Решение № 27 от 02.03.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Нова Загора , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА С. НЕНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20202220200461 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание:чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от "СИБИЕС" ООД, с ЕИК 123587860, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 106, вх. В, ет.2, ап.13, представлявано от управителя Н. Г. Б.-чрез адв.Г.Б.-от АК-Стара Загора- с адрес за призо‐ ваване: гр.Стара Загора, ул." Кольо Ганчев" № 64-среден вход-кантора № 6-адв.Г.Б. Против Наказателно постановление /НП/ № 529511-F555674/31.07.2020r., издадено от Д. Т. В. Началник отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, във връзка със съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F555674/24.06.2020r

В законоустановения срок се обжалва изцяло Наказателно постановление /НП/ като се моли съда, да уважи жалбата и да постанови решение, с което да се отмените същото, като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и несправедливо.

Сочи се че обжалваното Наказателно постановление № 529511-F555674/31.07.2020г, било издадено, при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост на изложените в него мотиви.

Издаденият АУАН и наказателно постановление, страдали от пороци, по смисъла на чл. 42, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като, не посочвали, мястото на допуснатото нарушение, поради което, само на това основание, издаденото НП, следвало да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При съставянето на АУАН било допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.". Връченият препис не е идентичен със съставения АУАН.

При съставянето на акта бил нарушен материалния закон, тъй като според описанието на вмененото нарушение, деянието не е съставомерно по чл. 33, ал. 1 от Наредба 1

Н-18/13.12.2006 г. на МФ, защото не е посочено, а и не са изложени дори предположения, установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата касова наличност да се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби, респ. не било установено по категоричен начин, че промяната в касовата наличност в случая е настъпила извън случаите на продажби, което било едно от предвидените в посочената за нарушена законова разпоредба условия за съставомерност на деянието.

I. Съображенията за това били следните:

1. Фактическите основания, въз основа на които, административно наказващият орган, гради, правните си изводи, са посочени в АУАН и в наказателното постановление.

Посочено било, че при извършена проверка, на 12.06.2020 г. в 11:00 часа е съставен протокол сер. АА № 0357358/12.06.2020 г.и се установява, че в търговски обект супермаркет „СИ БИ ЕС" , собственост на фирма "СИБИЕС" ООД с ЕИК № 123587860 със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 106, вх. В, ет. 2, ап. 13, при сравнение на данните от касовия апарат със записите „служебно въведени" суми и наличните суми в касата на обектите не е отбелязана всяка промяна в касовата наличност със съответното записване. Считат, че имало необосновано различие в касовата наличност както следва: разчетна касова наличност от монтираното в обекта ФУ модел „DATECS FP 2000", с № на ФП -02512735 и индивидуален № DT 512735 в размер на 372.04 лева. Установено било, че във ФУ няма направени записвания на „служебно въведени суми и „служебно изведени суми", а тези суми били в касата. Фактическата наличност на изброените суми в касата на обекта е в размер на 672.30 лв. Установена била разлика в размер на 300.26 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, която не е отразена във ФУ. На основание на горното бил съставен ПИП/протокол за извършена проверка/, като било констатирано, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 година издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. На база на ПИП е съставен акт за установяване на административно нарушение № F555674/24.06.2020r. /за кратко „АУАН"/.

2. Посочените констатации, били необосновани и неправилни. Представляваното от жалбоподателя дружество оспорва същите, като неверни и изопачени. Същите не отговаряли на обективната истина.

В обжалваното наказателно постановление не е било посочено конкретното място на извършване на нарушението, което е основание за неговата отмяна. Под конкретно място имал в предвид, че в проверявания обект имало няколко каси, а органът не е конкретизирал коя точно каса е проверявана. Всяка каса се характеризира с номер. Отбелязва се, че за един и същ обект, на една и съща дата, по едно и също време -11:00 ч., на едно и също основание са съставени няколко акта, в които не било посочено конкретното място на извършване на нарушението, а именно: конкретната каса в хранителния магазин.

3. При съставянето на АУАН е било допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване/'. Връченият „препис" не е идентичен със съставения АУАН. Във връчения „препис" не се намирали възраженията, които вписал в АУАН, към момента на съставянето му. Легалната дефиниция на преписът била заверено или незаверено копие на акта. Апелаторът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, като не му бил издаден препис на съставения АУАН.

Представянето на касовата книга и отказът на органа да я приеме също не е описан нито в протокола, нито АУАН, а предвид неидентичността между АУАН и издадения ми 2 препис, то се съмнява, че в АУАН има и други промени, след съставяне на АУАН и връчване на препис от съшия. Тази неидентичност поставяла под съмнение целия АУАН и издаденото въз основа на него НП № 529511-F555674/31.07.2020r., издадено от Д. Т. В. Началник отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Счита се, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а наложената санкция прекомерно висока, поради което моли съдът да отмени същото.

Размерът на наложената имуществена санкция бил над минималния предвиден от закона размер. Административнонаказващият орган не се бил мотивирал в атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 529511-F555674/31.07.2020r. защо определя размер на имуществената санкция над минималния размер.

