Акт № 471 от 11.11.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- 1348/2026
- Подписан
- 11.11.2026
- В сила
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.102а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.360а · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 471 гр. Гоце Делчев, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220101348 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК вр. чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Делото образувано по подадена от А. Ш. Ш. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето М. А.Ш., роден на ******** г., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с. ******, общ. *****, обл. ******, молба с правно основание чл.
19 от Закона за гражданската регистрация - за промяна на собственото му лично име.
Заинтересованите страни – Община Столична, район Триадица, не взема становище по молбата. В съдебно заседание не се явява представител.
Заинтересованата страна – Районна прокуратура гр. Благоевград, ТО Гоце Делчев, не изпраща представител в съдебно заседание, нито изразява становище за основателност на молбата.
Съдът, като взе предвид депозираната молба и с оглед събраните по делото доказателства, намира следното:
Молителката е майка на малолетното дете М. А. Ш. с ЕГН **********, роден на ********* г., което е с неизвестен баща, видно от Удостоверение за раждане № ********* от ***********г., издадено от Община Столична, район Триадица. Установи се по делото, че молителката е съжителства с лице от района на гр. Д., което е продължило за много кратък период от време, след което се прибирала да живее на територията на с. *******, общ.
******** в дома на своите родители, където пребивава заедно със детето и към настоящия момент. Бащата не е припознал детето, затова и същия не е вписан в акта за раждане.
Установява се от събраните доказателства, че при раждането на детето като неговото лично име е записано именото М., като изборът на това име от майката е бил провокиран от обстоятелството, че е живеела на семейни начала с човек, който е изповядвал християнска религия. След раздялата й със същия човек, се е установила да живее при своите родители на територията на с. *******, общ. *****, като от първия момент, в който с детето се 1 прибирало в дома им, майката и останалите членове от семейството започнали да се обръщат към него с името М., каквото е било името на бащата на дядо му. Установява се, че с това име го наричат и към настоящия момент в знак на уважение към дядото по майчина линия със собствено име М. и в съответствие с религията и етноса, към който принадлежат майката и детето. Така вече три години всички наричат детето М..
За установяване на релевантни факти по делото е разпитан свидетеля Ш. М. Ш. – дядо на детето по майчина линия. От показанията му се установява, че детето е записано при раждането си като М., но след като дъщеря му била изгонена от гр. Д., започнали да му викат М. Излага се, че в семейството започнали да му викат М. и никой не му казвал М.
Сочи в показанията си, че детето харесва името М. и че когато се запознава с други деца се представя с това име. Сочи, че детето не ходи на детска градина, тъй като преди да започне майка му желае да му смени името, защото в списъците да се води с промененото име, както и учителите да го наричат така.
В постъпилия по делото социален доклад от ДСП – Хаджидимово е изразено положително становище за промяна на личното име на детето, което отговаря на религиозните разбирания на семейството.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, която е допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това.
Във връзка с горното съдът счита, че наведените в молбата и установените по делото обстоятелства следва се приемат за „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
На първо място следва да се отчете и субективното желание на майката на малолетното дете. Действително това субективно желание няма как пряко да бъде изразено от малолетното дете, но до колкото родителите са тези, които избират имена на децата съгласно изискванията на закона, следва да се зачете тяхното субективно желание името на детето да бъде приведено съобразно изискванията на българското законодателство. Както е прието в задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (напр.
Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК и Решение № 450 от 28.11.2012г. по гр.д. № 1777/2011г. по описа на IV гр. о. на ВКС) от понятието „важни обстоятелства” не следва да се изключва субективното желание на лицата да носят определено име стига исканата промяна да няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В този ред на мисли следва да бъде отчетена и първопричината, поради която майката е записала детето с името М. при самото раждане.
Майката не е предполагала, че ще се разделили с бащата на детето, който изповядва друга религия. Към настоящия момент същата се е прибрала да живее при родители си в с. ******, общ. *********, като местното население е преимуществено с имена, характерни за този регион и съобразени с техните религиозни разбирания, етническо и религиозно самоопределение.
Отделно от това от доказателствата по делото безспорно се установи, че както майката, така и всички нейни близки, роднини и приятели се обръщат и знаят, че малолетното дете с името М. Личното име М. е останало само записано в издаденото удостоверение за раждане. Момчето е в много малка възраст и самото то не помни и не е използвало името М., а се представя и се обръща с името М.
Всичко изложеното до тук обосновава наличието на „важни обстоятелства“ по смисъла на закона за промяна на личното име на малолетното дете М. А. Ш. от М. на М.
Същевременно не са налице данни, че молителката цели да въведе в заблуждение 2 органите на реда, доколкото детето е малолетно на едва 4 годишна възраст.
Следва да се отбележи, че становището на Отдел "Закрила на детето" - ДСП - Хаджидимово също е в насока, че промяната на личното име на малолетното дете от М. на М. е целесъобразно и не нарушава най-добрия интерес на детето с оглед нормалното по - нататъшно възрастово и социално развитие.
Изложените доводи са достатъчни за съда да приеме, че по делото се доказаха важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, поради което исканата промяна на личното име на малолетното дете следва да бъде допусната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация да се извърши промяна на собственото лично име на малолетното дете М. А. Ш., роден на *********** г., ЕГН **********, постоянен адрес: с. *******, общ. ******, обл. *****, от М. А. Ш., на М. А. Ш.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на законният представител на малолетното дете (майката), Община Столична, район Триадица и на Районна прокуратура - Благоевград, ТО Гоце Делчев.
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на териториалното звено в гр.
Благоевград към Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ и на Служба "Бюро съдимост" при Районен съд - Гоце Делчев за сведение и изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
3