Определение № 1559 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002101666 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 261300 от 23.11.2023г., постановено по гр. д. № 6861/2019г. на Софийски градски съд е :

1. отменено решение № 26421/30.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1158 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която:

- в дял на Н. Г. Д. е поставен следният недвижим имот: магазин № ***, находящ се в [населено място], [улица]със застроена площ от 25, 36 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], местност "Л. – 3 ч", с площ от 374, 00 кв. м. и Н. Г. Д. е осъдена да заплати на К. Д. Д. за уравнение на дела му сумата от 7 410, 34 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното плащане;

- в дял на съделителя К. Д. Д. е поставен следният недвижим имот: 22/100 идеални части от УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], местност "Л. – 3 ч", с площ от 374, 00 кв. м., като вместо отменените части е:

= изключен от поделяемата маса следният недвижим имот: 22/100 идеални части от УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], местност "Л. – 3 ч", с площ от 374, 00 кв. м. и е прекратено делбеното производство в тази част;

1

= поставен в дял на К. Д. Д. следният недвижим имот: магазин № ***, находящ се в [населено място], [улица]със застроена площ от 25, 36 кв. м., състоящ се от търговско помещение и тоалетна, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], местност "Л. – 3 ч", с площ от 374, 00 кв. м.;

=осъдена Н. Д. Д. да заплати на К. Д. Д. за уравняване на дела му още 16 095,99 лв. до достигане на пълната стойност за уравняването на дела му от 107333,ЗЗ лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до окончателното плащане.

2. потвърдено решение № 26421/30.01.2019 г. но по г. д. № 1158 2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която:

- по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя Н. Д. Д. е поставен в дял апартамент № ***, находящ се в [населено място], на IV-ти жилищен етаж в сградата на [улица]със застроена площ от 96, 15 кв. м., ведно с мазе № ***, с полезна площ от 3, 03 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място] с площ от 374, 00 кв. м., която ще придобие правото на собственост при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане заплати на съделителя К. Д. Д. за уравнение на дела му, сумата от 91 237,34 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното плащане;

- в дял на Н. Г. Д. е поставен гараж № ***, със застроена площ от 51, 24 кв. м., и 3, 836 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е пост-роена сградата, УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], местност "Л.– 3 ч", с площ от 374, 00 кв. м.

- искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от К. Д. Д. срещу Н. Д. Д. и Н. Г. Д. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5657, 78 лв. до пълния предявен размер от 133032, 26 лв. или за сумата от 127374, 48 лв., и по отношение на апартамент № ***, находящ се в [населено място], на IV-ти жилищен етаж в сградата на [улица]със застроена площ от 96, 15 кв. м., ведно с мазе № 5, с полезна площ от 3,03 кв. м., магазин № 4, находящ се в [населено място], [улица]със застроена площ от 25, 36 кв. м. и 22/100 идеални части от 2

УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], м. "Л. – 3 ч", с площ от 374 кв. м.

В установения от закона срок решението е обжалвано от К. Д. Д., чрез адв. А., с искане същото да бъде отменено и имотите да бъдат изнесени на публична продан. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Против решението в прекратителната му част е постъпила частна касационна жалба от К. Д. Д., чрез адв. А., с искане същото да бъде отменено.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Какъв е пътят на защита при нарушено равенство на страните в процеса?

2.Какъв е пътят на защита при извършено разпределение на наследствената маса, без да е съобразено искането на страните за изнасяне на публична продан на имоти, предмет на делбата, и без съдът да е изложил мотиви в тази насока?

3. Поделяеми ли са 22/100 ид.ч. , които в настоящия случай са изключени от делбената маса и са останали в съсобственост, въпреки че магазин № 4, възложен на касатора, е построен върху тях ?

4. Допустимо ли е съдът да се произнася с решение почти една година след приключване на съдебното дирене на втора инстанция и в мотивите на решението, увреждайки интересите на страна в процеса, да приема оценителна експертиза, извършена по време на делото /стартирало 2019г./ , която не отчита особеностите на инфлацията и пазарните цени на имоти към момента на постановяване на решението?

5. Нарушен ли е чл.6, пар.1 от ЕКПЧ за справедлив процес в разумен срок?

6. Допустимо ли е съдът да не съблюдава в делбеното производство общия интерес на страните ?

3

С подадения отговор ответниците Н. Д. Д. и Н. Г. Д., чрез адв. Г., оспорват касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за делба, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Производството е във фазата по извършване на делбата.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 288382 от 08.12.2017 г., постановено по гр. д. №1158/2015 г. на СРС е допуснато извършване на съдебна делба между страните при равни делбени части- по 1/3 на недвижими имоти, останали в наследство от Д. Н. Д., а именно : апартамент № *** с прилежащото му мазе № ***, магазин № *** и гараж № *** , всички, намиращи се в сградата, построената в УПИ *** от кв.

*** по плана на [населено място], както и на 22/100 идеални части от УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място].

