Решение № 504 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502285 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 25.03.24г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно гражданско дело № 2285/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-19 състав от 20.06.23г. по г.д. № 11020/22г. са уважени /частично: до размера на сумата 15 000 лева; заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 18.01.20г./ искове на В. И. против СО с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Решението на СГС се обжалва от СО.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че:

На 18.01.20г. е претърпяла /в град София, ж.к. Младост/ злополука: стъпила е /като пешеходка/ в необезопасена дупка на тротоара; в резултат на това е паднала на земята и е получила счупване /фрактура/ в областта на ръката. С оглед това: В. И. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й на общински орган, който е законово задължен да поддържа пътната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци/.

Жалбата е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Досежно основанието на исковете:

От една страна:

Материално-правната легитимация на ответника /да носи имуществена отговорност в 1 хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ не се явява спорна по делото /към момента; на този етап от процеса предвид съдържанието на въззивната жалба, преценено в контекста на правилото по чл. 269, изр.

2-ро от ГПК/.

От друга страна:

Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни доказателства /медицинска експертиза/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички предпоставки /част от състава на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/. Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения в посочената насока /и настоящият съдебен състав препраща към доводите на СГС – при условията на чл. 272 от ГПК/.

Досежно размера на исковете:

Събраният в процеса /описан по-горе/ доказателствен материал /преценен в съвкупност/ удостоверява всички обстоятелства, които следва да бъдат съобразени в контекста на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на получената от ищцата травма /конкретно индивидуализирана от медицинската експертиза/; проведеното лечение /в това число и оперативно такова/; протеклият възстановителен /лечебен/ период; настоящото здравословно състояние на пострадалата и медицинската перспектива на увреждането. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 15 000 лева /колкото са присъдени от първоинстанционния съд/. При определяне на този размер обезщетение настоящият съдебен състав съобразява още и: възрастта на пострадалата; обстоятелството /което е установено с приетата в процеса медицинска експертиза/, че за определен период от време след злополуката – ищцата е имала нужда от чужда помощ, за да се обслужва в ежедневието си; фактът /които следва да се презумира в хипотеза като процесната/, че в момента на инцидента В. И. е претърпяла и психически стрес.

Върху горната главница се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва /за периода от 18.01.20г. – когато е настъпило процесното увреждане/.

Възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се окачестви като – неоснователно:

Събраният в процеса доказателствен материал – досежно конкретния „механизъм“ на инцидента /основно – гласен в тази насока/ не позволява да се направи категоричен /еднозначен/ извод, че ищцата е допринесла с поведението за настъпване на злополуката. С оглед това – горната сума не следва да бъде редуцирана.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар /при условията на чл. 38 от ЗА/ до размера на минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-19 състав от 20.06.23г. по г.д. № 11020/22г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ Столична община да плати на адвокат М. Д. 1 750 лева – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3