Решение № 230 от 16.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20255001000268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 45/ 31.01.2025 г. по т. д. № 276/ 2024 г. на ОС – Пловдив „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Ц. Т. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.10.2023 г., като искът за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв., частичен от 120 000 лв., е отхвърлен.

Недоволна от така постановеното решение в отхвърлителната част е останала ищцата М. Ц. Т., която го обжалва с оплакване за неправилност поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения за заниженост на определеното обезщетение, тъй като не е съобразено с тежестта на претърпените увреждания, срока на възстановяване и произтичащите от това неудобства и неблагоприятни последици в нейното ежедневие. Иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи изцяло.

Несъгласен с постановеното решение в осъдителната част е останал и ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, който го обжалва с доводи за 1 прекомерност на определеното обезщетение от 60 000 лв. Излага съображения, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 30 000 лв. и с оглед изплатената доброволно застрахователна сума от 30 000 лв. предявеният иск да се отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Ц.

Т. против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 45 000 лв. съгласно допуснато в с. з. на 17.01.2025 г. изменение на иска, частичен от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 19.10.2023 г. ПТП.

Между страните не е налице спор относно наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите: на 19.10.2023 г. е настъпило ПТП, при което водачът на л. а. „Воксхол Вектра“ с рег. № ****, по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, поради нарушаване правилата за движение е блъснал л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № *****, вследствие на което е пострадала пътувалата в автомобила М. Ц. Т.. Не е спорно също така, че за причинените имуществени вреди на 05.02.2024 г. е изплатено на пострадалата застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. С оглед депозираните въззивни жалби и от двете страни спорът е висящ относно пълния размер на предявения иск.

Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно 2 съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема; политравма; фрактури на 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво; фрактури на страничните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти лумбални прешлени; охлузвания на главата в окосмената част; подкожен хематом в лявата лумбо-сакрална област. При ищцата са установени още хипотермия, хипотония и анемичен синдром, а при прегледа вещото лице е констатирало и счупване на хълбочната кост по горнозадната й част. В резултат от увреждането на ребра и прешлени движението на снагата е било трайно затруднено за период от около 2 – 2. 5 месеца.

Останалите травми са причинили разстройство на здравето за период от 5 до 10 дни. Проведено е болнично консервативно лечение. Пострадалата се е възстановила почти напълно, като в момента има болезненост и ограничено движение в дясната раменна става и във врата, както и „мравучкане“ и парене в краката. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно ищцата да е изпаднала в безсъзнание веднага след катастрофата, както съобщават свидетелите по делото, тъй като има травми по главата, които биха могли да причинят такова състояние. В резултат от загубата на кръв ищцата е приета в болница с анемия и с ниско кръвно налягане, което е било опасно за здравето й предвид това, че е сърдечно болна. Индиция за това, че животът на ищцата е бил застрашен след произшествието, е обстоятелството, че е била настанена в отделение за интензивно лечение, където спрямо нея е прилагано вливане на плазма и еритроцитна маса, което не е обичайно.

Според приетата съдебнопсихологическа експертиза процесният пътен инцидент не е оставил значими отражения върху психиката на ищцата – тя е със съхранени когнитивно-познавателни възможности и съхранено качество на психичната дейност. Физическите ограничения от претърпените травми са провокирали усещане за непълноценност, понижена самооценка, безпокойство, притеснения. Психичните й изживявания в резултат от 3 инцидента са преодолени понастоящем. Според вещото лице остатъчните физически оплаквания провокират неудоволствени изживявания заради изпитваните ограничения и страдания, но не преминават границите на психичното здраве.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. М. Б., която е управлявала блъснатия автомобил, сочи, че след удара погледнала назад към ищцата и й се сторило, че тя е мъртва – не се движела, била с клюмнала на една страна глава и цялата в стъкла от счупените прозорци. След около 20 мин пристигнала линейка, която ги откарала в болница. Едва по пътя в линейката ищцата отворила очи за малко. Настанена била в интензивно отделение, където престояла около 10 дни. Била посинена в областта на кръста, таза и краката. Два - три месеца била предимно на легло, заради посиняването се налагало да й правят превръзки с реванол и мехлеми. Не искала да яде, не можела да спи. Имала нужда от чужда помощ, не можела да се придвижи до баня и тоалетна, обгрижвали я близките й. Започнала да става от леглото след третия месец с чужда помощ, а след половин година – и сама с помощта на бастун. Дълго време имала болки по тялото. Сега все още я боли, не може да вдига тежко. Случвало се неколкократно да припада. Преди инцидента не е имала такива проблеми, била много подвижна въпреки възрастта си – поддържала къщата, двора, нивите, впоследствие спряла да върши тези неща.

