Решение № 865 от 20.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Бургас, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500270 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 261238 от 15.12.2021г. по гр.д.№993/2021г. на РС- Бургас, „Терра гроуп” ЕАД с ЕИК 202333411 е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас с ЕИК 812115210 сумата от 11798,16 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от авария на главен водопровод Ф600 и захранващ населените места в Община Несебър, предизвикана от „Терра гроуп” ЕАД на 18.11.2020г. около 10.30ч., при изпълнение на изкопни и насипни дейности на обект : закриване и рекултивация за съществуващо депо за битови отпадъци в м. „Чешме тарла”, ПИ 20.108, 20.109 и 86.21, землище на с.Равда, ведно с мораторна лихва в размер на 272 лв., начислена върху горното обезщетение за периода от 18.11.2020г. до 9.02.2021г., както и законната лихва, начиная от 10.02.2021г. до окончателното плащане, а така също и деловодни разноски в размер на 1147,93 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба с вх.№ 260135 от 11.01.2022г., подадена от адв. Зравко Костов като пълномощник на „Терра гроуп” ЕАД. С нея решението е оспорено като неправилно, незаконосъобразно, постановено при незадълбочен анализ на доказателствата и неправилното им и превратно тълкуване. Изложени са и оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил част от доводите на ответника.

Районният съд не изложил подробни мотиви по повод твърденията на ответника за недопустимост на иска и по-конкретно за това, че ищецът не е собственик на процесния 1 водопровод, поради което не е легитимиран да води иска за обезщетение за вреди. С приложения от ищеца договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 25.02.2016г. не се прехвърлят в собственост на „ВиК” съоръжения и системи, а активите били предоставени на ищцовото дружество за ползване. От експертизата също било видно, че процесният водопровод бил предаден на ищеца за експлоатация, поддържане и стопанисване. Това обстоятелство обаче не било съобразено от БРС. На следващо място въззивникът се позовава на Решение №356 по гр.д.№853/2010г. на ВКС, Първо гр.отд., за да обоснове тезата си, че в случая въззиваемото дружество следва да търси обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл.61 ЗЗД от собственика на водопроводаОбщина Бургас. Тъй като въззиваемото дружество не е процесуален субституент на общината, то не може да предявява чужди права, поради което исковата претенция следвало да бъде отхвърлена като неоснователна.

На следващо място се сочи, че по делото не били установени елементите от фактическият състав на деликта. Единственото безспорно обстоятелство по делото било, че въззивното дружество изпълнявало работа, изразяваща се в закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в землището на с.Равда, обл.Бургас, възложена му съгласно договор с Община Несебър. Не било доказано, че сочените от въззиваемата страна имуществени вреди са настъпили в резултат на описаното в исковата молба поведение на ответника, не бил доказан механизма на настъпване на аварията, нито причинно- следствената връзка между аварията и вредите, не било доказано и въззиваемото дружество да е направило съответните разходи за поправката на вредите. Развити са подробни съображения. В заключение се сочи, че не е налице основание за ангажиране отговорността на въззивника, тъй като е установено само, че някое лице е причинило спукване на водопровода в съседен на сметището имот, в който ответникът нямал работа, в момент, в който не е разполагал с механизация на обекта, тъй като тази му работа /изкопи и насипи/ вече била приета от възложителя по договора с Акта образец 15 /който не бил обсъден от съда/, и в обекта се извършвали съвсем друг вид дейности, нямащи нищо общо със същински СМР. Изводът на съда, че въззивното дружество е причинител на процесните вреди бил голословен, почиващ на показанията на двама свидетели, които нямали непосредствени впечатления за станалото.

Моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Златева. С него жалбата се оспорва като неоснователна и се иска обжалваният съдебен акт да бъда потвърден. По делото било установено от показанията на трима свидетели и приетата по делото експертиза настъпилото увреждане- водопроводът бил „ударен” от зъб на кофа на верижен багер при работата на ответното дружество, а доказателства, разколебаващи този извод липсвали. Свидетелските показания не почивали на предположения, в каквато насока 2 са доводите на въззивника, а на лични възприятия на свидетелите, които констатирали увреждането. Същевременно, посредством експертизата бил установен механизма, при който е настъпило увреждането, машината, която е увредила водопровода, както и причините техниката на въззивника да е извън сметището- това, че част от отпадъците били разпръснати в съседните имоти и следвало да бъдат почистени чрез предепониране.

Доказан бил и размера на вредата.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският районен съд е бил сезиран със следните обективно съединени искове, предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, чрез пълномощника юрисконсулт Златева против „ТЕРРА ГРОУП“ ЕАД: 1/ иск с правно основание чл.49 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение в размер на 11798,16 лв. за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответното дружество, които на 18.11.2020г., около 10.30ч. при изкопни и насипни дейности на обект: закриване е рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци в м. „Чешме тарла“ в ПИ 20.108; ПИ 20.109 и ПИ 86.21 в землището на с. Равда, общ.

