Определение № 468 от 09.03.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Н.Н.

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20211100605075 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от Н.Н. – прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 98-ми състав от 10.11.2021 г., постановено по НОХД № 19082/2018 г. по описа на същия съд, с което съдът е приел, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в производството, поради което е прекратил съдебното производство по НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу С.С.

Б.-И. – за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че постановеното определение на съда е неправилно. Релевират се доводи, че както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, инкриминираната недвижима вещ – тераса с обща площ от 26,60 кв.м., прилежаща към първи етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *****, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б., е индивидуализирана в достатъчна степен, която да позволи на подсъдимата С. Б.-И. да разбере в какво конкретно престъпление е обвинена и не я лишава от яснота относно предмета на престъпно посегателство. Излага се, че на подсъдимата е вменено ясно и безпротиворечиво осъществяването на изпълнителното деяние „унищожаване“ на предмета на посегателство и не е налице противоречие между диспозитива на обвинението, повдигнато спрямо същата и посоченото в обвинителния акт в този смисъл. Прави се извод, че не е допуснато констатираното от първия съд съществено нарушение на процесуалните правила. Предлага се определението на СРС, НО, 98-ми състав да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в протеста доводи и след като 1 провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 226 ЗМК – 2108/ 2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23883/2017 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 26.09.2017 г., изведено от канцеларията й на 03.10.2017 г., срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през м. май 2017 г., в гр. София, противозаконно унищожил – разрушил, чужда недвижима вещ – тераса от първи етаж на недвижим имот – къща, намираща се на адрес ул. *****, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство, с постановление на водещия разследването от 14.09.2018 г., е повдигнато обвинение срещу С.С. Б.-И. за това, че на неустановена дата в началото на месец май 2017 г., преди 14.05.2017 г., в гр. София, ул. *****, при условията на посредствено извършителство – чрез разпореждане за разрушаване, отправено от нея към А.Р.Р. и други, неустановени по делото лица – общи работници, които не са съзнавали, че с действията си вършат престъпление, унищожила противозаконно чужда недвижима вещ – тераса с правоъгълна форма, с обща площ от 26,60 кв.м., с размери 7 метра по дължината на къщата и 3,8 метра перпендикулярно на къщата – до оградата, с дебелина на плочата 0,2 метра, разположена на 45 см над терена, както и 4 броя стъпала към терасата, изпълнени с цел преодоляване на денивелацията с двора, всичко на обща стойност 5091,87 лева (пет хиляди деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), прилежаща към първия етаж на жилищната сграда на горепосочения адрес, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Постановлението за привличане на обв. Б.-И. към наказателна отговорност й е предявено на 26.09.2018 г., в 09,32 часа, в присъствието на упълномощения от нея защитник – адв. Н. – от САК, и на същата дата за времето от 09,39 ч. до 09,50 ч., е проведен разпит на обвиняемата.

Разследването по досъдебното производство е приключило и на 28.09.2018 г. материалите по разследването са предявени на всяко от пострадалите лица. Материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП с писмено мнение на водещия разследването от 01.10.2018 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за престъплението с посочената правна квалификация.

На 09.11.2018 г., прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.

1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу С.С. Б.-И. – за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

С така внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу С.С. Б.-И. за това, че на неустановена дата, в началото на месец май 2017 г., преди 14.05.2017 г., в гр. София, ул.

*****, при условията на посредствено извършителство – чрез разпореждане за разрушаване, отправено от нея към А.Р.Р. и други, неустановени по делото лица – общи работници, които не са съзнавали, че с действията си вършат престъпление, унищожила противозаконно чужда недвижима вещ – тераса с правоъгълна форма, с обща площ от 26,60 кв.м., с размери 7 метра по дължината на къщата и 3,8 метра перпендикулярно на къщата – до оградата, с дебелина на плочата 0,2 метра, разположена на 45 см над терена, както и 4 броя стъпала към терасата, изпълнени с цел преодоляване на денивелацията с двора, всичко на обща стойност 5091,87 лева (пет хиляди деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), прилежаща към първия етаж на жилищната сграда на горепосочения адрес, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав. Със свое разпореждане от 19.11.2018 г., съдията – 2 докладчик при СРС, НО, 98-ми състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в открито разпоредително заседание, проведено на 29.10.2019 г.

