Решение № 130 от 06.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. П., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100017 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба, депозирана от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Д. Г. З., ЕГН: **********, с адрес с.

Я., ул. „П.“ № 18, общ. П. и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя Р. Г. А., Л. Л..

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че такса за разглеждане в размер на 545,16 лева по Договор за кредит № L331844 от 03.10.2023 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор, в който признава предявения иск. Прави искане по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител, от процесуалния 1 представител е депозирано писмено становище, с което поддържат направеното признание на иска, като отново се прави искане в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по чл.

26 от ЗЗД.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с която се иска да се приеме, че такса за разглеждане в размер на 545,16 лева по Договор за кредит № L331844 от 03.10.2023 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 26,08 евро.

В производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. М. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.

По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв.

М., съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело С438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по 2 отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключване на същото в едно съдебно заседание без явяване на процесуалните представители и ангажиране на доказателства, както и изричното признание на иска, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в полза на адв. Д. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 102,26 евро. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС, тъй като адв. Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.

В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът служебно, на основание чл. 12 от ЗВЕРБ превалутира претендираните искови суми, както и деловодните разноски от левове в евровата им равностойност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА таксата за разглеждане в размер на 278,74 евро по Договор за кредит № L331844 от 03.10.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя Р. Г.

А., Л. Л., да заплати на Д. Г. З., ЕГН: **********, с адрес с. Я., ул. „П.“ № 18, общ. П., сумата от 26,08 (двадесет и шест евро и осем евроцента) евро, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:

205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя Р. Г. А., Л. Л., да заплати на адв. Д. В. М. от АК – П., с адрес на адвокатската кантора гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 122,71 (сто двадесет и две евро и седемдесет и един евроцента) евро, с вкл. ДДС, за осъществената от последния в полза на ищеца Д. Г. З., ЕГН: **********, с адрес с. Я., ул. „П.“ № 18, общ. П., безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4