Определение № 84 от 19.01.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. София, 18.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20211100605036 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба от 13.12.2021 г. на Д. Н. Н. срещу определение от 23.11.2021 г. постановено по НЧД № 14794/2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 27.09.2021 г., с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 213 ЗМК 155/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 16341/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 НК срещу обвиняемия Б.Д.М..

С жалбата се твърди, че определението на първият съд е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага подробни съображения на несъгласие с изводите на първия съд, твърдейки, че този съд се е позовал изцяло на „житейската логика“, а не на обективно събраните по досъдебното производство доказателства. Жалбоподателят заявява, че при всички свои разпити и в дадените от него показания е посочил и разпознал извършителя на побоя, който му е нанесен. Също така посочва, че и разпитаните по делото свидетели и очевидци на процесните събития, също са описали извършителят на деянието, за което конкретно се позовава на показанията на свидетеля В.П.. Според жалбоподателят, описаното от свидетеля П. лице изцяло съвпада с извършителя на деянието. Твърди, че никога разследващия полицай по досъдебното производство не е задавал въпрос установяващ, кое е името или прякора на лицето, нанесло му побоя. Твърдим, че веднага след процесния инцидент е дал описание на извършителя, както и за начина по който му е нанесен удара, вследствие на който е паднал и получил тежка тазобедрена фрактура, чиято последица търпи и към настоящия момент.

Твърди, че първият съд е направил свой прочит на доказателствата и е вменил несъществуващи пропуски в неговите показания, с които се цели да не бъде разкрито едно тежко престъпление. Моли определението на първия съд да бъде отменено, а делото върнато за доразследване срещу установения по делото извършител – обвиняемия Б.М..

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исканията и доводите изложени в жалбата на свидетеля Д. Н. Н., както и с атакувания съдебен акт, и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е процесуално допустима поради това, че е депозирана от активно легитимиращо се като пострадало по делото лице от инкриминираното деяние и в законоустановения 7-дневен срок за обжалване на определението на районния съд съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледана по същество същата е основателна.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 213 ЗМК 155/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 16341/2016 г. по описа на СРП е образувано на 23.08.2016 г. /деловодно изведено на 30.08.2016 г./ с постановление на прокурор при СРП срещу неизвестен извършител за това, че на 05.08.2016 г., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Атанас Манчев“ в дискотека „Плаза е ударил Д. Н. Н., вследствие на което пострадалият Н. паднал на земята и си счупил глезена, с което му причинил средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 НК.

В хода на досъдебното производство по реда на чл. 219 НПК е привлечен Б.Д.М. в качеството на обвиняем, с постановление за привличане от 06.04.2021 г.

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени действия, изразяващи се в събраните по делото гласни доказателствени средства на свидетелите Д.Н., С.В., В.П., Р.З., Ф.Л., И.Х., Х.О., З.С.; писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 22.03.2016 г., протокол за разпознаване на лица, и способи за доказване – заключенията по изготвените съдебно медицински експертизи.

С постановление от 27.09.2021 г. прокурор при СРП е прекратил частично наказателното производство по досъдебно производство № 213 ЗМК 155/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 16341/2016 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на обвиняемия Б.Д.М. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради недоказаност. Със същото постановление прокурорът е спрял наказателното производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че от така установената фактическа обстановка по делото не е възможно да се направи единствено възможен, категоричен, еднопосочен, непораждащ съмнение и обоснован правен извод за съпричастността на обвиняемия Б.Д.М. към инкриминираното деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност, нито към друго престъпление. Прокурорът е обсъждал събраните в хода на досъдебното производство доказателства, вследствие на което е счел, че въпреки положените усилия са изчерпани процесуалните способи за събиране на доказателства, а в така събрания и обсъден по делото доказателствен материал са налице противоречия относно авторството на деянието, поради непълноти в доказателствената маса. Прокурорът е приел, че по делото са налице две групи показания, които са взаимно противоречащи си, поради което е обективно невъзможно някоя от двете версии, тази на обвиняемия или тази на пострадалия, да бъде кредитирана в цялост, защото в събрания доказателствен материал липсват обективни находки, пряко подкрепящи някоя от двете версии. Държавният обвинител сочи, че въпреки проведеното пълно, обективно и всестранно разследване не са установени свидетели очевидци на деянието, чрез показанията на които да се разкрие обективната истина и свидетели, които с показанията си биха могли да подкрепят някоя от изложените версии, което от своя страна прави невъзможно да бъде преодоляно противоречието между свидетелските показания. Прокурорът посочва, че обвинителната теза се крепи единствено на показанията на свидетеля Н., които сочат, че именно обвиняемия М. е автор на деянието, но същите не са безпристрастни на фона на вътрешните противоречия, които съдържат. Също така държавният обвинител е посочил, че е налице неотстраним недостатък в доказателствената маса, който не 2 позволява на прокурора да обоснове обвинителната си теза. При това положение, прокурорът е счел, че наказателното производство спрямо обвиняемия М. следва да бъде прекратено, поради недоказаност и спряно срещу неизвестен извършител, поради неразкриване на извършителя.

Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е било обжалвано от свидетелят Д. Н. Н., който се явява лице пострадало от инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото досъдебно производство.

С атакуваното пред настоящия съд определение е потвърден прокурорският акт от контролираната съдебна инстанция.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния съд намира, че последното следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Това е така, защото районният съд от една страна не е изпълнил задължението си да направи свой собствен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, при който да подложи на проверка, фактическите и правни изводи материализирани в съставения прокурорски акт, с който е прекратено частично наказателното производство срещу обвиняемия М., а от друга страна се е задоволил да възпроизведе в атакувания пред въззивният съд съдебен акт изложеното от прокурора в мотивната част на прокурорския акт.

При това положение районният съд не е изпълнил възложените му задължения от законодателят с процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК, поради което е постановил и един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. За да стигне до този извод въззивният съд констатира, че както прокурора съставил обсъжданото постановление, така и първият съд е игнорирал основните принципи в наказателния процес визирани от законодателят в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК, при което неправилно е констатирал, че в случая проведеното разследване е пълно, обективно и всестранно или така, както в случая прокурорът е счел, че е сторено в хода на досъдебното производство. Това е така, т.к. не са изследвани всички правно значими за делото обстоятелства, относими за разкриване на обективната истина, за което не е използван целия възможен и допустим процесуален инструментариум по НПК от страна на органа на досъдебното производство. От друга страна се констатират и незаконосъобразно извършени от органа на досъдебно производства процесуални действия, свързани с проведените разпити на свидетелите по делото И.Х. /03.09.2020 г./ и В.П. /12.10.2020 г./, с които се накърняват процесуалните устои на правораздаването.

За разлика от първият съд, въззивната инстанция намира, че прокурорския акт, с който частично е прекратено наказателното производство срещу обвиняемия М. е преждевременно съставен или преди да се съберат от прокурора и анализират в пълнота всички относими доказателства за разкриване на обективната истина, а на събраните до момента на произнасянето на прокурора е придадена предварително установена сила, което предприето поведение от държавния обвинител е процесуално недопустимо с оглед друг основен принцип визиран в чл. 14, ал. 2 НПК.

Действително, установената и възприета от прокурора фактическа обстановка, която е намерила отражение в съставения от него прокурорски акт и впоследствие е била възпроизведена в обжалвания пред настоящия съд съдебен акт в своите общи граници, е формално съответна на събраната до момента доказателствена съвкупност, но независимо от това и по мнение на въззивният съд е формирана при проведено непълно и обективно разследване, а направените крайни правни изводи касателно изхода на наказателното производство са преждевременни. В тази връзка, въззивната съдебна инстанция намира за основателни изложените в жалбата на пострадалото 3 лице Н. възражения. Това е така, защото първият съд в мотивите на протестираното във въззивното производство определение не само е възприел констатациите на прокурора, не само не е изложил свои съображения, но в противовес със задължението си по чл. 243, ал. 5 НПК е обосновал своите изводи с относимата според него за случая житейска логика, което е недопустимо в наказателния процес, при който правно значение за установяване на действителната фактическа обстановка и за разкриване на обективната истина имат единствено установените факти и обстоятелства по делото, събрани и проверени чрез всички средства и способи установени в НПК. Иначе казано, мотивите, въз основа на които е постановено частично прекратяване на наказателното производство от прокурора, не са били проверени от районния съд по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Въззивният съд констатира, че както прокурора, така и първият съд са установили ясно и несъмнено следните факти и обстоятелства, а именно датата, времето и мястото на деянието – 05.02.2016 г.; около 03,00 часа – 04,00 часа; дискотека „Плаза“, находяща се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Атанас Манчев“; пострадалият при инкриминираното деяние свидетелят Д. Н. Н., както и вида на причинените му телесни увреждания, които според заключенията на изготвените по досъдебното производство съдебно медицински експертизи представляват – фрактура на десния фибуларен /външен/ глезен, която реализира медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни или оздравителния процес за пълно възстановяване на движението може да се очаква след около 3-4 месеца.

Въззивният съд констатира, че неизяснени за прокурора и първият съд в случая са обстоятелствата свързани с установяване на лицето извършител на деянието, което е нанесъл удар с юмрук на свидетеля Н., вследствие на който му е причинено описаното по-горе телесно увреждане; неизяснени според прокурора и първият съд са останали и обстоятелствата свързани с установяване на фактическата обстановка, при която е било нанесено процесното телесно увреждане, както и неизяснени остават въпросите свързани с установяването на свидетели, на инкриминираното деяние. В тази връзка и за отстраняване на посочените неясноти не са били извършени в пълнота възможните според НПК процесуално следствени действия, чрез които същите да бъдат отстранени, а вместо това е извършен едностранен анализ на доказателствената съвкупност от прокурора, който безрезервно е бил възприет от районния съд през призмата вече и на житейската за този съд логика, както и са извършени незаконосъобразни по своето естество процесуално следствени действия, които са останали извън полезрението първо на прокурора, а след това и на първия съд.