Страхувала се от всичко.

Св. П.К. – сестра на ищцата – сочи, че заедно с другата им сестра заедно се грижели за нея, като се сменяли през 10 дни. Три месеца била на легло, не можела да се обслужва сама, да ходи до тоалетна, била на памперси или на подлога. След това започнала постепенно да се раздвижва, отначало ползвала проходилка, а след още три месеца бастун. Към настоящия момент се движи без помощни средства, но накуцва, а от време на време получава припадъци.

При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 60 000 лв. е съобразено с интензитета и продължителността на търпените негативни последствия от процесното произшествие. Болките и страданията са функция на характера и тежестта на полученото увреждане, а в случая се касае умерено тежки по характера си травматични увреждания – политравма; фрактури на 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво; фрактури на страничните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти лумбални 4 прешлени; охлузвания на главата в окосмената част; подкожен хематом в лявата лумбо-сакрална област. Според вещото лице обичайният възстановителен процес е около 2 – 2. 5 месеца, но в случая, както сочи в устния си доклад, с оглед възрастта на ищцата, може да продължи по – дълъг период. В тази насока са показанията на св. М. Б. и П.К., от които се установява, че около 3 месеца ищцата е била на легло, след което започнала постепенно да се раздвижва – първоначално с проходилка, а след още три месеца с бастун. За времето, през което е била на легло, е изпитвала значителни неудобства както във физически, така и в емоционален аспект предвид невъзможността да се обслужва сама и необходимостта да ползва ежедневната и непрекъсната помощ на своите близки за посрещане на базовите си потребности – хранене, поддържане на хигиена, удовлетворяване на физиологичните си нужди. Получените увреждания са променили обичайния й начин на живот, която за продължителен период е ограничила своите социални контакти, а от показанията на разпитаните свидетели се установи, че след инцидента вече не била същата – не била толкова дейна и не можела да се грижи за двора си. Според вещото лице ищцата е почти напълно възстановена от уврежданията, въпреки че продължава да се оплаква от болезненост и ограничено движение в дясната раменна става и врата и „мравучкане“ и парене в краката, което може да е свързано от комплексното действие на възрастта и получената травма поради засягане на част от поясните прешлени. Видно от съдебно – психологичната експертиза физическите ограничения са провокирали усещане за непълноценност, понижена самооценка, безпокойство, притеснения за начина на нейното възстановяване и степен, но към настоящия момент психологическото състояние на ищцата е стабилизирано. Следва да се съобрази също така тежкото здравословно състояние на ищцата непосредствено след произшествието, произтичащо от загубата на кръв. Според вещото лице кръвонасяданията по тялото на ищцата вследствие на отделяне на кръв в меките тъкани се включва в поставената от лекуващите лекари диагноза „политравма“. Вътрешната кръвозагуба е довело до т. нар. шоково състояние, свързано с намаляване на кръвното налягане, увеличаване на сърдечната чистота и намаляване на хемоглобина (хипотермия, хипотония и анемичен синдром), заради което й е прилята кръвна плазма и еритроцитна маса. Касае се за временно състояние, макар и опасно за живота, което е своевременно 5 преодоляно и от което не са останали трайни последствия.

Що се отнася до получения от ищцата припадък непосредствено след произшествието, за който говорят разпитаните свидетели, следва да се отчете, че е продължил кратък период (около 20 минути) и не е довел до неврологични усложнения. Относно спонтанни припадъци, за които също съобщават свидетелите, следва да се има предвид, че за тях липсва медицинска документация, като според вещото лице те най – вероятно са следствие на моментно спадане на кръвното налягане, което води до по – малък приток на кръв към мозъка и до временно колабиране, което не е в причинна връзка с получените увреждания.

Всички тези обстоятелства, преценени според своята тежест и значение: от една страна, характера и броя на получените увреждания, тежкото състояние на ищцата след инцидента, наложило спешното преливане на кръвна плазма, продължителния срок на възстановяване и неблагоприятните отражения в начина й на живот и психоемоционално състояние, а от друга, обстоятелството, че с изключение на отделни оплаквания ищцата е възстановена физически и психически, налагат извод, че определеното обезщетение от 60 000 лв. в най - пълна степен съответства на степента и продължителността на претърпените от ищцата болки и страданията, както и на социално – икономическите условия в страната към датата на настъпване на произшествието и в този размер ще й позволи да понесе и да преодолее психическите травми от увреждането.