Решение № 1495 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. Варна, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. ШаК.

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500051 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. О. Г., ЕГН **********, и на О. Г., роден на

07.03.1973г. в

Република

Полша, срещу Решение

№260355/15.07.2022г. по гр. дело №5983/2020г. на ВРС , 40-ти състав, с което с а отхвърлени исковете на П. и О. Г.и срещу „Ян билдинг“ ЕООД, ЕИК175041072, за признаване за установено, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-82/14.10.2008 год. на изп. дир. на АГКК., с площ 678 кв.м., адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, кк „Чайка“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи на терена ПИ №№ ***, ***, ***, ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху същия поземлен имот, като решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на ответника: 1. М. П. Д., с ЕГН ********** в качеството си на наследник на Д. А.а Й., с ЕГН **********, 2. А. К. А., с ЕГН ********** 3. Р.

К.а Р., с ЕГН ********** в качеството си на наследници на К. А. К., с ЕГН **********, 4. Н. А. К., с ЕГН *******; 5. К. Ц. Д., с ЕГН **********, 6. Р. Д.

С., с ЕГН **********; 7. Ц. Д. Ц., с ЕГН **********; 8. А. Й. Ж., с ЕГН **********; 9. В. Й. Д., с ЕГН **********; 10. В. Й. К., с ЕГН **********, 11.

1

М. К. Н., с ЕГН **********, 12. Н. К. Н., с ЕГН **************, в качеството си на наследници на К. Н. К., с ЕГН **********; 13. В. Н. М., с ЕГН **********; 14. Г. Д. Б., с ЕГН **********; 15. Д. Д. Б., с ЕГН **********; М. Я. Н., с ЕГН **********; 17. Д. К. Й., с ЕГН **********; 18.

Ю. К. Й., с ЕГН **********.

Във въззивната жалба, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при игнориране на част от събраните доказателства и неправилна преценка на същите, както и при прилагането на закона.

В уточняваща молба, подадена след срока по чл.259, ал.1 ГПК, се сочи, че ВРС правилно е приел за доказано владението на ищците и праводателите им върху исковия терен от 1968г. до 2011г. и изграждането на бунгало на място съобразно позволителен билет от 1968г. Неправилно обаче се твърди, че ВРС е приел недоказано вледението за след 2011г. и до 2019-2020г. и в тази връзка навежда подробни доводи за нарушения при анализа на доказателствата и за начина, по който да се ценят същите, според въззивниците. Сочи неправилност и на изводите за добросъвестност на владението на ответника за след 2011г. с оглед вписаните данни в СлВп, както и изобщо за негово владение от 2011г. до 2019г., с оглед съпоставка на гласните доказателства помежду им и с оглед писмените такива. Поддържа още, че протоколът за въвод във владение на праводателите на ответника, който е бил преди продажбата от 2011г., е „нищожен“, а нов въвод в след съдебното реституционно решение в тяхна полза, няма. Поддържа, че правата на праводателите на ответника са отречени с предходното решение по чл.108 от ЗС по гр. д. №4060/2004г. на ВРС. Сочи и че заключението по приетата СТЕ е следвало да бъде отчетено в подкрепа на придобивното основание на ищците, а не при преценка на гласните данни.

По същество се моли за отмяна на решението и за постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в о.с.з. се поддържат оплакванията и искането до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемото дружество. С молба преди о.с.з. се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за разноски пред ВОС.

С отговор в законовия срок третите лица-помагачи – М. Н., Д. Й., Ю. Й., А. Ж., В. Д., А. А., Р. Р., Д. Б., Р. Н. М. ЕГН ********** (пропусната в обжалваното решение), М. Н., Н. Н. и В. К. – оспорват жалбата, считат част от оплакванията за просрочени, считат всички възражения за неоснователни, а самото решение – за правилно и законосъобразно. Поддържат всички релевирани от тях пред ВРС доводи срещу придобивното основание на ищците замяна и наследяване, в това число правилност на извода на СТЕ за неидентичност на спорния имот с получения по замяна през 1968г. По същество се моли за потвърждаване на решението и за разноски, което се 2 поддържа и в о.с.з.

