Акт № 2678 от 18.06.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

3.10.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.20

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20111200500554 по описа за

2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Ч.”Е. Б.”, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.С., бул.”В. Л.” № 70, .2, А.0, чрез процесуалните му представители насочена против Решение № 1746/28.02.2011 г., постановено по гр.д. № 584/2010 г. по описа на РС Б., с което е отхвърлен предявеният от дружеството жалбоподател положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Л. С. З. от гр.Б., че дължи на “Ч. Е. Б.” сумата от 353,86 лв. главница и сумата от 22,52 лв. лихва за забава за използвана и незаплатена ел.енергия за конкретно посочен период.

В частта, с която е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, искът за признаване за установено, че въззиваемата дължи и сумата над 25 лв. до размера на сумата от 88 лв. сторени по делото разноски по ч.гр.д. № 1900/2009 г. по описа на РС Б. решението, което има характер на определение, не е било атакувано и е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и за необоснованост, за които се навеждат конкретни доводи.

Като правен резултат се иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявената претенция.

В отговора по въззивната жалба въззиваемият , чрез особения си процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа обоснованост и правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, като прецени приобщените по делото пред първата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и е установено от приобщените писмени доказателства, че “Ч. Е. Б.” , със седалище и адрес на управление : гр. район “С.” ул. “Г.С.Р.” 140, рег. по ф.д. № 10140/2006г. на СГС с ЕИК *********, е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена с Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л- 135- 11/ 29.11.2006 г.

Не е спорен и фактът, че в това му качество е доставяло електрическа енергия и на въззиваемата Л. С. З., с ЕГН *, с ИТН *, като абонат на дружеството, в дома й в гр. Б., ж. к. “Е.” № 1., ап. 13.

Според ангажираните от въззивното дружество писмени доказателства за процесния период - от 11.11.2008 г. до 06.02.2009 г., са били издадени фактура № 41816077 от 17.12.2008 г., на стойност 129. 92 лв., за периода от 01.12.2008 г.- 31.12.2008г.; фактура № 43258031 от 20.01.2009 г., на стойност 129. 92 лв., за периода от 01.01.2009 г.- 31.01.2009 г. и фактура № 44979594 от 18.02.2009 г., на стойност 94. 02 лв., за периода от 11.11.2008г.- 06.02.2009 г.

Страните не спорят по факта, че последната от посочените фактури е т.нар. изравнителна.

Приобщените Справка- извлечение за задълженията на З. към 27.07.2009 г. и Хронология на възникнали задължения и постъпили плащания към 26.02.2010 г. – документи, изходящи също от въззивното дружество, уустановяват отразените и в цитираните фактури факти, като съдържат данни за възникналите задължения и постъпилите плащания.

Според приобщеното ч. гр. д. № 1900/ 2009г. по описа на Районен съд гр. Б. на 05.08.2009 г. въззивното дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу въззиваемата по повод на което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение.

Срещу последната З. е подала възражение в законовия срок.

В хода на производството пред районният съд е била допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, която не е била оспорена от страните по делото.

Същата е докладвала, че в счетоводството на ищеца са отразени като задължение за плащане посочените в исковата молба фактури. На името на ответницата имало открита партида в счетоводството на ищеца под № *, като размерът на общо дължимата сума по приложените с исковата молба фактури възлизал на 353. 86 лв., а на лихвата за забава върху посочената сума - за периода 07.01.2009г.- 27.07.2009 г., възлизал на 22. 27 лв.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд гласни доказателства /на свидетелите А. П. и Н. К., - и двамата служители на дружеството въззивник се установява, че към 2008 г.- 2009 г. и двамата са работили като отчетници – отчитали са ел. енергия в гр. Б., кв. “Е.”.

И двамата свидетели нямат конкретни спомени, свързани с въззиваемата, но твърдят, че през процесния период от време отчитането на ел.енергия е ставало на три месеца – първо се правели прогнозни резултати, а след това - изравнително отчитане на третия месец.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 415, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим.

Разглеждайки го по същество приел, че е неоснователен.

За да постанови този краен резултат изложил съображения, че съобразно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия за договора между крайният снабдител и потребителят на електрическа енергия се публикува в един местен и в един централен всекидневник, като в срок от 30 дни от публикуването всеки потребител, който не е съгласен с условията на общия договор, следва да депозира писмено заявление, с което да предложи специални условия за сключване на договор, който е конкретен между страните в този случай и съдържа изрични разпоредби относно постигнатите договоренности.

