Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17696 от 02.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70156/2024
Вид
Решение № 17696
Подписан
02.10.2025
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • член 99, алинея 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 289 · Търговски закон
  • чл. 302 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 17696 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110170156 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба „А. К. П. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б.

Я., като правоприемник на „А. К. П. З.“ ООД, срещу И. Е. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С......, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на сумата от 1155.76 лева останала и непогасена главница по Договор за стоков кредит № 483088 от 15.10.2019 г. сключен с „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК: ********* вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. и Допълнително споразумение от 19.02.2021 г.; 271.65 лева договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 19.02.2021 г. по същия договор; и 457.71 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.08.2020 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (31.01.2024 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. г. д. № 11569/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е налице Договор за стоков кредит № 483088 от 15 октомври 2019 г., който е бил сключен между "Б. Д." ЕАД в качеството на кредитор и И. Е. К. в качеството на кредитополучател. В молбата се сочи факта, че ответникът получил и приел всички преддоговорни документи, Общи условия и Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, което било от съществено значение за вземането на информирано решение преди подписването на договора. Съгласно Общите условия, банката притежавала правото да прехвърли своите права по кредита на трето лице.

Самото вземане било прехвърлено от "Б. Д." на "А. К. П. З." ООД (чийто правоприемник понастоящем е "А. К. П. З." АД) посредством Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17 юни 2020 г. и допълнително споразумение от 19 февруари 2021 г.

"Б. Д." е упълномощила агенцията да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Бил предприет опит за уведомяване на ответника на 25 февруари 2021 г. чрез Б. П., но известието за доставяне се е върнало с отбелязването "Писмото не е потърсено". Независимо от това, ищецът поддържа становището, че връчването на препис от самата искова молба, към която е приложено Уведомлението за цесия, ще се квалифицира като надлежно съобщаване по член 99, алинея 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), позовавайки се на утвърдена съдебна практика на Върховния касационен съд. Разяснява се също, че дори 1 в случай на невъзможност за открИ.е на ответника и връчване на съобщението по друг законов ред, личното получаване на уведомлението за цесия не е от решаващо значение за основателността на иска. Целта на уведомяването е да предпази длъжника от възможността за двойно плащане, а същественото се явява дали дългът е погасен, а не кога и как е получено уведомлението.

По отношение на съществото на задължението, в исковата молба се посочва, че "Б.

Д." е отпуснала стоков кредит в размер на 1597.63 лева за закупуване на стоки от "Т." ЕАД.

Сумата е била усвоена еднократно и безкасово по сметка на търговеца. Кредитът е следвало да бъде погасяван на 24 месечни вноски съгласно погасителен план. Към момента на подаване на исковата молба, дължимата главница е била в размер на 1155.76 лева.

Договореният фиксиран лихвен процент е бил 34.33% годишно. Начислява се и мораторна лихва в размер на 457.71 лева за периода от 1 август 2020 г. до 31 януари 2024 г., върху непогасената главница, плюс законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Уточнява се, че крайната дата за погасяване е била 15 октомври 2021 г. и всички срокове за вноски са изтекли.

В петитума на исковата молба се отправя искане към съда да признае за установено, че "А. К. П. З." притежава следните вземания спрямо И. Е. К.: главница в размер на 1155.76 лева, договорна лихва в размер на 271.65 лева, мораторна лихва в размер на 457.71 лева, както и законна лихва върху главницата. Иска се също г-н К. да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски и адвокатското възнаграждение в общ размер на 350.00 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим но неоснователен. Счита договора за недействителен поради противоречие със ЗПК. Договорът е съставен на шрифт по-малък от 12 пункта, което е в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. Това е самостоятелно основание за недействителност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Иска се назначаване на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), която да установи вида и размера на шрифта, с който е съставен договорът. Недействителност на договора поради липса на методика за изчисляване на референтния лихвен процент Договорът не съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 3за от ЗПК, което е самостоятелно основание за обявяването му за недействителен поради нарушаване на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК. Недействителност на уговорения годишен лихвен процент (34,33%) поради нарушение на добрите нрави: Уговореният в чл.6 на договора годишен лихвен процент в размер на 34,33% е в нарушение на добрите нрави. В случай че възражението за недействителност на целия договор бъде отхвърлено, се прави възражение за недействителност на чл.6 от него поради нарушаване на чл.9 и чл.26 от ЗЗД. Аргументира се, че договорената лихва надхвърля драстично размера на законната лихва (която за периода е 10% - ОЛП на БНБ 0% + 10 процентни пункта), като съдебната практика приема, че лихва надхвърляща три пъти законната е в нарушение на добрите нрави. В случай че възраженията за недействителност на договора и договорените лихви бъдат отхвърлени, се предявява възражение за изтекла 3годишна погасителна давност на вземанията на ищеца за всички дължими лихви (мораторни и възнаградителни). В случай че възражението за недействителност на договора бъде отхвърлено, се предявява и възражение за изтекла 5-годишна давност за вземането на ищеца за първата вноска по главницата в размер на 67,03 лв. с падеж 02.11.2019г.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ответника и "Б. Д." ЕАД Договор за стоков кредит № 483088 от 15.10.2019 г., по силата на който е получил сумата от на 1597.63 лева за закупуване на стоки от "Т." ЕАД, която се съгласил да върне 23 броя вноски по 92,93 лена и една изравнителна вноска от 55,61 лева в до 15.10.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. В договора бил посочен годишен 2 лихвен процент от 34,33 % и годишен процент на разходите в размер на 40,19%.

Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника като Сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоки се усвоява еднократно безкасово по сметка на Търговеца, а сумата на кредита предоставена за финансирането на застраховка се усвоява еднократно безкасово по сметка посочена от застрахователите на датата на сключването му като същият има силата на разписка.

От заключението се установява, че за изплащане на кредита са направени вноски в общ размер на 756,04 лева, с които са погасени 441,87 главница, 313,95лева договорна лихва.

От приложените писмени доказателства се установява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.06.2020 г. и подписано към него Приложение №1 заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по договора, сключен с ответника на ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 34, 33 % от главницата по кредита.

Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала изискване чрез договорите да не се злоупотребява.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Въпросът дали договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Нарушение на нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.