Решение № 1141 от 20.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Даяна М. П.а като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110105766 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото.

Образувано е по предявен от „***против ЕВ. Т. АВЛ. и Р. ПР. АВЛ., иск за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца, съобразно квотата им в наследството оставено от С***, както следва:

-ЕВ. Т. АВЛ. да заплати на ищеца, съобразно притежаваната от нея ½ част от наследството, сумата от 488,49 лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за аб. № ***/инст.№ ***в имот в гр.*** за периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г., сумата 116,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 7,24 лева, представляваща главница на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до м.04.2018 г. и сумата от 1,68 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, а

-Р. ПР. АВЛ. да заплати на ищеца, съобразно притежаваната от него ½ част от наследството, сумата от 488,49 лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за аб. № ***/инст.№ ***в имот в гр. *** за периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г., сумата 116,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 7,24 лева, представляваща главница на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до м.04.2018 г. и сумата от 1,68 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че между страните съществува валидна облигационна връзка по повод предоставянето на топлинна енергия. Сочи се, че качеството клиенти и потребители на 1 топлинна енергия е придобито от ответниците при смъртта на наследодателя им ***, като същите са придобили по ½ идеална част от наследството му. Изложено е, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ищец топлинна енергия за абонатен № ***/инсталация № ***, през процесния период от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.08.2017г. до 30.04.2018г., като същите не са погасили задълженията си. Твърди се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма '*** Сочи се, че по реда и в срока на раздел 7 ОУ потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия. Според чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.

Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Поддържа се, че в процесия период не е извършвано отчитане на топломерите и не е изготвяно дялово разпределение и претендираните суми не се основават на реален отчет, а топломерите в имота са монтирани след процесния период – на 17.09.2020 г. Считат, че пртендираните суми не отговарят на отоляемия обем на недвижимия имот. Сочи се, че в имота няма монтирани отоплителни тела и не е потребявана топла вода. Излагат, че не са получавали фактури и покани за плащане, че фактурите за периода не са публикувани в сайта на ищеца, поради което не са изпаднали в забава.

Направено е възражение за нередовно водене на търговските книги на дружеството.

Третото лице-помагач „*** е депозирало становище за основателност на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Ищецът по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ следва да докаже при условията на главно и пълно доказване: наличието на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлинна енергия , по силата на което се е задължил да достави на ответника топлинна енергия, а последният е поел задължение да я получи и да заплати стойността ; както и обстоятелството, че през процесния период е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че главното задължение е възникнало, датата на която ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнението на главното задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението вкл. чрез плащане.

По исковете за заплащане на такса за извършената услуга дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже, че ответника е имал задължение да му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението, че в рамките на процесния период действително е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия, стойността на възнаграждението за действително извършената услуга, както и датата, на която възнаграждението е следвало да бъде изплатено.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал.

2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им 2 публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

За процесния период м.10.2016 г. до м.04.2018 г. в сила са били общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в край на месец юли 2016 г. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "*** е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представения по делото, приет и неоспорен от страните договор за замяна се установява, че *** е придобил процесния имот през 1990 г. /т.е. преди процесния период/ л.73 от делото пред СРС. На 22.02.1991 г. ***е подал молба за откриване на партида до ищцовото дружество. От представеното удостоверение от *** се установява, че бл.***в ж.к.

„**“ е идентичен със строителен номер***“. От представеното удостоверение за наследници /л.93 и сл. от делото пред СРС/ се установява, че двамата ответници са наследници по закон на *** – **** е първа братовчедка на починалия, а ***- като наследник на баща си, също първи братовчед на ***, поради което и са придобили правото на собственост върху процесния имот при равни квоти. Е.А. и ***А. са били наследнции от един ред, т.е. са наследили равни части, като частта на последния след неговата смърт през 2017 г. е наследена от низходящия му – другия ответника Р.А.. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество и качество, съдът намира следното:

По делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване процесния период, като ищецът е извършвал ежемесечно отчети на общия топломер в ЕС. Посочено е, че техлогичните разходи се отчисляват за сметка на ищеца. Сочи се, че общия топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки съгласно Закона за измерванията. Дяловото разпределение е извършвано от „***, съобразно изискванията на действаща в периода нормативна уредба.

Сочи се, че за процесния период ТЕ за отопление е определяна на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. Сочи се, че през процесния период в имота е имало две 3 отоплителни тела и шранг лира в банята, като на отоплителните тела са поставени ИРРО.

Изяснено е, че сградата е без ползване на топла вода. Вещото лице сочи, че остойностяването на потребената ТЕ се е извършвалоот ищеца на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредба 16-334 с годишно изравняване. Топломерът е бил метрологично годен в процесния период. Съобразно изготвените изравнителни сметки, вещото лице е изчислило, че реално потребеното количество ТЕ за периода съответства на стойността от 979,94 лв. посочено е, че тази сума е разликата от фактурираната енергия на стойност 1064,34 лв. / и сумата за възстановява по изравнителната сметка за периода от 84,39 лв. На експертното заключение съдът дава вяра, като компетентно дадено и отговарящо ясно на зададените въпроси.