В съответствие с цитираната законова норма, разпоредбата на чл. 53 от Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия от “Ч. Е. Б.” влизат в сила след публикуването им, като стават задължителни за страните и без да е необходимо изрично и писмено приемане от титуляра на сметките на битовите потребители.

При тези доводи и поради обстоятелството, че наличието на облигационно отношение между страните по делото впрочем не се е оспорвало и от особения представител на ответника районинят съд извел, че между страните по делото за процесния период от време е било налице облигационно отношение по повод на доставка и заплащането на електрическа енергия, при спазване на Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия от “Ч. Е. Б.” , които са станали задължителни за тях.

Посочил също, че нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е установила правилото, че върху всяка от страните по делото тежи задължението да докаже фактите, на които се основава във връзка с искането си.

Така в конкретния казус върху ищцовото дружество има доказателствената тежест, чрез използване на всички доказателствени средства, допустими по ГПК, да установи факта на налична доставка на електрическа енергия до ответника абонат на дружеството, както и да докаже количеството на доставената ел. енергия и нейната цена, дължима от потребителя.

Навел също, че предвид цялостното оспорване на твърденията на ищеца от страна на процесуалния представител на ответника, вписванията в счетоводните книги на “Ч. Е. Б. ” не са достатъчни за установяване на дължимостта на вземанията и техния размер.

Посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия на договора между страните, потребителят следва да заплаща на продавача на електрическа енергия дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, веднъж месечно, по утвърдената от ДКЕВР цена на тази услуга.

Това налага доказателство за изпълнени задължения на продавача съобразно чл. 14, ал. 4 от Общите условия, корелативни на правото на потребителя да бъде информиран за периода на отчитане, количеството и дължимата сума за използваната електрическа енергия и съответно сроковете за разплащане.

В т.см. представените писмени доказателства от ищеца съставляват такива изходящи само от неговото счетоводството, като нито един от тях, дори цитираните в исковата молба фактури, не са подписани от ответника по делото и няма данни дали същите са му били съобщени по надлежния ред, както и да му е дадена възможност да ги оспорва.

Районният съд подчертал, че доказателствената стойност на редовно водените счетоводни записвания е производна и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, по арг. от чл. 182 ГПК, т.к. доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.

За последния си извод се позовал и на трайно установената съдебна практика.

Ето защо и в случая районният съд посочил, че не може да формира убеждение, че ответницата действително дължи заплащане на потребената ел. енергия, тъй като липсват убедителни доказателства за това какво е нейното количество и каква е стойността и.

Горното т.к. особеният представител на ответницата оспорва нейното количество на ползваната ел.енергия и стойността й, определена от дружеството ищец, като се възразява, че описаното в счетоводните книги на последното е невярно, тъй като не отговаря на показанията на електромера му, а от друга страна същото не е било надлежно замерено от инкасатора, който за процесния период не е посещавал дома й.

На самостоятелно основание изложил и съображения, че дори показанията на разпитаните инкасатори на ищцовото дружество - свидетелите П. и К. не само, че не могат да установят отразеното в счетоводството на “Ч. Е. Б.” , но напротив - в още по- голяма степен го опровергават, доколкото това са, според ищцовото дружество лицата, които са отчитали ел. енергията на процесния ИТН, а последните са заявили в показанията си, че дори не си спомнят отчитали ли са някога ел. енергията в процесния блок 1., вкл. – че отчитането за процесиня период е ставало на три месеца, а не ежемесечно.

Вън от горното районният съд посочил, че извлеченията от сметки, на които се позовава ищецът, не са официални документи, независимо от нормата на чл.182 ГПК, т.к. доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, а се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Навел, че страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже в случай на оспорване, че счетоводните записвания са редовни, т. е. че се основават на документация, която може да се противопостави на противната страна, а такива доказателства от дружеството- ищец не представило.

За пълнота посочил, че не би могло да се поддържа, с оглед на нормата на чл. 154 от ГПК, че в тежест на ответницата е да докаже оспорването на редовността на счетоводните записвания, защото самите те не носят подписа й.

Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, ще бъде в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи.

По тези съображения районният съд приел от правна страна, че представените от ищцовото дружество извлечения от счетоводни книги и сметки за консумирана ел. енергия, вкл. заключението на вещото лице, не доказват финансовите претенции на ищеца, спрямо ответника по делото.

Разпечатката съдържа 60 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e395c79f-0431-4cd8-957e-78c9d85f957f