Решение № 947 от 01.12.2023, Административен съд - Хасково

Съд: Административен съд - Хасково
Дело: Административно дело 800/2023
Вид: Решение № 947
Подписан: 01.12.2023
В сила: 01.12.2023
Състав: АНТОАНЕТА ВЪЛЧЕВА МИТРУШЕВА

Цитирани разпоредби

чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 146, т. 2 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 146, т. 2 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 171, ал. 1, изр. първо · Административнопроцесуален кодекс
чл. 172, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 2, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 193, ал. 1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
чл. 22, предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 150 · Закон за движението по пътищата
чл. 171 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл.171, т. 2, б."а" · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 947

Хасково, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260700800 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. Н. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. Л. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-2095 от 12.07.2023 г., издадена от Ж. И. В. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.

Жалбоподателката твърди, че с посочената заповед й била наложена ПАМ по чл.171, т. 2, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който предоставя управлението на неправоспособен водач за срок от 6 месеца, като били отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели [рег. номер], за това че на 12.07.2023 г. в 17:32 часа в АМ „Марица“ км. 67 в посока към АМ „Тракия“ И. В. Ц. с [ЕГН] управлява МПС „Опел Зафира" с peг.№ [рег. номер], без да е правоспособен водач, с което нарушил чл. 150 от ЗДвП и за което му бил съставен АУАН с бл.№ [рег. номер] от 12.07.2023 г. от М. М. Н., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково. Жалбоподателят заявява, че не били налице материалноправните основания за издаването на обжалвания административен акт. Счита същия за неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли за неговата отмяна и за присъждане на направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар и платена ДТ.

Ответникът - младши автоконтрольор в сектор

„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково Ж. И. В., не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява становище по основателността на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 378496/12.07.2023 г. е, че на 12.07.2023 г. в 17:32 часа по АМ „Марица“ до км. 67 в посока АМ „Тракия“ И. В. Ц. е управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. номер [рег. номер]. Самоличността на водача е установена при направена проверка от служители на МВР, при която бил установен и факта, че същият е неправоспособен водач. В тази връзка му е съставен посочения акт за установяване на административно нарушение, в който е налице отбелязване, че водачът представя българско СУМПС с номер: *********, което е неистинско, видно от направената Експертна справка № 336/2023 г. от специалист Х. Ц. – служител от ГПУ – Свиленград. АУАН е връчен на нарушителя лично срещу подпис на 12.07.2023 г.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че собственик на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. номер [рег. номер] е оспорващата.

По делото е представено заверено копие на

Заповед рег. № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, видно от която е, че сред оправомощените служители на МВР да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП са държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково

Предмет на оспорване в настоящото производство е

ЗППАМ № 272з-2095/12.07.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково Ж. И. В., с която на Д.

Н. К., като собственик на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. номер [рег. номер], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.

"а" от ЗДВП – прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство за срок от 6 месеца, както са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели [рег. номер], за това че на 12.07.2023 г. в 17:32 часа по АМ „Марица“ до км. 67 в посока АМ „Тракия“ И. В. Ц. е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. номер [рег. номер], без да е правоспособен водач – представя неистински документ, за което му е съставен АУАН с бл.№ [рег. номер].

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Приложена е справка за нарушител/водач за Д. Н. К., разпечатка от информационните масиви на МВР по отношение собствеността на МПС, експертна справка № 336 от 12.07.2023 г., както и доказателства за компетентността на издателя на ЗПАМ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок за обжалване и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК за оставянето й без разглеждане.

Разгледана по съществото си, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН.

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН има доказателствена сила за обстоятелствата, които се визират в него, до доказване на противното. Същият представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е изцяло за жалбоподателя.

Процесната ЗППАМ е валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т.

1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед рег. № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, се оправомощават длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП). С оглед на това следва да се приеме, че конкретният издател на ЗППАМ, в лицето на служителя Ж. В., се явява компетентен административен орган, който в рамките на предоставените му по закон и надлежно оправомощаване правомощия е издал процесната заповед, поради което същата е валиден административен акт.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.

"а" от ЗДвП по отношение на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособно лице. В заповедта е пропуснато да бъде отразено конкретно коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.

"а" е възприета като материално-правно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче в изложените от административния орган мотиви се съдържа подробно описание на фактическата обстановка, свързана с установеното управление на МПС, собственост на лице, различно от водача на същото МПС и е налице посочване, че се касае за управление на МПС от водач, който не е негов собственик и не притежава валидно СУМПС, то няма никакво съмнение, че правното основание за налагане на ПАМ е това по чл. 171, т. 2а, б. "а", предложение последно от ЗДвП. Следва също да се отчете, че в диспозитива на обжалвания административен акт МПС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него (в случая - номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера), поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът не установява и да има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на ЗППАМ. Ето защо не са налице и основания по смисъла на чл. 146, т. 2 - 3 от АПК за обявяване на заповедта за незаконосъобразен административен акт Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган и релевирани от него в акта факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиниция на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, са уредени в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая обжалваната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, като именно последната хипотеза е конкретното ангажираната от административния орган, като правно основание за издаване на ЗППАМ.

Приложената спрямо оспорващата с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, посочени в АУАН серия GA № 378496/12.07.2023 г., съставен срещу И. В. Ц. във връзка с установено на 12.07.2023 г. управление на МПС, собственост на жалбоподателката, от неправоспособен водач. По делото не е спорно, а и се потвърждава от представените от ответника неоспорени писмени доказателства, че въпросното МПС, имащо валидно свидетелство за регистрация и управлявано на 12.07.2023 г. от И. В. Ц., е собственост на Д.