Решение № 198 от 12.07.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Шумен, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500275 по описа за 2023 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 7594/10.05.2023 г. от ЗАД „Булстрад Вена Иншурънс Груп“ гр. София, действащо чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Б.А., против постановление от 21.04.2023 г. по изп.д № 2023....0400191 на ЧСИ Р.Р. с рег. № ...., район на действие ШОС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника вх.№ 6157/10.04.2023 г. за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя до размер на 200 лв. и редуциране на приетата за събиране такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело, счита адвокатското възнаграждение за завишено, несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че не е отчетен фактът, че не са извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Възнаграждението не отговаря и на параметрите предвидени в чл.36, ал.2 ЗАдв, като размерът му следва да е справедлив и обоснован. На следващо място счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Преценката следвало да се извърши с оглед всички факти, сочещи на обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото /т.3 на ТР № 6/2012 г.

ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай в хода на делото освен подаване на молба за образуване изпълнително дело пълномощникът на взискателя не бил извършил други процесуални действия свързани с удовлетворяване на вземането, поради което изпълнителното производство не било усложнено от фактическа и правна страна. Предвид това счита, че не следва да се начислява адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., като същото се намали до 200 лв. Счита, че предвид чл.633 ГПК, съдът 1 следва да се съобрази с решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С428/16г. Досежно таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ счита същата за прекомерна. Според жалбоподателя, съгласно трайната съдебна практика включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 е незаконосъобразно. Материалният интерес, върху който следва да се изчисли пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Предвид изложеното моли съдът да се отмени атакуваното постановлението на ЧСИ в горния смисъл. Претендира разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв..

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение /становище/ от взискателя Н. М., чрез пълномощника му адв. Д. М. при САК, в което взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че разноски на жалбоподателя по настоящото дело не следва да се присъждат, тъй като производството било охранително.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Приложеното копие на изп.д. № 2023....0400191 на ЧСИ Р.Р. с рег. № ...., район на действие района на ШОС е образувано на 17.03.2023 г. по молба на Н. Н. М., с приложен към нея изпълнителен лист № 3/10.01.2023 г. по т.д. № 130/2021 г. на ШОС, издаден в полза на Н. Н. М. срещу ЗЕАД „......., за сумата от 148477 лв., представляващи остатъчен размер над частично предявена и уважена искова претенция с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ в общ размер от 173 502 лв. за щети върху земеделска продукция - насаждения с нахут, в рамките на стопанската 2017/2018 г., вследствие на застрахован от ответника риск „Проливни дъждове“ по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица за застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 148 477 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2021 г., до окончателно погасяване на задължението, на основание чл.86 ЗЗД, за сумата от 48 007.55 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 148 477 лв. в размер на законната лихва за периода от 21.08.2018 г. до 23.11.2021 г., на основание чл.409 вр. чл.405 КЗ, както и за сумата 10 318.48 лв., представляващи направените от ищеца в производството съдебно-деловодни разноски за първата инстанция и за сумата в размер на 8 397.28 лв., представляваща част от съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от жалбата на насрещната страна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

С молбата си взискателят е поискал да бъде образувано изпълнително производство за събиране на сумите, посочени в изпълнителния лист, да се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника и ако същият не изпълни доброволно задължението си в дадения двуседмичен срок, съдебният изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение. В 2 молбата сочи способи на принудително изпълнение: запор върху вземания и трудово възнаграждение /пенсия; запор върху вземания по банкови сметки, запор върху вземания за наеми; опис и продажба на движими вещи в дома/ седалището на длъжника, описи продажба на МПС; възбрана опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника.

Сезиращата молба е оставена без движение от ЧСИ да се посочи способ/и на изпълнение и да се внесат авансови такси. С молба от 24.03.2023 г., подадена от взискателя чрез адв. Д. М. е представен документ за платени авансови такси по ИД, представен е договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно по изпълнителното дело, с искане да се присъединят за събиране към дължимите по изпълнителния лист суми и разноските на взискателя за упълномощаването на адвокат. В молбата е посочено, че като първоначален способ за изпълнение взискателят сочи - запор на банкови /разплащателни сметки в случай на липса на доброволно изпълнение.

Видно от приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, взискателят е упълномощил адв. Д. М. при САК, който да го представлява пред ЧСИ по изпълнителното дело, включително чрез продължаване на изпълнителните действия, процесуално представителство на клиента по делото, защита правата и интересите на клиента, съдействие на клиента и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Посочено е договорено възнаграждение в размер 7050лв., платено в брой при подписване на договора. Посочено е също, че възнаграждението е изчислено върху материален интерес от 235637,66 лв. включващ главница, изчислена законна лихва, мораторна лихва и разноски за две съдебни инстанции.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 05.04.2023 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 253477,25лв., включваща главница и лихви, както и разноски по изп. дело - 7050лв. и 9796,54лв. такси по ТТР ЗЧСИ към 13.04.2023 г.

На 10.04.2023 г. длъжникът е платил изцяло посочената в поканата сума по специалната сметка на ЧСИ, като на същата дата депозирал и възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя и приетата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.

След становище на взискателя, на 21.04.2023 г. ЧСИ е издал атакуваното постановление, с което е отказал да намали разноските на взискателя за адвокатски хонорар и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. ЧСИ е изложил мотиви, че към датата на договаряне – 22.03.2023 г. материалният интерес по делото е бил 235594,51лв. при което минималното възнаграждение по чл.10, т.2 вр. с чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ се явява с 13,11лв. под уговореното, поради което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Не е споделил аргументите на длъжника за неприложимост на нормата на чл.10 т.2 от Наредбата. Досежно таксата по т.26 е приел, че адвокатското възнаграждение следва да се включи в термина „вземане“.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните 3 правни изводи: В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, а в ал.2 на чл.36 принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са установени с изискванията за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същия текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.

При съобразяване на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав намира, че следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно 200 лв., тъй като освен молбата за образуване на изпълнително дело, не се установява процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е други процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата - водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Изпълнението на указания на ЧСИ за внасяне на такси не са такива действия.

Отстраняването на нередовности на сезиращата молба, каквито според съда не са били налице, чрез посочване на първоначален способ на изпълнение, не усложнява конкретното изпълнително дело от фактическа или правна страна.

В случая, с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил изпълнителен способ и е поискал извършването на конкретни действия, в случай на липса на доброволно изпълнение. Видно от доказателствата по делото длъжникът е заплатил сумата, посочено в ПДИ в срока за доброволно изпълнение /на третият работен ден след получаване на поканата/. Т.е. сумата по изпълнителния лист е събрана не в резултат на реализация на приложен конкретен изпълнителен способ. По делото няма спор, че до момента на плащането принудителни действия или такива обезпечаващи вземането, като налагане на запор, възбрана, опис на вещи и др. не са предприемани от ЧСИ.

Плащането на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение предполага процесуална възможност за длъжника да заплати по-малък размер на разноските. /за сравнение,. когато изпълнението е при ДСИ, при плащане в този срок, той не внася такса върху събрана сума по чл.53, ал.2 ТДТКССГПК/.

Освен това, както се посочи по-горе, процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано за събиране на сума срещу 4 търговско дружество – застраховател, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“, за които е общоизвестно, че разполагат с достатъчно имущество за удовлетворяване на претенцията.

В тази връзка, при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като и че участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на взискателя от 7050 лв. до 200 лв. - само за образуване на изпълнително дело, следва да бъде отменено. Жалбата против атакуваното постановление в тази част е основателна, поради което следва да бъде уважена.