Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 466 от 20.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 509/2024
Вид
Решение № 466
Подписан
20.12.2024
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Тодор Илков Хаджиев, Славейка Атанасова Костадинова

Други актове по делото

  • Протокол № 512 от 21.11.2024 · Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000509 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 161 от 03.04.2024г., постановено по т.д. № 296 по описа за 2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Н. Х. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ж.к. Т. № ***, ет. *, ап. **, че съществува вземането на “А. Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “Л.“, ул. “С.“ № ** към 21.02.2023г. за следните суми, предмет на образуваното ч.гр.д. №190/2023 г. по описа на РС-П. и издадена Заповед № ** за изпълнение на парично задължение, а именно:

42 835,67 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № ******/******** год., ведно със законната лихва от 17.02.2023г.; сумата от 3 825,89 лв., представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода 05.05.2021 год. - 12.02.2023 год.; сумата от 976,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва на основание точка 4.3. от договора; сумата от 354,02 лв., представляваща неустойка за периода от 05.05.2021 год.

1 до 16.02.2023г.;

• сумата от 1 850,85 лв., представляваща преструктурирани лихви и неустойки по договор, формирана от следните компоненти: част от договорената лихва за месец 05.2020 год. - 161,73 лева, договорна лихва в размер на 1 139,73 лева за периода от 05.06.2020 год. до 05.11.2020 год. - 6 месеца, договорна лихва в размер на 566,46 лева за периода от 05.12.2020 год. до 05.02.2021 год. - 3 месеца, лихва за просрочена главница 11,24 лева за месеци 12.2020 год. и 01.2021 год, както и неустойки 4,75 лева за месеци 12.2020 год. и 01.2021 год, формирани при отчетено погасяване на сумата от 33.06 лева от 08.09.2021 г.

Решението е обжалвано изцяло от Н. Х. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ж.к. Т. № ***, ет. *, ап. **, чрез адв. Н. К. с твърдения за неправилност, необоснованост и постановяването му при непълнота и недостатъчен анализ на доказателствата, а искането, отправено до въззивния съд е решението, с което искът за признаване за установено съществуването на вземанията на б. са уважени да бъде отменено и постановено друго, с което иска бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът – “А. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район “Л.“, ул. “С.“ № ** чрез адв. В. М. оспорва жалбата като неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт като допустим, правилен и законосъобразен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на “А. Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “Л.“, ул.

“С.“ № ** против Н. Х. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ж.к. Т. № ***, ет. *, ап. ** с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 25.11.2019 год. между „А. Б.“ АД като кредитор, Т. С. С., ЕГН **********, като кредитополучател и Н. Х. Б., ЕГН **********, в качеството й на съдлъжник е сключен Договор за потребителски кредит № ******/******** год., по силата на който б. е предоставила банков кредит от 45 000 лв., усвоен от кредитополучателя. Твърди, че последното плащане на 2 задължението по кредита е било на 30.09.2021 год., поради което и предвид настъпилата забава ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем с покани за доброволно изпълнение, които са изпратени до кредитополучателя Т. С. чрез ЧСИ и връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и до съдлъжника Н.

Б., връчена й лично. Ищецът сочи, че със заявление по чл. 417 от ГПК е инициирал заповедно производство, по което е образувано ч.гр.д. № 190/2023 год. по описа на Районен съд - П., по което е издадена и заповед за изпълнение срещу длъжниците С. и Б.. След постъпило възражение от Н. Б., ищеца предявява иск за установяване съществуване на вземането му, предмет на образуваното ч.гр.д. №190/2023 г. по описа на РС-П. и издадена Заповед № ** за изпълнение на парично задължение, а именно:

42 835,67 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № ******/******** год., ведно със законната лихва от 17.02.2023г.; сумата от 3 825,89 лв., представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода 05.05.2021 год. - 12.02.2023 год.; сумата от 976,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва на основание точка 4.3. от договора; сумата от 354,02 лв., представляваща неустойка за периода от 05.05.2021 год. до 16.02.2023г.;

• сумата от 1 850,85 лв., представляваща преструктурирани лихви и неустойки по договор, формирана от следните компоненти: част от договорената лихва за месец 05.2020 год. - 161,73 лева, договорна лихва в размер на 1 139,73 лева за периода от 05.06.2020 год. до 05.11.2020 год. - 6 месеца, договорна лихва в размер на 566,46 лева за периода от 05.12.2020 год. до 05.02.2021 год. - 3 месеца, лихва за просрочена главница 11,24 лева за месеци 12.2020 год. и 01.2021 год, както и неустойки 4,75 лева за месеци 12.2020 год. и 01.2021 год, формирани при отчетено погасяване на сумата от 33.06 лева от 08.09.2021 г..

Претендира разноски.

Ответникът – Н. Х. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ж.к. Т.

№ ***, ет. *, ап. ** е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска, като твърди, че с бездействието си, а именно ненавременно упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, ищецът е увредил правната сигурност и принципа за бързо развитие и уреждане на гражданските правоотношения. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост, поради нередовно връчване на поканата до кредитополучателя Т. С.. Оспорва и по 3 размер предявените претенции, поради липсата на обявена предсрочна изискуемост.