Поради промяна в съдията – докладчик по делото и предвид изискването, визирано в чл. 257 от НПК за неизменност на съдебния състав, на 20.04.2021 г. е проведено ново открито разпоредително заседание по делото, като с протоколно определение от същата дата, постановено в хода на откритото разпоредително заседание по делото, СРС, НО, 98-ми състав е прекратил съдебното производство по НОХД № 19082/2018 г. по описа на същия съд и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите нередовности по делото.

По протест на прокурор при СРП е образувано въззивно съдебно производство за проверка на законосъобразността и правилността на определението на СРС, НО, 98-ми състав, постановено в открито разпоредително заседание по делото, проведено на 20.04.2021 г.

С определение № 146 от 31.05.2021 г., постановено по ВНЧД № 2037/2021 г. по описа на СГС, НО, ХV-ти въззивен състав, протоколното определение от 20.04.2021 г., постановено по НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с което съдът се е произнесъл по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е отменено изцяло, като процесуално незаконосъобразно, и делото е върнато за ново разглеждане от същия състав на СРС от фазата на разпоредителното заседание.

С разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 98-ми състав от 23.06.2021 г., разглеждането на образуваното по обвинителен акт НОХД № 19082/2018 г. по описа на същия съд, е насрочено в открито разпоредително заседание на 28.09.2021 г. и е проведено на 10.11.2021 г.

С протоколно определение от 10.11.2021 г., постановено в хода на откритото разпоредително заседание по НОХД № 19082/2018 г., СРС, НО, 98-ми състав е приел, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в производството, поради което е прекратил съдебното производство по НОХД № 19082/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу С.С. Б.-И. – за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 98-ми състав е приел, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата в производството и по-конкретно, допусната е неяснота по отношение на предмета на престъпно посегателство, вменен във вина на подсъдимото лице. В тази насока съдът е констатирал, че с обвинителния акт се твърди повреждане на недвижим имот – апартамент на първия етаж на жилищната сграда в посочения по делото УПИ, а на подсъдимата е повдигнато обвинение за унищожаване на чужда недвижима вещ – тераса, за която не се твърди от обвинението да е самостоятелен недвижим имот. Поради това е приел, че е налице съществено разминаване между твърденията, залегнали в обвинителния акт, което не позволява да се даде точна правна квалификация на инкриминираното деяние.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ – частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, но по съществото му неоснователен, по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.), определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране 3 по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно – липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

В конкретния по делото случай, на фазата на досъдебното производство, действително е допуснато констатираното от решаващия първоинстанционен съд отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс. Б.-И..

Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, процесната тераса с правоъгълна форма, с обща площ от 26,60 кв.м., с размери 7 метра по дължината на къщата и 3,8 метра перпендикулярно на къщата – до оградата, с дебелина на плочата 0,2 метра, разположена на 45 см над терена, както и 4 броя стъпала към терасата, изпълнени с цел преодоляване на денивелацията с двора, били прилежащи към първия жилищен етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. *****, собственост на С.А.Б. и Д.К.Б.. В обвинителния акт не се твърди терасата, ведно с четирите броя стълби към нея, да представлява самостоятелна обособена недвижима вещ, собственост на пострадалите лица. При това, както правилно е приел и решаващият първоинстанционен съд, терасата, ведно със стълбите към нея, не представлява сама по себе си, възможен предмет на унищожаване, по смисъла на чл. 216, ал.

1 от НК, доколкото като такава не разкрива признаците на недвижима вещ. Не е възможно върху вещ с посочените характеристики да се въздейства без да се засегне отрицателно и вещта, към която тя принадлежи.