Решение № 87 от 17.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава И.

Величка Цанова в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София) Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София) Асен Бойчев Христов (АПСофия) Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20201000600825 по описа за 2020 година РЕШЕНИЕ гр. София

СОФИЙСКИ

АПЕЛАТИВЕН

СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ,ІІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети февруари,две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА И.

ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

1 при секретаря Ива Андреева и с участието на прокурор А.Х.,като разгледа докладваното от съдия Цанова н.д. № 825 по описа на САС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от П. А. К.,чрез защитникът му, по НОХД № 139/17 год. на СРС,с което К. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.325,ал.1 от НК и по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и осъден на осем месеца лишаване от свобода за първото от тях и две години за второто.Така наложените наказания са кумулирани на основание чл.23,ал.1 от НК,като му е определено едно общо такова в размер на две години лишаване от свобода,към което е присъединено наказанието обществено порицание.С присъдата съдът е привел в изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от 18 месеца ,като на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 3000 лв. и сторените по делото разноски.Посочва в искането,че присъдата е потвърдена с решение по ВНОХД № 4391/19 год. на СГС.

Счита,че при постановяване на въззивния акт са допуснати съществени процесуални нарушения,които са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия,тъй като въззивният съд не е изградил вътрешното си убеждение на пълно и всестранно изследване на доказателствения материал,а е преповторил мотивите на първия съдебен състав,които са изградени само на база показанията на свидетели,посочени от обвинението.Изтъква,че доказателствените им искания са били отхвърлени и по този начин не е разкрита обективната истина.В тази насока поддържа,че е оставено без уважение искането за разпит като свидетел на Р. В. Р.,който е един от мъжете,влезли заедно с подсъдимия в заведението през въпросната вечер и по този начин е ограничено правото на последния да обори обвинението.

На следващо място поддържа,че мотивите на въззивния съд са противоречиви и не са подкрепени от доказателствения материал по делото,в която насока подлага на анализ показанията на св.И.,конституирана и в 2 качеството на частен обвинител и граждански ищец,за които твърди,че не само страдат от вътрешни противоречия,но и се опровергават от видеозаписите от заведението,на които е извършена видеотехническа експертиза.

Изтъква,че св.П. Й.,Й. и И. са установили,че П. Й. и К. са били приятели от доста години,че последният често е вечерял заедно със семейството си в заведението и не е проявявал агресия преди това,което прави неясно какво точно е накарало св.И. да се чувства застрашена.

На последно място посочва,че съдебните състави не са отчели факта,че пристигналите на място полицейски служители дори не са влезли в заведението ,за да съберат данни от свидетели на случилото се.

Освен изложеното защитникът счита,че наложеното наказание е явно несправедливо,тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца , на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите,визирани в чл.36 от НК.

Прави искане за възобновяване на наказателното производство и отмяна на решението по ВНОХД № 4391/19 год. на СГС,с което е потвърдена присъда от 04.07.2018 год. по НОХД № 139/17 год. на СРС и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СГС.

В съдебно заседание защитникът поддържа молбата за възобновяване,като смята,че е нарушено правото на защита на подсъдимия,неправилно са интерпретирани доказателствата от СГС,не е осъществено престъплението,за което е осъден,не е изяснена фактическата обстановка и моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.

Прокурорът счита искането за неоснователно,тъй като не е налице някое от основанията на чл.422,ал.1 от НПК.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо,тъй като 3 е направено от лице,осъдено за престъпление от общ характер и в установения от чл.421,ал.3 от НПК 6-месечен срок,считано от деня на влизане в сила на присъдата,който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на посочените в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПКрешение,непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимата,в чийто интерес се претендира отмяната.

С присъда от 04.07.2018 год. на СРС по НОХД № 139/17 год., П. А. К. е признат за виновен в това,че на 27.11.2015 год.,около 20.20 ч.,в гр.София,кв.”Орландовци”,ул.”279-та”,№1А,в ресторант „Пепи”,извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-викал и отправял заплахи и обиди към В.

С. И. с думите:”Ще ви убия тебе и мъжа ти,край с вас,викни тоя боклук П.,къде е това копеле,кажи му,че никакви пари няма да получи,ще ти еба майката на теб и на мъжа ти,имате заведение и магазин толкова време,а не ми се отчитате,трябва да ми се отчитате”,като деянието е извършено в присъствието на клиенти на заведението,поради което и на основание чл.325,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,както и на обществено порицание,което да бъде изпълнено чрез разлепяне на препис на присъдата за срок от един месец в общината по местоживеене на подсъдимия.

Подс.К. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място се заканил с убийство против личността на В. С. И. с думите „Ще ви убия тебе и мъжа ти,край с вас”,като това заканване е възбудило основателен страх у И. за осъществяването му,поради което и на основание чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.23,ал.1 от НК на подс.К. е определено едно общо найтежко наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване,а на основание чл.23,ал.2 от НК към него е присъединено и наказанието обществено порицание.

На основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното 4 наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца,наложено на подсъдимия по НОХД № 17925/14 год. по описа на СРС,което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.45 от ЗЗД подс.К. е осъден да заплати на В. И. сумата от 3000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от деянието по чл.144,ал.3 от НК неимуществени вреди,като за разликата до 5000 лв. предявения иск е отхвърлен като неоснователен.

Осъден е да заплати направените по делото разноски.

С решение от 14.04.2020 год. на СГС по ВНОХД № 4391/19 год. присъдата е потвърдена изцяло.

На плоскостта на релевираните доводи в искането за възобновяване е необходимо да се изтъкне на първо място,че оценъчната дейност по проверка на доказателствените източници,което, според защитата, е довело до неправилно осъждане на подсъдимия е относимо към начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,а то е суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка,защото касае обосноваността на акта.А необосноваността не е основание за възобновяване,защото вътрешното убеждение не може да бъде контролирано,ако не е допусната грешка при неговото формиране,тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за достоверността и пълнотата на доказателствените източници и при изграждане на фактическите си изводи.Процесът на вътрешно убеждение обаче подлежи на проверка,защото то винаги трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос-дали е основано на тях може и следва да бъде установен.

В този смисъл САС счита,че възраженията на осъденото лице и защитникът му,са били разгледани от първостепенния и въззивния съд и са получили мотивиран и подробен отговор.При изграждане на фактическите си изводи,съдилищата са се позовали на доказателства и доказателствени средства,събрани при съблюдаване на нормите на НПК.Извършването на деянията е било установено категорично и несъмнено,като и двете съдебни инстанции са изложили въз основа на кои доказателства са изградили изводите си.Изложили са съображения кои доказателства кредитират и 5 защо,като при извършената оценъчна дейност не са били допуснати нарушения,т.е. установените факти не са били тълкувани превратно.Събраните доказателства в достатъчен обем подкрепят обвинителната теза,правилно и съобразно закона са били анализирани,отговорено е и на възраженията на защитата.

При задълбочено изследване и установяване на фактическите обстоятелства по делото,изводими от всички доказателствени източници,подкрепено от мотивите както на първоинстанционния и на въззивния съд,редовните съдебни инстанции са достигнали до правилни и съобразени със закона правни изводи,че осъденият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията,за които е предаден на съд.

В тази насока са подложени на анализ показанията на св.В. И. в съвкупност с видеозаписите от охранителните камери,изследвани от приетата видеотехническа експертиза и с показанията на св.Й.,между които не се наблюдават съществени противоречия относно значимите за предмета на доказване факти и обстоятелства.Констатираните непълноти в показанията на двете свидетелки,дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав,са били запълнени посредством прочитане на тези,дадени в предходната процесуална фаза и въз основа на заявеното от тях съдилищата са изградили изводите си по фактите,като са взели предвид и че същите са в корелация с изнесеното от св.М. и Б. и тези на полицейския служител Б. И..

Основният източник на информация относно времето,мястото и начина на извършване на престъпленията се явяват показанията на св.И.,която последователно и в детайли е разказала пред първия съд,че на инкриминираните дата и място именно П.К. е лицето,отправило закани за убийство,обиди,псувни,нецензурни думи към нея и по адрес на П.

Й..Заявеното от нея е намерило подкрепа в показанията на св.Й.,която е била очевидец и която непосредствено е възприела поведението и отправените думи от подсъдимия към И..Последователността на събитията и конкретните действия на К. и неговите придружители в ресторанта,а след това и в магазина, е установено и от видеотехническата експертиза на записите от 6 охранителните камери,които са в синхрон с показанията на двете свидетелки.При извършения в хода на съдебното следствие оглед на вещественото доказателство-флаш памет със записите от ресторанта,св.И. категорично е посочила подс.К. като лицето,извършило инкриминираните деяния.

С оглед на това съдът приема за неоснователно твърдението в искането,че съдилищата по фактите не са изградили вътрешното си убеждение след пълно и всестранно изследване на доказателствения материал,тъй като прочитът на постановенето решение от въззивния съд,респ. мотивите на първостепенния налага извода,че е извършен правдив и обстоен анализ на всички доказателствени източници и е отговорено на всички възражения на защитата,които стоят и в основата на настоящото искане.

Не е допуснато и твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила,изразяващо се в ограничаване правото на защита на подс.К. с недопускането до разпит от страна на въззивния съд на сочения от него свидетел-очевидец.Видно е в този смисъл,че в проведеното на 11.02.2020 год. с.з. защитникът е поискал да бъде допуснат до разпит очевидец на случилото се /без да сочи имената му/, за обстоятелства,свързани с дадените от К. обяснения,което искане е оставено без уважение със съображения,че същият не е посочен за установяване на неизяснени обстоятелства от една страна,а от друга,делото е попълнено с достатъчни по обем и съдържание доказателства за установяване на обективната истина.