Решение № 96 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100111435 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Г. Р. И. и от Р. Г. И., действаща чрез своя баща Г. Р. И., срещу „З.А.Д. А.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение на всеки от ищците в размер от по 180 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на техния наследодател Д.Д. И. при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.06.2019 г., около 17:05 ч. в района на с.

Извор, община Радомир, на ПП I-6 км., 54+548, на кръстовище с път III-629, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност като автомобилист по застраховка „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, както и за заплащането на Р. Г. И. на сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата като пострадала от горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителна молба от 18.11.2022 г., с която са уточнени размерите на исковете, са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Ауди“ - М. Б. М., който е реализирал удар с управлявания от Д.Д. И. л.а. „Хонда“, модел „Сивик“, с peг. № *******. Вината на сочения делинквент била установено с влязла в сила присъда от 25.06.2021 г. по НОХД №61/2020 г., по описа на Окръжен съд – Перник. В причинна връзка с описания инцидент е настъпила смъртта на Д.Д. И. – съпруга на Г. Р. И. и майка на Р. Г. И., което е довело до силни емоционални болки и страдания и за двамата ищци.

Твърди се, че наред с неимуществените вреди от загубата на нейната майка, Р. Г. И., като пътник в л.а. „Хонда“ по време на настъпване на ПТП, е изживяла силен стрес и шок от 1 случилото се, за което претендира отделно обезщетение в размер на 20 000 лв.

Тъй като към датата на инцидента гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди“ е била застрахована при ответното дружество и същото отказало да заплати претендираните обезщетения, ищците считат, че е налице правен интерес от предявяването на настоящите осъдителни искове, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. – датата на отказа на застрахователя.

Ответникът „З.А.Д. А.“ АД признава наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва исковете по основание и размер.

При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците Д.Д. И., която е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в: 1) противоправно отнемане на предимството на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7", peг № ******* и пресичане на главен път I-6, по който последният се е движил; 2) противоправно нарушение на задължението за спиране на знак „Стоп“ и пропускане на движещите се с предимство МПС, каквото задължение има по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП; 3) навлизане в кръстовището с много бавна скорост, с което е нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като несъобразената скорост при навлизане в кръстовище и последвалото забавяне при преминаването през него, е станало основна предпоставка за настъпилото произшествие; 4) нарушение на чл. 137а от Закона за движение по пътищата, тъй като починалата не е използвала по предназначение обезопасителен колан.

Оспорва претенцията за законна лихва поради неоснователността на главния иск, а при условията на евентуалност възразява за недължимост на законна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., тъй като приложение намирала разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП.

Конституираното трето лице - помагач на страната на ответника – Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че вина за настъпване на процесното ПТП имат водачите и на двата автомобила, но счита, че неговата отговорност като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на Д.Д.

И. е изключена на основание чл. 494, т. 1 КЗ. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Д. И., тъй като не е използвала предпазен колан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, изразяващо се причиняване на процесното ПТП, и чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, във връзка с което последните са претърпели неимуществени вреди, като от същото противоправно деяние на делинквента, на Р. Г. И. са причинени и неимуществени вреди - стрес и уплаха като участник в пътнотранспортното произшествие.

2

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищците делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника.

Видно от приложеното по делото наказателно производство, с присъда от 25.06.2021 г., постановена по НОХД №61/2020 г., по описа на ОС – Перник, подсъдимият М. Б. М. е признат за виновен в това, че на 01.06.2019 г. в село Извор, общ. Радомир, на кръстовището между ПП I-6 и път III-623, при управление на лек автомобил „Ауди Q 7“, с peг. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение е превишил пределно допустимата стойност от 50 км/ч за пътно превозно средство категория „В“ в населено място, като се движел със скорост 87 км/ч. и чл.

20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП (водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението) - не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Д. И. и средни телесни повреди на Г. Р. И., като оправдава подсъдимия по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - да е предприел изпреварване на лек автомобил при наличие на пътен знак, забраняващ изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош.

На основание чл. 300 ГПК и предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд е отделено като безспорно обстоятелството за наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № ******* е причинил ПТП с л.а. „Хонда“, от което е настъпила смъртта на Д.Д. И..

