Решение № 243 от 14.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. П., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720103566 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителен иск и осъдителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище/адрес на управление: *** чрез пълномощника си ю.к. К., срещу В. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:

- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата в размер на 2797,42 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г.; сумата в размер на 1087,43 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; сумата от 367,37 лева - лихва за забава за периода от 11.11.2021 г до 06.11.2023 г.; сумата от 322,16 лева - законна лихва:за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е 1 издадена Заповед за изпълнение № 806 от 01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 01390/2024 г. по описа на ПРС и

- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 583,00 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1633,28 лева, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът В. С. И. чрез адв. В. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. В отговора твърди, че между страните липсва сключен действителен договор, а по отношение на претендираните възнаграждения за допълнителни услуги, твърди, че тези клаузи на договора са недействителни.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесния заем е следвало първоначално да бъде върнат на 37 погасителни вноски, а в последствие отразен като 25 погасителни вноски. Оспорена е дължимостта на възнаградителната лихва, като твърди, че тази претенция се основава на нищожно правно основание.

Твърди, че Общите условия не са били връчвани от ищеца на ответника, и ответника не е бил запознат със съдържанието им. Излага доводи, че не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията, като твърди, че процесното споразумение е нищожно, тъй като не отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че договора не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е написан на шрифт не по-малко от 12, както и не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че липсвала ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита. В отговора е противопоставено и възражение за погасяване по давност на вземанията по процесния договор, като в тази връзка ответника счита, че същите се погасяват с изтичане на три годишен давностен период. Ответникът в отговора е противопоставил и възражение, че тъй като по процесния договор е погасил сумата в размер на 1108,44 лева, която ищецът е отнесъл за погасяване и по двата пакета за допълнителна услуга, то съдът да отнесе тази сума като погасяване по отпуснатия кредит по процесния договор. По отношение на предявения от ищеца осъдителен иск за заплащане 2 на пакет допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“, ответникът твърди, че клаузите от процесния договор досежно тези два пакета допълнителни услуги са нищожни по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, поради заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани писмена молба чрез ю.к. К., заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. В., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 806 от 01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 01390/2024 г. по описа на ПРС, срещу която, ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение, поради което съдът намира, че установителните искове са допустим, и следва да бъдат разгледани от съда.

С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността:

От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** от 13.10.2021 г., се установява, че на 13.10.2021 г. страните по делото са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 3500,00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 6088,32 лева, за срок от 36 месеца, с падеж на първата вноска 3 съгласно представен погасителен план на 10.11.2021 г., и падеж на последна погасителна вноска на 10.10.2024 г., при годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите от 49,24 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %.

В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна услуга – „Фаст“, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на 875,00 лева, и допълнителна услуга „Флекси“, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на 2450,00 лева.

Няма спор, че по силата на процесния договор са рефинансирани сумите от 2762,99 лева и 691,80 лева, които суми ответника е получил от кредитора, като остатъка също е получен от ответника.

По делото ищеца не е представил сочените в исковата молба Анекси, за които твърди, че са сключени между страните.

Към исковата молба е приложено извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ***, изготвено към 30.06.2024 г., съгласно което ответника е извършил плащания по процесния договор за потребителски кредит в размер на 3148,08 лева. Няма спор между страните, че в периода от 16.11.2021 г. до 19.01.2023 г., сумата от 3148,08 лева е платена от ответника по процесния договор за кредит.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. М., се установява, че Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г., погасителният план към него и последвалото споразумение са представени с еднакъв по вид и формат шрифт, с размер 12 pt.

От приетата съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., се установява, че експерта е приел наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** на 13.10.2021 г., за отпускане на кредит в размер на 3500,00 лева, при следните параметри: сума на кредита 3500,00 лева; срок на кредита 36 месеца, размер на вноска по кредита 169,12 лева; годишен процент на разходите по кредита (ГПР %) 49,14 %, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, дължима сума по кредита 6088,32 лева, и параметри по избран и закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ - 875,00 лева, възнаграждение за 4 закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 2450,00 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 92,37 лева, която се дължи заедно с месечната погасителна вноска, и общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги в размер на 9413,32 лева, с общ размер на вноска от 261,49 лева. Вещото лице е установило, че плащането на погасителни вноски е месечно с падеж 10-ти ден на месеца, и съгласно погасителния план към договора, последната падежна вноска е на 10.11.2024 т. Експерта е установил също така, че в счетоводството на ищеца по процесния Договор за кредит е открита сметка, с клиент ответника, по която са осчетоводени задължение за плащане по погасителен план към Договора, като са осчетоводени и плащанията, които ответника е извършил, Платените суми от ответника по процесния договор, вещото лице е посочило подробно в приложена към заключението Таблица № 1. Видно от приложената Таблица към експертизата, в периода от 16.11.2021 г. до 06.11.2023 г., при ищеца са били осчетоводени плащания извършени от ответника по процесния договор в общ размер на 3148,08 лева. Плащанията вещото лице е отразило в Таблицата подробно по дати. Експерта е установил също ката, че с платената от ответника сума в размер на 3148,08 лева, в счетоводството на ищеца по процесния договор, са погасени: главница в размер на 702,58лева, договорна лихва за периода от 13.10.2021 г. до 06.11.2023 г. в размер на 1167,11 лева, възнаграждение по пакет от 1108,44 лева, лихва за забава от 89,95 лева, и платени такси по тарифа в размер на 80,00 лева, и осчетоводена предсрочна изискуемост с дата 06.11.2023 г., а неплатените суми по договора са в общ размер на 6322,51лева, от които: главница в размер на 2797,42 лева, договорна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 06.11.2023 г. в размер на 969,44 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2216,88 лева, лихва за забава за периода от 11.11.2021 г. до 27.03.2024 г., от 190,54 лева, законна лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. (от датата на осчетоводената предсрочна изискуемост) до 27.03.2024 г. в размер на 148,23 лева.

По отношение годишния процент на разходите, вещото лице е установило, че при неговото изчисляване при сключване на договора са взети предвид следните допускания: 1) договорът за паричен заем е валиден за посочения в него срок, 2) всяка от страните изпълнява точно и в срок задълженията си, и 3) няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение, но плащанията по допълнителните услуги 5

„Фаст“ и „Флекси“ не са били включени в ГПР по Договора.

Експерта е изчислил и годишния процент на разходите в случай, че възнагражденията по допълнителните услуги се включат при неговото изчисляване като по този начин е изчислило, че ГПР би бил в размер на 120,36 %.

Ищецът „***" ЕООД на 28.03.2024 г. е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника В. С. И. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 01390/2024 г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на заявителя - ищец, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 806 от 01.04.2024 г. против длъжника и настоящ ответник, като с разпореждане № 4677 от 01.04.2024 г. по ч.гр.д. № 01390/2024 г. на ПРС, съдът е отхвърлено заявлението за сумата от 583,28 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1633,28 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, както и сумата от 500,00 лева, представляваща незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на сумите по заповедта, като е противопоставил възражения за погасяването им по давност, и същевременно твърди, че сумите са начислени по нищожно правно основание, поради което са и недължими, и е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Тъй като възражението е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, заповедният съд е дал на ищеца указания за предявяване на иск, и в едномесечния срок от съобщаването ищецът е предявил настоящия иск.