Решение № 558 от 15.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *** гр.Ш **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –Ш X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря Д В Х като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 20243630100*** по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от П. В. П. с ЕГН **********, чрез адв. С С от ШАК, със съдебен адрес грШ ул.“Д В“ № ** ет.2 срещу ****************, с адрес гр.С, ул.“Д И“ № 3, представлявано от *********.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист № *******/**/**/****г. по гр.д.

№ ****/****г. на ШРС ответникът бил осъден да изплати обезщетения за имуществени вреди, вследствие трудова злополука, настъпила на **/**/****г., както следва – главница от 13 939.85 лв. за имуществена вреда, съставляваща разликата между неполучена пенсия по чл.69 от КСО и получена инвалидна пенсия за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 4 247.77 лв. – законна лихва за същия период, сума от 319.70 лв., представляваща същото по вид обезщетение за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва за забава, считано от падежа на **/**/****г. до окончателното изплащане, сума в размер на 412.70 лв. месечно за същото по вид обезщетение, считано от **/**/****г. до настъпване на юридически факт, обуславящ изменение на размера или за отпадане на задължението за месечно обезщетение, ведно със законната лихва за забава за всяка месечна вноска до окончателното изплащане с падеж на вноската – последния ден на месеца, за който се дължи, както и сума от 5020 лв. съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Изпълнителния лист бил предявен по реда на чл.519, ал.2 от ГПК с рег.

№ **-**-****/**-**-****г. Изплащането му обаче се проточило почти година, като било изплатено на части – на **/**/****г. и на **/**/****г. В този период от време ответникът затруднявал ищеца при защитата на правата и интересите му, а именно не издавал справки 1 за основанието и размера на удържания данък, което пък пречило на ищецът да декларира същия в годишна данъчна декларация. Така също обезщетенията в случая не подлежали на облагане с подоходен данък, което било възприето от ответника едва след няколко телефонни разговора. Данък не бил удържан от ответника, но пък платил частично само по пунктове 1, 2, 3 и 6 по ИЛ. От своя страна финансовия директор на ответника изпратил препоръчано писмо до упълномощения адвокат, което било получено от него едва на **/**/****г., тъй като в заявлението не била посочена пощенска кутия, а имейл и телефон.

Кореспонденцията продължила, както и затрудненията на адвоката да изпълнява професионалните си задължения. Ищецът, виждайки усилията на адвоката да защитава интересите му настоял да заплати възнаграждение в производството по изплащане на вземанията по ИЛ. Договореното възнаграждение било в размер на 1700 лв. и изплатено изцяло, видно от сключения договор за правна защита и съдействие от **/**/****г.

Ответникът бил поканен да го заплати на **/**/****г., но същият отказал да го изплати доброволно, което обусловило и правния интерес от водене на настоящото производство от ищеца.

В заключение се моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, съставляваща платено адвокатско възнаграждение за защита в производството по предявяване и изплащане на ИЛ по гр.д. № ****/****г. на ШРС, както и сумата от 144.36 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от **/**/****г. до деня на предявяване на иска, както и законната лихва за забава върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея са редовно връчени на ответника, който депозира в законоустановения срок писмен отговор. В него се посочва, че претендираната сума не е изплатена, тъй като ответникът не счита, че е налице основание за това. Излага се, че възнаграждението се дължи при образувано изпълнително дело и то от лицето, което се е ползвало от адвокатската услуга, който видно от договора урежда отношенията клиент-адвокат. В представения ИЛ не фигурира сума от 1700 лв., а съгласно чл.519, ал.2 от ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат срещу представен в оригинал изпълнителен лист. Сочи се, че по ИЛ са ***равени две плащания от ответника, като относно посоченото забавяне на плащанията, се излага, че в случая Дирекция „******“ към ************** отправя запитване до ***, а Дирекция „****“ до ***, като след отговорите от институциите е изплатено изцяло задължението. По отношение на месечните плащания, ищецът е имал насрещно задължение да декларира наличие или не на нов юридически факт, представляващ основание за изменение или отпадане на задължението за изплащане, като в тази връзка е изпратено писмо до адвоката му за представяне на Удостоверение. Излагат се и възражения по останалите изложени в исковата молба твърдения. В заключение се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. С С от ШАК, като се поддържат исковата молба. В хода на съдебните прения се доразвиват доводите изложени в 2 нея и се моли за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирано е становище по хода на делото, в което се поддържа писмения отговор и се моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че по гр.д. № ****/****г. на ШРС бил издаден Изпълнителен лист № ******* от **/**/****г., с който ответникът ************** на Република България бил осъден да заплати на ищецът П. В. П. сумата от 13 939.85 лв., представляваща обезщетение за причинена на ищеца трудова злополука, съставляващо разликата между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО и получена пенсия за инвалидност за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно с обезщетение за забава, считано от **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4 247.77 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и да заплаща обезщетение на ищеца, вследствие настъпилата на **/**/****г. трудова злополука, съставляващо разликата между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст и получената пенсия за инвалидност в размер на 412.70 лв. за периода от **/**/****г. до настъпването на нов юридически факт, представляващ основание за изменение размера или отпадане на задължението и сума от 319.51 лв., съставляващо разликата между неполучена пенсия за осигуритене стаж и възраст и получена пенсия за инвалидност за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и разноски по делото 2 570 лв. и адвокатски хонорар 2 450 лв. за въззивната инстанция.

