Решение № 595 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000502128 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу Решение № 3468 от 14.05.2019 г. по гр. д. №12943 /2016, по описа на СГС ГО, 1-11 състав.

Ищците Е. Р. Д., Г. Д. Д., Г. Д. Д. и Д. Д. Д. обжалват решение № 3468/ 14.05.2019г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 12943/16г. в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата над 20 000 лв. до пълния ми размер от 200 000лв. Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, в частта, в която са уважени предявените искове за сумата от по 20 000 лв.

Жалбоподателите -ищци считат, че в атакуваната от тях част решението на СГС е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. Съдът не бил съобразил в достатъчна степен душевните болки и страдания, които търпят. В хода на производството били установени всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, както и елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Правилно било прието от първоинстанционният съд, че водачът Н. В. Р. е 1 управлявал лекият автомобил, с който е настъпило ПТП и при което е загинал техният баща и съпруг. Считат, че определеният размер на обезщетенията не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не са преценени в съвкупност всички събрани доказателства, поради което е присъден занижен размер на обезщетенията. При определянето им е следвало да се съобрази, че произшествието е настъпило през 2015г., социално- икономическите условия в страната и застрахователните лимити. Неправилно СГС приел съпричиняване на вредите от страна на починалия в обем 80%. Неправилно било прието за доказано, че Д. Г. Д. е знаел, че водача на лекия автомобил е употребил алкохол и като е предприел пътуване в автомобила управляван от него се е поставил в повишен риск. Знанието трябвало да бъде установено с всички допустими доказателства от ГПК. Не било доказано в процеса, че лекият автомобил не е бил оборудван със задна седалка. По делото не било установено на кое място е пътувал починалият, а именно в дясно или по средата. Установено било само, че той е пътувал отзад. От медицинската експертиза се установявало, че не може да се даде категоричен отговор дали починалият е бил с поставен предпазен колан или не. Пред първоинстанционния съд не било доказано възражението за съпричиняване, направено от ответника. Поддържат, че виновният водач е допуснал повече от едно нарушение на ЗДвП- чл.41, ал.1 и чл.58, т.3 от ЗДвП. Неправилно бил определен началният момент на законната лихва върху обезщетенията. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете им над сумата от 20 000 лв. до 200 000лв. и постанови друго, с което да ги уважи изцяло.

Подадена е и насрещна въззивна жалба. Жалбоподателят – ответник счита за неправилно първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени. Поддържа, че по делото не е установен водачът, управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и че той е бил застрахован при дружеството. Неправилно е прието, че Н. В. Р. е управлявал автомобила само въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Последното не било годно доказателство в настоящия процес и въз основа на него съдът не можел да изгради вътрешното си убеждение при постановяване на крайния акт. Постановлението не било задължително за съда както присъдата на наказателния съд на основание чл.300 от ГПК. В хода на процеса ищците не са доказали кой е бил водач на лекия автомобил, в 2 който е пътувал починалия Д. Г. Д.. Поради това счита, че исковете трябва да бъдат отхвърлени изцяло. Първоинстанционният съд бил постановил неправилно решение и по отношение на определения размер на обезщетенията. Липсвали мотиви, които да обосновават, че той е 100 000 лв. за всеки ищец. Нарушен бил принципът за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД.

Моли съда да отмени решението в атакуваната от него част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло.

Страните в депозирани писмени отговори взаимно оспорват жалбите си.

При първоначалното разглеждане на въззивното производство е било постановено Решение № 11731/30.07.2020г. по в.гр.д.№ 4309/19 по описа на САС, с което е било отменено обжалваното решение на СГС в частта, в която са били уважени исковете и вместо това те са били отхвърлени изцяло. В мотивите е прието, че ищците на се доказали наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, като не било установено дали наследодателя им е бил пътник в процесния автомобил и кой е шофирал този автомобил.

Решението на САС е било обжалвано и допуснато до касационен контрол. С Решение № 25/13.07.2022г. същото е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като в мотивите е разпределил тежестта на доказване и указал, че такава се носи от ищците относно фактите, че наследодателя им е бил пътник в процесния автомобил и кой е шофирал този автомобил.

При настоящото разглеждане на делото, съобразно указанията в отменителното решение е разпределена доказателствено тежест, дадена е възможност на страните да сочат доказателства и такива са събрани чрез комплекса съдебномедицинска и автотехническа експертиза и чрез разпит на свидетели.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в обжалваната част приема следното:

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищцата Е. Р. Д. е била съпруга на Д. Г. Д.. Последният е баща на 3 децата им Г. Д. Д., Г. Д. Д. и Д. Д. Д..

На 30.05.2015 г. по автомагистрала „Тракия“ л. а. м. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№ СО 3407 АС е претърпял ПТП, като е самокатастрофирал, от което са пострадали лицата Б. П. Д., Д. Г. Д., С. П. Д., Г. Й. Х. и Н. В. Р..

Образуваното досъдебно производство № 49/ 2015 г. по описа на ОД на МВР гр. София е било прекратено на основание чл.2 4 ал. 1 т. 4 от НПК, поради смърт на дееца Н. В. Р.. Видно от мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство, всички лица, както пострадалите, така и водачът, са били заедно в заведение, където са употребявали алкохол. Автомобилът бил управляван от Н. В. Р., до него седял Г. Й. Х.. Задната седалка била премахната, защото водачът превозвал с него животни. На пода, на мястото на задната седалка, седнали Б. П. Д., Д. Г. Д. и С. П. Д.. Автомобилът пътувал в посока гр. София. Водачът изпреварвал със скорост от около 175 км./ч. движещите се по магистралата автомобили както отляво, така и отдясно, включително през лентата за аварийно спиране. В зоната на километър 18 + 500, в землището на с. Нови хан, общ. Елин Пелин, в посока за гр. София, в продължителен ляв завой с надлъжен наклон 28 %, в еднопосочно платно за движение, оформено с две ленти, отделени една от друга посредством бяла прекъсната линия „М 3“, всяка с широчина 3. 70 м., отделена от дясната активна лента посредством бяла непрекъсната линия „М1“, водачът на автомобила завил рязко към аварийната лента, като последвал удар. Водачи на други превозни средства по магистралата спрели и установили, че автомобилът е застанал странично и лежи върху левите си врати, като предната му част е в канавката, а задната – върху аварийната лента. На място починал Н. В. Р.., а на 12.06.2015 г. в болнично заведение починал Д. Г. Д..

В момента на настъпване на смъртта Н. В. Р. се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, с доказана концентрация на алкохол в кръвта от 2. 6 промила и в урината 3. 8 промила. При техническия преглед на автомобила било установено, че на предно дясно колело е монтирана гума марка „Унироаял“ с размери 185/60/14, а на предно ляво колело – марка „Оптима“ с размери 165/65/14, т. е. били са поставени гуми с различни размери на колела на една и съща ос.

4

Според заключението на изслушаната пред СГС автотехническа експертиза, преди ПТП л. а. м. „Фолксваген Пасат“ се е движил със скорост от 144 км./ ч., като е възможно непосредствено преди произшествието да е била дори по – висока, но същата не може да бъде изчислена с точност.

Видимостта на мястото на ПТП, в зоната на платното за движение на автомобила по права линия е била не по – малка от 200 метра, времето е било слънчево, в светлата част на денонощието и суха пътна настилка. Мястото на удара на автомобила в земния скат непосредствено преди преобръщането му се е намирало по широчината на пътното платно, на 3. 8 м. вдясно от десния край на платното за движение. Преди ПТП, в зоната на км 18 + 500 на АМ „Тракия“ са се намирали четири автомобила. Водачът е изпреварил два автомобила, които са се намирали един до друг, тъй като единият е изпреварвал другия, в дясната лента, след което се е върнал в лявата лента за движение. В последствие изпреварил друг автомобил, който се е намирал в дясна лента, правейки рязка маневра и навлизайки в лявата лента за движение. След това отново предприел маневра и навлязъл в дясната лента пред друг автомобил, след това навлязъл рязко в аварийната лента, за да изпревари от дясно движещо се в дясната лента МПС. При тази последна маневра автомобил е започнал странично приплъзване надясно по отношение посоката му на движение или ротационно движение около вертикалната ос на автомобила в посока на въртене на часовниковата стрелка, гледано отгоре. В следствие на това приплъзване водачът на автомобила е изгубил контрол над управлението и придвижвайки се по този начин, челната част на автомобила е достигнала крайната част на стоманената еластична ограда, ограничаваща отдясно лентата за принудително спиране, ударила се е в нея и се е деформирала, след което автомобилът е преминал през банкета и с лявата си челна и странична част е навлязъл в бетоновата отводнителна канавка.

Поради високата скорост на движение и срещнатата преграда в челната част на автомобила, същият е извършил челно превъртане през таван, на 360 градуса в областта на полегатия скат на изкачване, намиращ се в дясно от отводнителната канавка. В следствие на това превъртане по – голямата част от кинетичната енергия на автомобила е била погасена и същият, под действието на наклона на ската и остатъчната кинетична енергия е започнал ротационно движение около надлъжната си ос в посоката на въртене на часовниковата стрелка и след като се е завъртял на около 270 градуса, се е установил на 5 място, легнал на лявата си страна. При скоростта, с която се е движел, водачът на автомобила е имал техническа възможност да премине през продължителния ляв завой, предхождащ мястото на ПТП без загуба на напречна устойчивост. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача с органите на управление на автомобила. При рязкото извършване на маневрите в определен момент е вкарал автомобила в траектория със завой наляво, в който скоростта на странично плъзгане е по – ниска от скоростта на МПС от 144 км./ ч., което е довело до изгубване на контрола над управлението му, отклонението вдясно и последвалите удари и преобръщане. Неправилното техническо оборудване на колелата от една и съща ос, също е довело до загубата на устойчивост.

В цитираното ДП е прието, че автомобилът е бил управляван от Н. В.

Р., който е починал на място.

За установяване на факта, кой е шофирал процесния автомобил в настоящата инстанция е назначена комплексна садебно-медицинска и автотехническа експертиза от вещите лица доц д-р А. А. и д-р инж. М. М.. В заключението си те посочват, че от видна на травмите на всяко едно от лицата, пострадало в процесното ПТП не може да се направи категоричен извод кой от тях е управлявал автомобила по време на ПТП. От травмите на Н. В. Р., получени в областта на гърдите – счупване на ребрата двустранно и на гръдната кост, контузия на белия дроб по предна и задна повърхности може да се заключи с голяма степен на вероятност, че тези травми са получени от удар на тялото на това лице във волана при описания механизъм на произшествието при удара на автомобила в предна лява част на склона.