Несебър, обл. Бургас причинили авария на главен водопровод чугун ф600, захранващ населените места в община Несебър; 2/ акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД- за присъждане на обезщетение за забава в размер на 272 лв., представляваща законната лихва върху главницата от датата на увреждането- 18.11.2020г. до подаването на исковата молба- 10.02.2021г., 3/ акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се сочи, че аварията е причинена независимо от обстоятелството, че документацията преди започването на изкопните и насипни дейности е била съгласувана с експлоатационното дружество, а на съгласувателните чертежи са били изрично отразени съоръженията на ВиК- оператора. Изрично в съгласувания чертеж било отбелязано, че преди започване на изкопните работи ответното дружество е следвало да уведоми оператора за уточняване мястото и трасиране на съоръженията. Това не било извършено. Изтъква, че съгласно чл.46 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, физически и юридически лица, които извършват строителни, монтажни, ремонтни и други дейности са длъжни да вземат необходимите мерки за опазване от повреди или унищожаване на ВиКмрежите и техните съоръжения, а когато при дейността си са повредили или унищожили 3 част от водопроводните и канализационните мрежи и техните съоръжения- да вземат незабавно мерки за локализиране на аварията и да уведомят незабавно оператора. Съгласно чл.47 от същата наредба, причинените вреди на ВиК – системи, включително на водопроводните и канализационни отклонения, се отстраняват за сметка на причинителя, а вреди и пропуснати ползи се търсят по общия ред.

Заявява, че на 18.11.2020г. служителят в отдел „Инвеститорски контрол“ на Община Несебър- А.Ш., уведомил ръководителя на „ВиК“ ЕАД гр. Бургас за район Несебър - инж.

Георги Димитров, че при изпълнение на строителни дейности около 10.30 ч. на същата дата ответното дружество причинило авария на главния водопровод. Незабавно операторът изпратил аварийна група на място за отстраняване на щетата. Вложените от ищеца материали за отстраняване на причинените щети на водопровода и извършените ремонтни дейности възлизали 11798,16 лв., за което била изготвена отчетна форма под №39674/18.11.2020г., която ответното дружество следвало да заплати в 30- дневен срок. На ответното дружество била изпратена и покана, която същото получило.

Ето защо претендира ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В своевременно подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответното дружество, представлявано от адв.Галчев и от адв. Костов, е оспорило исковете като недопустими, а по същество- като неоснователни и недоказани по размер.

Сочи се, че ищецът не е собственик на процесния водопровод, поради което няма активна процесуална легитимация да води иска за обезщетение за вреди. Затова искът бил недопустим. Изложени са твърдения за нередовност на исковата молба поради непосочване конкретното място на настъпилата авария, тъй като водопроводът бил с дължина няколко километра. В тази връзка ответникът заявява, че подобна авария на водопровод не е настъпила в обекта, на който ответното дружество е извършвал възложената му работаобщинското депо за битови отпадъци в м. „Чешме тарла“ в ПИ 20.108; ПИ 20.109 и ПИ 86.21 в землището на с. Равда.

Не се оспорва, че ответното дружество е изпълнявало работа, изразяваща се в закриване и рекултивация на съществуващото депо за отпадъци, за което между него, в качеството на изпълнител, и Община Несебър, в качеството на възложител, бил сключен договор №543/18.09.2029г. за възлагане на обществена поръчка за посочената работа.

Оспорва като неверни фактическите твърдения относно описания в исковата молба деликт, както и че сочените от ищеца имуществени вреди са настъпили в резултат именно на описаното в исковата молба поведение на ответника.Оспорват се и твърденията относно механизма на настъпване на аварията, причинно- следствената връзка между сочената авария и претендираните вреди, както и размера на вредите и факта на настъпването им.

Ответникът заявява, че нито дружеството, нито натоварено от него лице не е причинило процесните щети на водопровода. Сочи, че знае, че такава авария е причинена вероятно в съседния на сметището парцел, но не и от дружеството- изпълнител на обществената поръчка. Твърди, че не е наясно кой е причинил щетите. Забелязана била аварийна група на 4

ВиК в съседния на сметището парцел да поправя водопровод, но на мястото на спукването му водопроводът не се намирал в обекта, в който дружеството изпълнявало възложената му работа. Заявява, че ответното дружество не извършва дейности в съседни- частна собственост парцели, а единствено закривало и рекултивирало съществуващото общинско депо за битови отпадъци. Сочи още, че не само посочените в исковата молба ПИ 20.108; ПИ 20.109 и ПИ 86.21 се ползват за сметище, а като цяло районът се ползвал за това. В близост съществували и функционирали кравеферма и бетонов възел, а в района на сметището постоянно били в движение различни тежкотоварни машини, собственост на различни лица, които непрекъснато копаели, заривали и изхвърляли всевъзможни строителни и битови отпадъци където намерят за добре. Контрол за това напрактика нямало.Липсвали и доказателства относно действителният причинител на щетите, както и за настъпването им.