Ищецът подал Заявление до ответника с вх.№ **/**/**** от **/**/****г., с което му предявил изпълнителния лист (лист 54 от делото).

По твърдение на страните между тях е водена кореспонденция чрез телефон и размяна на имейли. Така също ответникът отправил запитване до *** и ***, във връзка с усложнения казус при изплащане на сумите по изпълнителния лист.

С Писмо рег. № **/**/**** от **/**/****г. ищецът бил уведомен, че следва да представи документ от *** по отношение на размера на получаваната от него пенсия, предвид необходимостта от деклариране на всеки новонастъпил юридически факт във връзка с пенсията му. В отговор ищецът изпратил документа на **/**/****г.

С Писмо от **/**/****г. (лист 15 от делото) ответникът уведомил ищеца, че считано от **/**/****г. настъпил нов юридически факт, представляващ основание за изменение размера на определеното за изплащане месечно обезщетение, тъй като размера на получената пенсия за инвалидност от ищеца бил променен и обезщетенията били изплатени за периода от **/**/****г. до **/**/****г., като се представяла и справка в табличен вид.

Видно от платежно нареждане (лист 43 от делото) на **/**/****г. ответникът изплатил на ищеца сума в размер на 26 088.75 лв., която съгласно представена в табличен 3 вид информация включвала обезщетение от 13 939.85 лв., обезщетение за забава в размер на 2 881.13 лв. за периода от **/**/****г. до изплащане на задължението – **/**/****г., обезщетение за забава в размер на 4 247.77 лв. за периода от **/**/****г. до предявяване на иска, както и разноски общо от 5020 лв.

От платежно нареждане (лист 46 от делото) се установява, че на **/**/****г. ответникът изплатил на ищеца сума от 3 428.55 лв., включваща месечните размери на разликата между неполучената пенсия за осигурителен стаж и възраст и получената от ищеца пенсия за инвалидност от **/**/****г. до **/**/****г., както и обезщетенията за забава върху тях.

Видно от представен по делото Договор за правна защита и съдействие № *********** от **/**/****г. сключен между ищецът и адв. С, ищецът заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв.

На **/**/****г. била изпратена покана до ответникът да бъде изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1075 лв., като размера бил поправен на 1700 лв. с последваща молба от **/**/****г.

По делото е представено Становище от Дирекция „******************“ към МО до Дирекция „******“, че поради липса на правно основание, то не следва да се изплаща претендираната сума, както и писмо до ищецът в същият смисъл.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

По основателността на иска по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД:

Отговорността на ответника за причиняване на имуществена вреда в патримониума на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за защита и съдействие № **** от **/**/****г., сключен между ищеца и адв. С, се ангажира с твърдения за действия и бездействия на служители на ************** при изплащане на сумите по Изпълнителен лист № ******* от **/**/****г., с което системно се затруднявали правата и интересите на ищеца и изплащането се проточило почти година.

Действително доколкото в случая се касае до парично вземане срещу държавно учреждение, на основание чл.519 от ГПК срещу длъжника не се образува производство по принудително изпълнение, а изпълнителният лист следва да се предяви на финансовия орган на съответното учреждение. Изплащането на вземането се осъществява при предвиден кредит по бюджета на учреждението и след представяне на оригинала на изпълнителния лист, съгласно чл.519, ал.2 от ГПК. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД, която има обезпечително-гаранционна функция са необходими две условия: да има възлагане на работа и увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай възлагането на работата безспорно се установява и не се спори между страните. Ищецът е предявил изпълнителния лист пред ************** на **/**/****г., съобразно нормата на чл.519, ал.2 от ГПК и заявлението му е предвижено за 4 становище с резолюция. Не се установява обаче наличие на противоправно поведение на служители на ищеца, изразяващо се в действия и бездействия, довели до твърдяното забавяне в изплащането на сумите. ***ротив, не се оспорва, че е налице кореспонденция и разговори между страните по повод изплащането на сумите по изпълнителния лист, като ищецът е бил уведомен, че забавянето в изплащането на сумите се дължи на запитвания от ************* към *** и ***. Така сумите по изпълнителния лист са изплатени чрез две плащания – на **/**/****г. и на **/**/****г., като са му изпратени и размерите на изплатените суми с разбивка в табличен вид в периода до настъпване на новия юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на месечното обезщетение. Сумите са заплатени, ведно със законната лихва върху тях. В исковата молба се посочва несъгласие с изплатените размери на обезщетенията. Съдът намира обаче, че изплащането на сумите в размер неприемлив за ищеца или други действия с които същият не е съгласен, сочи на възникване на правен спор между страните, който подлежи на разрешаване чрез предвидените от закона средства. Упражняването на правото на ответника да отрича претенции на ищеца не е противоправно поведение. От друга страна по делото не се установи, служителите на ответника да са проявили бездействие, което да е противоправно.