Акт № 2520 от 06.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2520 гр. Бургас, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20262120102019 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Д. К. против С. И. П., за осъждане на ответника да освободи и предаде наетия от него, по сключен между страните през *** год. договор за наем, недвижим имот, представляващ *** в кв.8 по плана на ЗЗП “***”, с.***, общ.Бургас, заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда с допълващо застрояване - гараж, лятна кухня, ателие и склад.

Сочи се в исковата молба, че между страните е имало сключен договор за наем за процесния имот, чийто 2-годишен срок бил изтекъл, но въпреки това, ответникът отказвал да го върне на наемодателя-ищец. Твърди се, че дори по време на действие на договора - от края на *** год., наемателят не заплащал наемните вноски

Предявеният иск е с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.312от ГПК е прието, е допустим.

В съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител на ищеца, който моли за уважаването му. Ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

Ответникът оспорва иска, считайки че договорът се е трансформирал в безсрочен. На свой ред излага, че спрял да плаща наема, защото така му било казано от човека, чрез когото плащал наема на ищеца. Не оспорва, че и понастояще, е в имота.

По фактите, относими към правилното решаване на повдигнатия спор, съдът намира за установено следното:

Ищецът се легитимира като собственик на процесния

1 имот с нот. акт № *** / *** год. на нотариус № *** на НК, с който покойната му майка е закупила поземления имот, с удостоверението за наследници и с удостоверението Община Бургас за въвеждане в експлоатация на построените в имота сгради.

На *** год. между ищеца - наемодател и ответника - наемател, е сключен договор за наем на горепосочения имот, за срок от три години, срещу месечен наем, възлизащ на 50 лв. С договора (т.8) е предвидено, че направените подобрения в имота са за сметка на наемателя.

От показанията на св.Н. се установява, че през *** год. и през *** год. Той и баща му, като натоварени от ищеца, са посещавали ответника и са водили разговори във връзка с евентуалната продажба на имота. Първоначално предложили цена от 50000 лв., но впоследствие я съобразили с пазарната такава - 75000 евро. Свидетелят знае, че имотът и преди, а и понастоящем се ползва от наемателя, който не е върнал ключа на наемодателя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен.

Според чл.233, ал.1 от ЗЗД, наемателят е този, който има задължение да предаде наетия имот на наемодателя след изтичане на договорения срок или при прекратяване на договора.

Установи се, че страните са били обвързани от наемен договор, по който наемодателят е изправна страна - предоставил е ползването на имота. Няма данни той, при негови твърдения за неплащане на наемната цена в продължителен период от страна на наемодателя, да се е възползвал от възможността по 87, ал.1 от ЗЗД, а очевидно ползването на наетия имот е продължило и след това, вкл. След изтичане срока на договора, поради което същият се е трансформирал в безсрочен (чл.236, ал.1 от ЗЗД). Като такъв, той е можел да бъде прекратен по реда на чл.238 от ЗЗД или развален, като за никоя от двете хипотези няма данни (а впрочем - и твърдения) да се е осъществила преди завеждане на делото. Затова евентуалното неизпълнение от страна на наемателя, в т.ч. за подобрения, извършени от него, други вътрешни уговорки и прихващания, остава извън предмета на делото.

Оттук се налага извод, че първото по време изявление, съдържащо противопоставяне от страна на наемодателя, респ. изявление за прекратяване на вече безсрочния договор, е самата искова молба, редовно връчена на ответника на *** год.

Следователно, за последния е възникнало задължението да освободи и предаде наетия имот към *** год., което не е изпълнил, продължавайки да ползва същия, въпреки противопоставянето на наемодателя.

Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на С. П. се възлагат сторените от С. К. деловодни разноски, възлизащи на 425.56 евро за държавна такса и адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА С. И. П. от ***, ЕГН - **********, на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, да опразни и предаде на С. Д. К. от ***, ЕГН - **********, наетия от него, по сключен между страните на *** год. договор за наем, недвижим имот, представляващ *** в кв.8 по плана на ЗЗП “***”, с.***, общ.Бургас, заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда с допълващо застрояване - гараж, лятна кухня, ателие и склад.

ОСЪЖДА С. И. П. да заплати на С. Д. К. деловодни разноски в размер на 425.56 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 19.11.2026 год.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3