Останалите трети лица не изразяват становище по въззивната жалба.

В хода на производството пред ВОС, предвид настъпила смърт на К. Ц.

Д. и последвали поредица от откази от наследството му от някои от неговите наследници е конституиран като трето лице-помагач, актуален и към устните състезания пред ВОС, П. М. Д., ЕГН**********. Същият не изразява становище по въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпР. съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.

108 от ЗС на П. О. Г., ЕГН ********** и О. Г., роден на 07.03.1973г. в Република Полша, срещу отв. „Ян билдинг“ ЕООД, ЕИК 175041072, за признаване за установено, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-82/14.10.2008 год. на изп. дир. на АГКК., с площ 678 кв.м., адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, кк „Чайка“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи на имота ПИ №№ ***, ***, ***, ***, въз основа на заявено придобивно основание замяна по ЗТПС (отм.), призната с КНА №193/04.06.1968г., том 4, н. д. №1987 от 1968г., и наследяване от получателите по замяната Л. Г. и В. Г., както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху същия поземлен имот.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния ПИ с идентификатор №*** по насляване от баба им Л. Г. Г., поч. на **********г., и вуйчо им В. Ст. Г., поч. на 10.12.1994г. Тези наследодатели приживе са придобили имота по замяна по реда на ЗТПС (отм.) с други техни имоти, което е констатирано в КНА №193/04.06.1968г., том 4, н. д. №1987 от 1968г. на нотариус при ВНС, като имотът по КНА е описан като „хавра“ с площ от 2 дка, в местност „Журналист“ в гр.Варна,при граници: плажна ивица, шосе, Г.

П. и Г. С.. И тъй като ищците П. О. Г. и О. Г. са единствени останали наследници на Л. Г. и В. Г., ищците са собственици на спорния терен. От придобиването му по този начин през 1968г. до настоящия момент имотът се е владял само от наследодателите им, а след това от ищците, без промяна на границите на място. Със заповед № 96 от 1994 год. на Кмета на община Варна, за имота били отредени имоти с пл. № 3323 и № 3702 и били нанесени в КК на ПВЗ „Чайка“ по тяхно искане. Исковият ПИ №*** е част от терена, вписан в КК с пл. № 3323.

През м. април 2020г. П. О. Г., при опит да се снабди със скица на имота от СГКК – Варна установила, че заявлението не можело да бъде прието, тъй 3 като за двата имота имало вписани други собственици. След проучвания станало ясно, че единият от имотите на ищците бил продаден на „Ян Билдинг“ ЕООД, като сделката била обективирана в НА № 111, т.1, per. № 1945, н.д. № 107 от 2011 год. на н-с при ВРС. Тази сделка се твърди, че е била извършена въпреки влязло в сила съдебно решение, с което бил отхвърлен воден срещу П. О. Г. иск по чл.108 от ЗС за същия имот, предявен от наследниците на Костадин А. Къркаленджев. Искът бил за за осъждане на П.

Г., да предаде владението на недвижим имот, в землището на гр. Варна, местност „Хоризонт“ („Молла Махмуд“), с площ от 680 кв. метра, съставляващ имот пл. № 3323 по КП на КК „Чайка“, при граници: крайбрежна алея и море, кавак и шосе, ПИ 3324, паркинг и ПИ № 3322, при твърдян от ищците придобивен способ земеделска реституция. Искът бил отхвърлен с Решение № 403 от 13.03.2006 год. по гр. дело № 4060 по описа за 2004 год. на ВРС, след потвърждаването му от ВКС с решение № 441 по д. № 5273 по описа за 2007 год., като приетото от съда било, че ищците по иска не са собственици на претендирания имот.

