Акт от 20.07.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

241 гр.Русе, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ДИАНА КАЛОЯНОВА

СПАС СПАСОВ при секретаря НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като разгледа к.а.н.д. № 263 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК)

„Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с.

Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С. Г.Г., против Решение № 318/25.03.2022 г., постановено по АНД № 1940/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-001811/23.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.

415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата разпоредба, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред

Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“ против Наказателно постановление № 18-001811/23.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. Разгледано е възражението на нарушителя относно неприлагане на института на маловажността. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

При извършена последваща проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 115 от Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на В. С. З., на длъжност „ръководител животновъдство - технолог“ за месец ноември 2020 г.

Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган.

Посоченото предписание, обективирано в

Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе не е обжалвано и е влязло в сила.

За установеното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на ПАМ, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001811/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.

Издаденото наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства – разпитан е актосъставителя Р. Д. Р., който е дал показания във връзка с извършената проверка и установяването на нарушението.

Настоящият съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.

В касационната жалба е въведено оплакване във връзка с изискването за мотивиране на обжалваното решение. Твърди се, че то е немотивирано, защото първата инстанция не е изложила мотиви относно наличието на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.

Оплакването е неоснователно. Видно от мотивната част на обжалваното решение, първата инстанция е достигнала до извода, че не са налице сочените нарушения, извод, който се споделя и от този съдебен състав.

Неоснователно е основното възражение на касатора за допуснато съществено нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както неправилно поддържа касаторът. Според т. 2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.

Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл. 402, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., чрез проверка по работни места, са извършени съответно на 18.03.2021 г. в обект на контрол: магазин за хранителни стоки в гр. Русе, ул. “Борисова“ № 15, бл. “Балкан“, и в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. - по документи. Това обстоятелство е удостоверено в Протокол изх.

№ 2109233 от 16.06.2021 г. Касационната инстанция намира, че едва при извършването на тези последващи проверки контролните органи, компетентни да установяват извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на трудовото възнаграждение за месец септември 2020 г. в пълен размер по отношение на конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, в лицето на касатора.

В т. 115 от Протокола от извършената проверка изх. № 2109233 от 16.06.2021 г. е записано, че на 05.04.2021 г., при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д ИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка – задължително предписание № 115 по Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., отнасящо се до: работодателят да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на В. З. на длъжност „ръководител животновъдство – технолог“ за месец 11.2020 г.

Следва да се има предвид, че съгласно императивната разпоредба на чл.270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото възнаграждение се установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка.

Следователно установяването на отрицателния факт на неизпълнението на това задължение, чието изпълнение е било наредено с влезлите в сила задължителни предписания, следва да стане именно чрез проверка по посочените документи – по ведомостите за заплати, респ. по банковите нареждания, удостоверяващи изплащането на трудови възнаграждения при направено от работника или служителя писмено искане за заплащане на възнаграждението по банкова сметка. ***, че нарушението е било открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021 г., поради което очевидно е, че към датата на неговото издаване регламентираният в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.

В жалбата се твърди още, че издаването на множество наказателни постановления от административнонаказващия орган срещу кооперацията нарушава принципите в чл. 6 от АПК и чл. 1 от ЗАНН, като не се постигат целите на закона. Позоваването на чл. 6 от АПК в административнонаказателно производство е недопустимо, тъй като последното е различно по смисъл и характер от административното производство, регламентирано с нормите на АПК. Съдът не установи наличието на връзка между установеното нарушение и разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, който гласи, че този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Посочената разпоредба не регламентира целите на закона.