Решение № 1320 от 16.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330203869 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-3389-000173 от 16.06.2026г., издадено от Началника Сектор в ОД на МВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което И. П. Ф., с ЕГН: ********** на основание чл. 175, ал., 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е санкциониран с „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, И. П. Ф., обжалва цитираното наказателно постановление (НП) с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна. Твърди се, че същият като несобственик на управляваното от него МПС, не е знаел за прекратената регистрация на процесното МПС. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, РУ „Полиция“ 06 - Пловдив редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до предвидения минимум. Разноски не се претендират.

От фактическа страна се установява следното:

На 22.04.2026 г., около 23: 17 ч. в гр. Пловдив на бул. "Източен" до № 44, 1 жалбоподателят И. Ф. управлявал МПС - лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ********, чужда собственост, когато служители в група „ППД“ при РУ „Полиция“ 06 Пловдив, сред които св. Д. В. Ш., ***** при РУ "Полиция" 06 – Пловдив, го спрели за проверка. В хода на проверката било установено, че горепосоченото МПС, управляваното от Ф., било със служебна прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 28.02.2026 г. В тази връзка е бил съставен АУАН Серия GA, № 4709969/22.04.2026 г. за извършено от Ф. нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Доколкото установеното деяние имало признаците и на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с Мотивирана резолюция № 26-3389М000037/11.06.2026 г. Началник Сектор в ОДМВР Пловдив на основание чл.

54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН, а материалите по случая били изпратени по компетентност на Районна прокуратура Пловдив. В РП Пловдив била образувана прокурорска преписка № 6485/2026 г. С постановление от 10.06.2026 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив било отказано да се образува досъдебно производство. Копие от Постановлението на районния прокурор било изпратено на Шесто РУ „Полиция“ Пловдив.

Въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 10.06.2026 г., както и съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на 16.06.2026 г. административнонаказващият орган – Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ “Полиция“ 06 - Пловдив издал обжалваното Наказателно постановление № 26-3389-000173 от 16.06.2026 г., с което на И.

Ф. за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП били наложени на основание чл. 175, ал., 3 пр. 1 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, както и е било постановено отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539/17.12.2012 г.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят, който в своите показания е потвърдил изложените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани от събраната доказателствена съвкупност.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

2

При така установената по-горе, възприета в НП фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че от страна на И. П. Ф., от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушената материалноправна разпоредба въвежда изискване по пътищата отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Неизпълнението на това задължение от страна на водач на МПС се санкционира по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП, който предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Доказателствата по делото сочат, че на процесната дата, място и час Ф. е управлявал описаният лек автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена на 28.02.2026 г. Безспорно нарушителят е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото към инкриминираната дата е управлявал пътно превозно средство.

Не се оспорва и обстоятелството, че служебното прекратяване е извършено по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно който служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. При тълкуване на разпоредбата следва извод, че прекратяването на регистрацията настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, а именно промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечния срок без новият собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика. Именно поради това според закона, от значение за ангажиране отговорността на водача за неизпълнение на императивното правило за поведение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, което в случая е безспорно доказано. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия и в този смисъл като е управлявал МПС с прекратена регистрация, жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение.

Заплащането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е възразило санкционираното лице в своя защита е ирелевантно спрямо настоящия казус, тъй като нарушението касае управление на МПС със служебно прекратена регистрация, поради нерегистрирането му от собственика в законоустановения срок от 3 придобиването му, а не поради несключена горепосочената задължителна застраховка.

Доводът на Ф. за липсата на знание за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил е неоснователен и не води до отпадане на административно наказателната му отговорност. Предвид приетото в теорията и съдебната практика разделение на формите на вината (умисъл и непредпазливост) и при тълкуване на нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с тази на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, съдът счита, че като част от фактическия състав на нарушението, в случая е налице и субективната страна на административното нарушение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В разглеждания казус незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи именно на проявена непредпазливост под формата на небрежност, при която нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди. Именно като водач на ППС И. Ф. е имал възможност и е следвало да се убеди, преди да пристъпи към управлението на МПС, че същото е регистрирано по надлежния ред за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и регистрацията му не е прекратена на някое от нормативно предвидените основания за това. Той е бил длъжен да положи усилия и да се информира от собственика на автомобила или от лицето, което му го е предоставило за управление, дали МПС има действаща регистрация, като най-малкото, което е могъл да направи е да провери предоставеното свидетелството за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила. Като не е извършил необходимата проверка, за да се увери дали управляваното от него МПС е било надлежно регистрирано за движение по пътищата, той е осъществил и от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя Ф. на възприетата от наказващия орган правна квалификация и на посоченото правно основание – чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, който предвижда наказания за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Правилно е определен и размерът на наказанията за така извършеното нарушение, които са във фискиран размер, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП. В 4 случая административнонаказващият орган е посочил в своя акт предвидения в закона във фиксиран размер от 500 лева в две парични единици – лева и равностойността на размера на глобата в евро.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба, посочен в двете парични единици само по себе си не представлява изменение на санкцията.

Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Събраните по делото доказателства и обстоятелствата по така извършеното административно деяние не водят до извод за нарушение с пониска степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид.