Решение № 260045 от 30.10.2020, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260045 гр.

Севлиево, 30.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО

ХРИСТОВ при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 341/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Делото е образувано по искова молба от М.И.Я., с ЕГН **********,*** срещу „ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Севлиево, ул. „Мармарча" № 1, представлявано от В.Ц.П.. Ищеца твърди, че сключил трудов договор с ответника на 14.08.2018 г. и започнал работа на длъжност "шофьор" с основно трудово възнаграждение от 550 лв. и 0, 6 % допълнително възнаграждание за стаж. През месец септември възникнал конфликт на бащата на ищеца с работодателя, във връзка с откраднати пари от камиона, тъй като ги принуждавали да носят пари по извършени продажби, да не минават по банков път и да се отчитат продажбите, карали ги да ги вземат от купувачите, на които карат стока и да ги превозват в сакче до счетоводството, което не било служебно задължение на ищеца. Това било известно и на други хора и често ги открадвали от кабината. От 11.09.2019 г. работодателят спрял да поставя задачи за изпълнение и да възлага курсове на ищеца - не изпълнил задълженията си за възлагане на работа, съгласно чл. 124 и 127 КТ. Заявил, че повече ищеца не му е необходим. Не платил на ищеца заплатите за месец август и септември и не му връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

На 03.02.2020 г. ищеца уведомил работодателя си писмено, че на осн. чл. 327, ал. 2 КТ прекратява едностранно договора, поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение, което е негово основно задължение по чл. 128 КТ.

Ответника получил на 05.02.2020 г. писмото, видно от обратната разписка и от този момент трудовото правоотношение било прекратено. Счита, че му се дължи трудово възнаграждение за месец август и до 10.09.2019 г. общо в размер на 700 лв., обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 550 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 за неползуван платен годишен отпуск от 18 дни в размер на 400 лв.. Намерил си нова работа и на 05.02.2020 г. сключил трудов договор. На 12.02.2020 г. ищеца получил уведомително писмо от ответника, да се яви в тридневен срок да даде обяснения по реда на чл. 193, ал.

1 от КТ явно във връзка с предстоящо дисциплинарно производство срещу него.

Отговорил с ново уведомление от 19.02.2020 г., че трудовия договор е прекратен вече и не може да се провежда дисциплинарно производство по вече прекратено трудово правоотношение. Освен това изтекъл и двумесечния срок по чл. 194 от КТ за търсене на дисциплинарна отговорност и възможността на работодателят била преклудирана. Чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ предвиждал налагане на дисциплинарно уволнение при неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. След като на 11 и 12.09.

/сряда и четвъртък/ ищеца не се явявал на работа, то на 13.09.2019 г. нарушението е осъществено и започвал да тече двумесечния срок от извършване на нарушението. Въпреки тези възражения, след няколко дни получил от ответника заповед № 26/18.02.2020 г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение" за неявяване на работа от 11.09.2019 г. до този ден. Освен това му връчили втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 28/ 21.02.2020 г., след като вече то било прекратено два пъти. Двете заповеди се явявали незаконни и следвало да бъдат отменени. Предвид горното ищеца иска обявяване дисциплинарното уволнение по посочените две заповеди за незаконно, осъждане ответника да му заплати на осн. 128, ал. 1 от КТ сумата от 700 лв.-неизплатено трудово възнаграждение за месеците август и септеври до 10.09.2019 г., на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ-обезщетение в размер на 550 лв. и на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ-обезщетение в размер на 400 лв. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който оспорва като неверни твърденията на ищеца. Иска отхвърляне исковете, като неоснователни.

В отговора се излага, че на 14.08.2018 г. между М.И.Я. и "ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД бил сключен трудов договор № 74/14.08.2018 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил". В задълженията му, съгласно връчената му длъжностна характеристика, влизал превоз на готова продукция, както и пренасяне, приемане и предаване на съпътстващата товара документация и парични средства. Ищецът се запознал с длъжностната си характеристика и бил наясно със задълженията си да пренася пари и документи заедно с товара. На 26.02.2019 година лицето М.И.Я. бил изпратен да изпълни курс към следните клиенти на ответника: "ТОШО - ТАНИ 60" ЕООД;

"ГИД - КОМЕРС" ООД; "ПИ ЕМ ДИСТРИБЮШЪН" ООД и ЕТ

"ПРОСТОР - М/М.", като задължение на шофьора било, да достави заявената от клиентите продукция и да получи сумата, дължима за превозваните стоки и тяхната доставка. Общата сума, която получил, била в размер на 3156,55 лева. Плащанията били извършени в брой при предаването на стоката, защото така искали съконтрагентите. На 27.02.2019 година М.Я. отчел документите, касова бележка за заредено гориво за сумата от 120 лева и едва 3,30 лева от дължимата сума за доставката на стоките, като твърди, че останалата сума в размер на 3033,25 лева е открадната от камиона. Тъй като Я. заемал отчетническа длъжност, последният се задължил да възстанови на дружеството остатъка от дължимата сума, като същия подписал приемно - предавателен протокол от 27.02.2019 г. До настоящия момент сумата така и не била възстановена. От 09.09.2019 г. М.Я. престанал да се явява на работа и от тогава не отговарял на обажданията нито на прекия си ръководител, нито на управителя на дружеството.