В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника, че несвоевременно е обявена предсрочната изискуемост на кредита, като заявява, че това е право на кредитора, което и след като е упражнено не е последвало изпълнение от длъжника. Заявява, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено в съответствие с чл.60, ал.2 от ЗКИ, като изявлението е достигнало както до кредитополучателя, така и до солидарния длъжник. Оспорва възраженията на ответника, касаещи кредитополучателя, с аргумента, че те са лични.

В срока за подаване на отговор на допълнителната искова молба ответника е навел възражение за нищожност, поради неравноправност на клаузата на чл.9.1.1 от договора на основание чл. 143, ал.2, т.3, т.10 и т.19 ЗЗП.

Подържа и възражението за това, че кредита не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението за това не е достигнало до кредитополучателя.

От приложеното ч.гр.д. № 190/2023г. по описа на РС П. се установява, че със заявление от 21.02.2023г. “А. Б.“ АД, ЕИК ********* е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на извлечение от счетоводните книги по договор за потребителски кредит № ******/********г. и ОУ за предоставяне на потребителски кредит на б., в качеството й на кредитодател, Т. С. С., като кредитополучател и Н. Х. Б. като съдлъжник за следните суми:

42 835.67 лв., представляваща главница по договора;

3825.89 лв., представляваща просрочени възнаградигтелни лихви за периода 05.065.2021г. – 12.02.2023г.;

976.60 лв., представляваща обезщетение за забава за просрочена главница за периода 05.05.2021г. – 16.02.2023г.;

354.02 лв., неустойка за периода 05.05.2021г. – 16.02.2023г.

1850.85 лв., представляващи преструктурирани лихви и неустойки, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

4

На 21.02.2023г. е издадена заповед № ** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а на 23.04.2021г. същия е получен от заявителя.

След постъпило възражение по чл. 414 ГПК от съдлъжника Н. Х. Б., за което заявителя е уведомен с нарочно съобщение на 05.02.2023г. в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и установителния иск, който предвид изложеното, съдът намира за процесуално допустим.

Няма спор между страните, а това е установимо и от приетия като писмено доказателство договор № ******, че на 25.11.2019г. между “А. Б.“ АД, в качеството на кредитор, Т. С. С., като кредитополучател и Н. Х. Б., като съдлъжник е сключен договор за потребителски кредит, по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателя сумата от 45 000 лева с цел погасяване задължения на кредитополучателя към „Б. Д** ЕАД, а остатъка за текущи нужди, срещу насрещното задължение на кредиполучателя да го върне в срок до 25.11.2029г. на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Видно от приложения погасителен план вноските падежират на 5-то число от месеца, а годишния лихвен процент е уговорен на 5.30 %, като сбор от референтен лихвен процент, а именно базов депозитен индекс за физически лица и фиксирана надбавка от 5.130 процентни пункта. Вземането по договора за потребителски кредит е обезпечено с учреден залог върху вземанията на кредитополучателя с произход безсрочен трудов договор № 5 от 02.08.2018г., сключен с „С. ****“ ЕООД.

От приетата от първоинстанционния съд и без възражения от страните ССчЕ на в.л. Й. П. се установява, че кредитът е отпуснат от б., като сметките на кредитополучателя са заверени на 26.11.2019г.. Експертът посочва, че последното погашение по кредита е извършено на 30.09.2021г., от който момент следва да се приеме, че са настъпили обективните условия за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Това субективно потестативно право б. – кредитор е упражнила с отправената покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, за което кредитополучателя е уведомен с връчената му такава по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, а съдлъжника – ответник с получената лично от него покана.

Неоснователни са възраженията на съдлъжника за несвоевременно 5 упражняване на правото на кредитора да обяви за предсрочно изискуемо вземането по договора за кредит. Вярно е, че след извършеното погашение на главницата на 30.09.2021г. кредитополучателя не е извършвал други плащания по договора, поради което и с оглед последвалото неизпълнение е настъпило обективното условие на т.9.1.1 от ОУ, приети за неразделна част от сключения между страните договор за банков кредит и като последица цялата непогасена част от кредита е станала автоматично предсрочно и незабавно изискуема, а действия по обявяването й са предприети едва в края на 2022г.. Коментираната уговорка представлява по същността си уговорено правоизменящо условие, при настъпване, на което разсроченото главно лихвоносно задължение се превръща в предсрочно изискуемо. Тази уговорка е всъщност право, предоставено на кредитора като единствено на неговата преценка е поставено кога да бъде упражнено. Затова и за несвоевременност при обявяването на предсрочна изискуемост не може да се коментира, при все, че по – късния момент на обявяването й може да е обоснован с очакването за доброволно изпълнение, предприето от кредитополучателя или съдлъжника, както и с евентуално налични други причини по целесъобразност, които не подлежат на контрол.

Неоснователни са възраженията на ответника, касаещи нередовност на връчената при условията на чл. 47 ГПК покана – уведомление до кредитополучателя, с която б. е упражнила правото си да обяви за предсрочно изискуемо вземането по договора за кредит. В конкретният случай е уговорена пасивна солидарност, при която лични възражения на единия от солидарните длъжници не могат да бъдат противопоставени на кредитора от другия съдлъжник – чл. 122, ал.3 ЗЗД. Следва да се има предвид, че при уговорената с договора солидарност е възникнало правото на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл. 122, ал.1 ЗЗД, още повече, че възражение по чл. 414 ГПК е постъпило само от съдлъжника, а не и от кредитополучателя, по отношение на който заповедта за незабавно изпълнение е стабилизирана.