От изложеното ищците са извеждат интереса си от положителния си иск за собственост, предявен по настоящото дело.

С уточняваща молба по указанията на съда ищците конкретизират, че тъй като ПИ №*** е част от (попада изцяло в) имота с предходен №3323 в същата местност, то СПН на предходното решение обвързва страните по делото. След което уточняват, съобразно заявеното придобивно основание, последователността от наследствени правоприемства от 1968г. и досега, въз основа на които ищците изрично твърдят да се легитимират като собственици, в качеството им на единствени наследници на праводателите им. Добавят и че след предявяване на иска е бил преустановен достъпа на ищците до имота от лица представили се, че действат от името на ответника.

В първото о.с.з. по делото ищците поддържат тези свои твърдения, като уточняват само, че първите претенции на ответника към земята били заявени през 2016-та година, както и че той установил фактическа власт върху имота от средата на месец юни 2019г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отоговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва предпоставките на заявеното от ищците придобивно основание (замяна по ЗТПС), тъй като полученият по замяна през 1968г. имот не е идентичен с процесния, както по полощ, така и по местност, а също и по граници, с оглед на което титула за собственост не ги легитимира. От своя страна твърди, че е придобил собствеността върху земята чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 111, т.1, per.

№ 1945, н.д. № 107 от 2011 год. на н-с при ВРС. Праводателите му по тази сделка са били признати за собственици на имота с Решение от 28.04.1999г. по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС, (влязло в сила на 09.05.2000г.) за възстановяване правото на собственост на наследниците на Костадин А. К. върху земеделска земя с обща площ от 11 700 кв. м. в местността „Молла Махмуд“, в землището на кв. Виница, гр. Варна, част от която (с площ 680 4 кв.м.) била част от имот с № 3323, който закупен терен съвпада с процесния.

А относно предходния иск по чл.108 от ЗС счита, че СПН по него не включва правата на собстевност на ответника по въпросния иск (П. Г.).

В условията на евентуалност прави ясно и изрично възражение за право на собственост въз основа на кратка 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал.2 от ЗС, с оглед придобиване на терена на възмездно основание, годно да го направи собственик (продажбата от 16.03.2011г.). От този момент твърди, че като легитимен собственик владеел и ползвал необезпокоявано имота, както и явно манифестирал, че е единствен собственик, в т.ч. чрез подаване в срок на декларация по ЗМДТ, заплащане на данъци и такси, вписване на имота в КК и други. Евентуално спрямо кратката давност изрично твърди придобиване поне въз основа на обща придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС с присъединяване владението на праводателите му, май късно от 1999г., когато те били въведени във владение с Протокол №67/30.07.199 г., издаден в изпълнение на Решение от 28.04.1999 г. по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС. С оглед възраженията му за придобиване по давност оспорва ищците да са упражнявали фактическа власт върху земята, тк от 2004г. не живеят в България и нямат постоянен адрес тук.

Моли за отхвърляне на исковете, което поддържа и в о.с.з.

От всички конституирани пред ВРС трети лица, М. Н., Д. Й., Ю. Й., А.

Ж., В. Д., М. Н., Н. Н. и В. К. оспорват иска. Споделят доводите на ответното дружество, досежно твърдението, че към 1968г. Л., Ол. и В. Г.и не са били собственици на лозе с площ 5 дка., находящо се в местността „Теке“ край гр.

Варна отнето и включено в блок на ДЗС Кондов, че празното място с площ 2 дка. в местност „Журналист“ край гр.Варна при граници - плажна ивица, шосе наследници на Г. П.и и Г. С., не е идентично с поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна. Възразяват и че СПН на решението по гр. д. № 4060/2004г. на ВРС не ги обвързва относно принадлежността на правото на собственост. Оспорват също фактическата власт на ищците, защото след въвода от 1999г. третите лица са ползвали и владяли имота, докато през 2011г. го продали на ответника. Молят за отхвърляне на исковете. Другите трети лица не вземат отношение по спора.