По делото е приета съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, първата от тях оспорена от ищците. Възраженията са свързани с изводите на инж. Т. Т., че лек автомобил „Ауди Q7“ е бил първи автомобил в колоната автомобили, приближаващи се към кръстовището от посока град София към град Кюстендил, както и по отношение възприетото движение на същия автомобил в района на кръстовището в лентата за преминаване - направо в посока гр. Кюстендил, до момента в който според вещото лице водачът е предприел движение вляво като спасителна маневра с цел заобикаляне на лек автомобил „Хонда“, последният вече навлязъл в района на кръстовището от дясно.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От съдържанието на визираната норма следва извод, че силата на пресъдено нещо на присъдата във връзка с гражданския процес, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, се изразява в установителното й действие, според което присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, без значение дали тя е оправдателна или осъдителна, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд (така и решение №180/05.01.2017 г., по т.д. №3155/2015 , на ВКС, II ТО).

3

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя поддържаното от процесуалния представител на ищците, че мотивите на присъдата имат задължителен и обвързващ характер за гражданския съд относно механизма на настъпване на ПТП, касаещ отстоянието от мястото на удара на лекия автомобил „Ауди Q7“, управляван от делинквента преди настъпването на удара, разположението на други участници на пътното платно, тяхната скорост, предотвратимостта на удара от страна на подсъдимия, тъй като всички тези елементи не са част от самото противоправно деяние, очертано в диспозитива на присъдата чрез посочване на допуснати нарушения на конкретни правни норми от Закон за движение по пътищата. В настоящото гражданско производство съдът е обвързан да приеме мотивите на наказателния съд само досежно противоправното поведение на признатия за виновен делинквент, изразяващо се в превишаване на пределно допустимата стойност от 50 км/ч за пътно превозно средство категория „В“ в населено място, който се е движел със скорост 87 км/ч., и в обстоятелството, че водачът на л.а. „Ауди Q7“ обективно е имал възможност и е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, тъй като е възникнала опасност за движението. От други фактически констатации на наказателния съд за съществуването или несъществуването на други факти настоящият съдебен състав не е обвързан, тъй като те не са посочени в диспозитива на присъдата като конкретно противоправно деяние, за което подсъдимият носи наказателна отговорност, а и те обхващат по необходимост и анализ и изводи за поведението на пострадалата водачка, както и на други участници в пътното произшествие, които деяния не са част от задължителната сила на присъдата.

Според приетата в настоящото производство автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Т. Т., се установява следния механизъм на ПТП:

Произшествието е настъпило на 01.06.2019 г. около 17,00 ч. в с. Извор, общ. Радомир, при суха пътна настилка, отлична видимост, дневна светлина, на кръстовището на ПП „I-6” и път „III-623”. За посока на огледа се приема тази от гр. Радомир към гр. Кюстендил, по която се движил л.а. „Ауди Q7“. За основен ориентир (ОР1) е приет бетонен стълб от електропреносната мрежа, който се намира вляво от ПП „I-6”, непосредствено преди кръстовището, на 1,90 м. вляво от левия край на платното за движение. Върху стълба са поставени камери за видеонаблюдение.

На 150 м. преди ОР1, вдясно от платното за движение на ПП „I-6”, е поставен пътен знак „В24-Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.

На 40 м. след този знак по посока на огледа, вдясно от пътното платно, е разположена табела/п.з. „Д11-Начало на населено място“ – „Извор“. На 20 м. след тази табела по посока на огледа, вдясно от платното за движение, е разположен п.з. „БЗ-Път с предимство“.

Платното за движение в участъка на този пътен знак е двулентово, двупосочно с двойна, непрекъсната линия между лентите. Широчината на двете ленти е по 4,50 м. всяка.

На 19 м. след този знак „Б3“ започва уширение на дясната лента, като на 32 м. по посока на огледа лявата пътна лента е с широчина 3,80 м., а дясна пътна лента е с широчина 7,40 м., като на това място има разделителна маркировка (M 16) между лентите с широчина 1,20 м. По посока на огледа тази маркировка започва да се стеснява и след 22,00 м.

4 преминава в двойна непрекъсната линия. Платното за движение в този участък е трилентово, двупосочно. Ширината на лявата лента (с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Радомир) е с широчина 4,00 м.; средната лента е с широчина 3,00 м., определена от вещото лице с инструментите на googlemaps и чрез фотограметричен анализ, а в протокола за оглед е описана ширина 2,00 м. (фиг. 4 от АТЕ); дясната пътна лента е с ширина 5,00 м.