Многократните опити да се осъществи връзка с него оставали неуспешни. За ангажиране на отговорността на ищеца е подаден сигнал в Районна прокуратура - Севлиево, а по-късно е образувано и гр. д. № 1364/2019 г. по описа на PC - Севлиево, което към момента не било приключило. От 09.09.2019 г. ищецът не се явява на работа и не отговарял на обажданията на колегите и началниците си. Твърдението, че му е било заявено, че повече не е необходим на дружеството, не отговаря на действителността. Напротив, многократно са правени опити с него да бъде осъществена връзка и ако той не желае повече да работи за дружество, двете страни да уредят доброволно отношенията си. Въпреки това ищецът продължавал да се крие и да не отговаря на обажданията на служители и представители на Дружеството. Предвид това, възражението на ищеца, че от 11.09.2019 г.

"ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД не изпълнява задълженията си по чл. 124 и 127 от КТ и не му възлага работа, се явяват напълно неоснователни, тъй като същия изобщо не се явявал на работното си място. Основен принцип в правото било, че едно лице не може да черпи облаги от собственото си противоправно поведение.

С оглед на това неяваването на ищеца на работа и отказът му да даде обяснения, не може да служи като предпоставка за ангажиране на отговорността на ответното дружество за невъзлагане на задачи на Я.. На следващо място, твърдението на ищеца, че ответника отказва да му заплати дължимите трудови възнаграждения, се явявала отново неоснователно. Трудовото възнаграждение на работника винаги било изплащано в брой и срещу негов подпис. С писмено уведомление Я. посочил банкова сметка, ***знаграждение за месеците август и септември 2019 г., последният обаче не представил удостоверение за банкова сметка, ***, че титуляр на банковата сметка е именно ищецът. Дружеството изплащало трудови възнаграждения и обезщетения по банкови сметки на работниците си единствено след представяне на такова удостоверение, заверено от банката, за да се избегнат грешки при преводите и да се гарантира, че трудовото възнаграждение на работника ще бъде преведено именно на него. Както било отразено в приложеното по делото уведомително писмо с изх. № 12/10.02.2020 г., заплатите на Я. за м. 08 и м. 09. 2019 г. са начислени, изписани, налични в касата на дружеството, но така и не били потърсени от ищеца поради факта, че същия не се явявал на работното си място.

Дължимите осигурителни вноски също били начислени и внесени от работодателя.

Предвид това "ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД не задържало неправомерно дължимото трудово възнаграждение на работника и последният многократно бил търсен, за да си го получи, но Я. така и не се явил. Направени били многократни опити да бъде осъществена връзка с ищеца, за да му бъдат изплатени трудовите възнаграждения, като служители на дружеството се опитали да се свържат с него и да му кажат да представи удостоверение от банката, за да може заплатата му да му бъде преведена по посочената банкова сметка. ***а връзка с ищеца останали неуспешни, трудовите възнаграждения за месеците 08.2019 г. и 09. 2019 г. били заплатени на Я. чрез пощенски запис. Тук следва да се отбележи, че дружеството работодател не било длъжно да изплаща възнагражденията по този начин, но за да е изрядно и за да приключи трудовоправните си отношения с ищеца, "ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД се видяло принудено да постъпи именно по този начин. По същия начин стояли нещата и с обезщетението за неизползван отпуск. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - заповед № 28/21.02.2020 г., било посочено, че ищецът има право на обезщетение за неизползван платен отпуск /18 дни/ и че може да получи документите си от личен състав на фирмата. Както трудовото възнаграждение, обезщетенията също следвало да се заплащат в брой срещу подпис или по посочена от работника банкова сметка. ***ством пощенски запис. В настоящия случай била налице злоупотреба с правото на работника по чл.

327 от КТ. Уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ било получено от ответното дружество на 05.02.2020 г., а Я. още от 09.09.2019 г. не се явявал на работа и очевидно, въпреки добронамереното поведение на тогавашния си работодател, нямал намерение да го направи, тъй като впоследствие сключил нов трудов договор с друг работодател. Ищецът не откликнал на обажданията на служители на "ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД и не се съгласил да уреди доброволно отношенията си с дружеството. Предвид факта, че Я. злоупотребил с правата си, трудовото му правоотношение не било прекратено с изпратеното от негова страна уведомление. Управителят на дружеството установил, че Я. явно няма намерение да се върне на работа наложил дисциплинарно наказание за неявяването му на работа в периода от 11.09.2019 г. до датата на издаване на заповедта. Възражението на ищеца, че според него срокът за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл било неоснователно. От обстоятелството, че работодателят не упражнил правото си да накаже веднага провинилия се работник или служител след изтичането на първите два последователни дни отсъствие, очаквайки работникът или служителят да се яви в следващите дни, не следвало, че същият губи правото да прекрати трудовия договор с дисциплинарно уволнение в един последващ период, след като нарушението на трудовата дисциплина продължава. Противното би означавало толериране на противоправното поведение на служителя. Когато периодът на извършване на деянието е продължителен, както било в случая, не можело двумесечният срок по чл. 194 КТ да се брои от деня, следващ изтичането на първите два последователни дни, в които работникът не се явява на работа, тъй като това би обезсмислило законовата възможност работодателят да разполага със срок за налагане на наказание. Практиката приемала, че срокът се брои от преустановяване на нарушението. Сочи практика в подкрепа на доводите си - Определение № 475 от

25.05.2016 г. по гр. д. № 505 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 763 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 2523 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 168 от 10.02.2016 г. по гр. д. № 116 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.