Въззивният съд е посочил, че с отговора на исковата молба ответниците Н. Д. и Н. Д. са направили възлагателна претенция по чл. 349 от ГПК относно апартамент № ***, магазин № *** и гараж № ***, като в съдебно заседание от 25.10.2018 г. са конкретизирали, че претенцията е за възлагане на апартамент № *** на съделителката Н. Д.. Възлагателната претенция е счетена за основателна, защото апартаментът е неподеляем, съсобствеността между страните е възникнала по наследяване, а съделителката Н. Д. е живяла в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище.

Посочено е също, че по отношение основателността на възлагателната претенция не са налице оплаквания във въззивната жалба, а и страните не спорят, че предпоставките за уважаването й са налице.

Въззивният съд е приел, че в случая, доколкото до делба са допуснати и други имоти, уравнението дяловете на останалите двама съделители следва да се извърши в натура (чрез имоти). За неправилно обаче е счетено решението на районния съд, с което в дял на Н. Д. са поставени магазин № *** и гараж № ***, а в дял на К. Д. – 22/100 ид. ч. от УПИ ***. Въззивният съд е приел, че макар и в решението по допускане на делбата да не е упоменато изрично, то делбата на идеалните части от УПИ е допусната по реда на чл. 345 от ГПК.

4

Въззивният съд се е обосновал, че от нотариалните актове от 14.12.2001 г. и 22.12.2003 г., с които Н. Д. е прехвърлил на общия наследодател на страните допуснатите до делба имоти, се установява, че самостоятелните обекти са прехвърлени заедно с припадащите им се ид. ч. от общите части на сградата и ид. ч. от правото на строеж върху мястото, а ид. ч. от УПИ са прехвърлени отделно от самостоятелните обекти. Посочено е, че от заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че дворното място е застроено и практически (от техническа гледна точка) е прилежаща територия към самостоятелните обекти. Направен е извод, че дворното място, в което е изградена сградата, в която попадат процесните самостоятелни обекти, е притежавано от наследодателя на страните в съсобственост с трети лица, поради което и с решението по първата фаза целият УПИ е следвало да се допусне до делба без участието на третите лица, като се определи на съделителите обща наследствена квота в имота и квотата на всеки наследник.

Доколкото обаче няма данни да е извършена делба с третите лица, то допуснатият до делба УПИ следва да се изключи от поделяемата маса и производството в тази част да се прекрати. В допълнение е посочено, че ако се приеме нещо различно, то решението по допускане на делбата, би се явило недопустимо, тъй като не е допустима делба на идеални части, но решението по допускане на делбата е влязло в сила и не може да бъде ревизирано от въззивния съд и този резултат следва да послужи като основа за извършване на делбата.

Въззивният съд е приел, че допуснатите до делба имоти са три, колкото са и съделителите. Доколкото възлагателната претенцията по отношение на апартамент № *** е основателна, а до делба са допуснати още два самостоятелни обекта в същата сграда, които са относително равностойни съобразно оценката им, то останалите съделители също следва да получат реален дял от съсобственото имущество. Въззивният съд е счел за справедливо в дял на К. Д. да бъде поставен магазин № ***, а в дял на Н. Д. - гараж № ***, а неравенството в дяловете им бъде изравнено в пари. Посочено е, че след като има възможност всеки от съделителите да получи реален дял, то е недопустимо ликвидирането на съсобствеността чрез публична продан, тъй като би се нарушил принципът за извършване на делбата в натура.

Изложени са мотиви, че във въззивното производство са събрани доказателства за вписан отказ от пожизненото вещно право на ползване, 5 учредено в полза на Н. Д. по отношение на апартамент № *** и магазин № ***, предвид на което и е назначената съдебно- техническа експертиза, която да определи пазарна стойност на допуснатите до делба имоти. Съдът е отбелязал, че след като вече не е налице запазено право на ползване, то неговата стойност е ирелевантна за определяне стойността на посочените самостоятелни обекти и не следва да се приспада от стойността им. Като е съобразил, че според заключението на съдебно - техническата експертиза стойността на апартамент № *** е 426 000 лв.; на магазин № *** е 112000 лв., а на гараж № *** – 120 000 лв., съдът е приел, че делът на всеки един от наследниците е равен на 219 333, ЗЗ лв., предвид на което и Н. Д. следва да бъде осъдена да заплати за уравняване дела на К. Д. още 16 095,99лв., а на Н.

Д. - 99 333,ЗЗлв.

За неоснователна е счетена претенцията на К. Д. по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № *** и магазин № *** за периода от 21.12.2012 г. /датата на връчване на нотариалната покана на ответниците/ до 05.07.2018 г. /датата, на която е приета за съвместно разглеждане претенцията/, като въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционният съд, където е прието, че ответниците не дължат обезщетение, защото ищецът К. Д. не е бил лишен от възможността да ползва имотите, поради това, че не е бил допускан от ответниците, а защото той не е имал правото да ги ползва – носител на вещното право на ползване за този период е трето за спора лице.