Липсата на мотиви в тази насока не давала възможност на жалбоподателя, да разбере, защо е наложена имуществена санкция именно 2 000 лв /две хиляди лева/. Не се сочат и не са събрани доказателства за по-висока от обичайната за този вид нарушения, степен на обществена опасност на конкретното деяние, обуславящо налагане на предвиденото от закона административно наказание в по-голям от минималния размер.

Липсвали, например, доказателства за налагани други санкции на „СИБИЕС" ООД за нарушения.

II. От представеното НП, било видно че същото, страда от непълнота, при описание на нарушението, извършено от жалбоподателя, а именно, не било посочено, конкретното място, на извършването на нарушението, предвид, че проверявания обект е голям хипермаркет с няколко каси.

Единственото, което, административно наказващият орган, бил посочил, е че нарушението е извършено на „касата на обекта", но обекта бил голям хранителен магазин, в който има повече от две каси и не става ясно на коя точно каса в обекта е констатирано нарушението.

1. Посочването на точното място, на извършване на нарушението, било много съществено, относно, законосъобразността на акта и наказателното постановление.

Такова, в случая, не е посочено - нито в акта, нито в издаденото Наказателно постановление /НП/ №529511-F555674/31.07.2020r., което, ограничава, правото на защита, която, се гради, именно, срещу фактите, което, е съществено процесуално нарушение и било достатъчно основание, за отмяна, на наказателното постановление.

2. В хода, на административно наказателното производство, били допуснати, съществени, процесуални и материалноправни нарушения. В издадените АУАН и в наказателното постановление, нарушението, не било описано, пълно и точно, нито от фактическа, нито от правна страна.

3. Актът за установяване на административно нарушение, поставял началото, на административно наказателното производство и чрез него, нарушителят, следвало, да има възможност, да разбере, точно какво, е административното нарушение, в което, е обвинен.

4. Следвало да бъдат, спазени и изискванията, на ЗАНН, за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление. При съставянето, на АУАН и НП, са били допуснати, процесуални нарушения, които били неотстраними, в съдебното производство, поради, контролните функции на същото.

5. Когато АУАН или НП, не съдържали изискуемите, от закона реквизити (както в 3 настоящият случай) или са нарушени, съществени процесуални правила, при съставянето на акта и издаването на НП, то последното, следвало, да бъде отменено, като, незаконосъобразно.

6. Критерият, за определяне, на съществените нарушения, на процесуалните правила, бил този, че нарушението, е съществено, когато, е довело, до ограничаване, на правата на страната.

7. Именно, чл.42 от ЗАНН била императивната норма, която, осигурява правото на защита, на привлечения към административна отговорност и правото да знае, какво нарушение, е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.

8. Елементите от акта,били единно цяло и същите следвало, да си съответстват, изцяло, относно изписване на нарушението и неговата квалификация, а така също и в наказателното постановление, което, от своя страна "влече" нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

9. При издаването, на НП, били налице, пороци, които, определяли неговата незаконосъобразност, и поради неотстранимостта, на тези пороци, жалбоподателят счита, че са налице, основания, издаденото НП, да бъде отменено.

10. Не е било посочено мястото, където точно е извършено деянието. Посочването само на обекта, не представлявало описание на мястото, на извършване на нарушението, съгласно чл.57 от ЗАНН. Това било съществено процесуално нарушение, ограничаващо, правото на защита на дружеството-жалбоподател.

11. Нарушението, изразяващо се в не посочване, на мястото, на нарушението, е не само формално. То съществено, засяга правото, на защита на наказаното лице.

12. Гарантирането на правото, на защита, на нарушителя, изисквало осъждане, на дееца, за деянието, така, както му е вменено във вина. Установяването, че деянието, не е осъществено, така, както е описано в АУАН, и в издаденото, въз основа на него, Наказателно постановление, предполагало, неангажиране на отговорността на дееца, доколкото, в противен случай, той би бил наказан, за нещо, различно от това, което, му е вменено във вина.

13. Описанието в НП не било достатъчно, за да се определи, мястото на извършване на нарушението, защото хранителният магазин имал повече от една каса, поради което, наказателното постановление, не съдържало, императивно определените, в закона, реквизити.

Безспорно било, и в теорията , и практиката, че деянието, се характеризира, като съвкупност от телодвижения, извършени, под контрола на съзнанието, в дадено време, на дадено място. От цитираното определение следвало, че мястото на извършване на деянието, е съществен негов характеризиращ белег, елемент, от индивидуализацията, на същото и ограничаващ го, от останалите деяния.

Производството, по установяване, на административни нарушения и налагане на административни наказания, чрез съставяне, на АУАН и издаване на Н П , е строго формализиран процес и ЗАНН, урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които, трябва да съдържат, съответните актове.

Наказателното постановление, представлявало, юрисдикционен акт, като за наказания, следвало, да бъде ясно, за какво нарушение, извършено, на кое, конкретно място, е наложено наказание.