Решение № 85 от 18.04.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Враца, 09.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221400500031 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Н.П. в качеството на пълномощник на И. М. Ш., ЕГН ********** срещу Решение №260464/01.11.2021г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.

№3056/2020г., в частта, с която е отхвърлен предявен от него срещу "Опал94"АД, ЕИК *** иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука над сумата 2 000лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в обжалваната част и се поддържа на първо място, че районният съд не е изяснил и неправилно е възприел фактическата обстановка по делото.

Според въззивника съдът правилно е достигнал до извода, че искът е основателен, но незаконосъобразно е приел, че сумата 8 000лв. е достатъчна да го обезвреди, както и че е налице съпричиняване от негова страна при станалата злополука, и на основание чл.200, ал.2 КТ е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди със 75%.

1

В жалбата се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка, необсъждане на събрани по делото доказателства, отказ да се съберат посочени от ищеца допустими и относими такива, допуснати процесуални нарушения и в нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Правилни според въззивника са изводите на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание, че ищецът е пострадал и следва да бъде обезщетен от работодателя за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди и че не е налице умишлено самоувреждане.

Неправилно според поддържаното в жалбата е определен размера на обезщетението, който не удовлетворява критерия на чл.52 ЗЗД, тъй като не са съобразени всички относими обстоятелства съгласно ППВС №4/23.12.1968г.

При определянето на обезщетение в размер на 8 000лв. според въззивника съдът не е взел предвид възрастта и професията му, вида и тежестта на травматичното увреждане, приноса на ответника за злополуката, продължителността на възстановителния процес и извършените две оперативни интервенции, увреденото психично състояние на пострадалия, както и дегенеративните костни изменения.

На следващо място в жалбата се поддържа, че районният съд пестеливо е коментирал оспореното от ищеца заключение на техническата експертиза, неоснователно е отхвърлил оспорването му, въпреки че същото не е дало експертен отговор на изброени конкретни въпроси, като в тази насока се излагат основанията на въззивника да коментира критично и да възразява срещу това заключение.

Жалбоподателят поддържа, че съобразявайки се избирателно със събраните доказателства, съдът е достигнал до извода, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и е приел, че съгласно установения механизъм на злополуката пострадалият е допринесъл с поведението си за нейното настъпване и на това основание е намалил определеното обезщетение със 75%, без от събраните доказателства да е установен механизма й и при неизяснена фактическа обстановка.

Оплакването на жалбоподателя е, че съдът е обосновал грубата му небрежност със заключението на СТЕ, за което отново се поддържа, че е необосновано, необективно и неправилно, противоречи на показанията на 2 допуснатите свидетели-бивши служители на ответното дружество и на други доказателства по делото за грубо нарушаване на законовите изисквания за здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя, като в тази връзка се цитира съдебна практика и разпоредби от Наредба за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.

На последно място се излага оплакване за неправилност на решението в частта за разноските и по повод на него районният съд е постановил Определение №262805/07.12.2021г., което въззивникът обжалва с въззивна частна жалба, по която насрещната страна не е подала отговор.

Искането на въззивника е в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявения иск бъде уважен в пълен размер.

Въззивникът моли по преценка на съда пред тази инстанция да бъде допусната нова СТЕ, която да отговори пълно, ясно и мотивирано на поставените въпроси, след като се съберат необходимите доказателства и се вземе предвид кои нормативни актове са нарушени от ищеца и от работодателя при трудовата злополука. Така, както е формулирано, това доказателствено искане не покрива критериите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК за преодоляване на забраната за сочене на нови доказателства пред въззивната инстанция, поради с акта по чл.267 ГПК същото е оставено без уважение.

Алтернативното искане на въззивника е, ако се признае негов принос за настъпването на вредоносния резултат, в процентно отношение същият да бъде определен като 20%.

Претендират се разноски за тази инстанция.

Чрез пълномощника си адв. В.Ч. въззиваемото "Опал 94"АД е подало отговор, в който оспорва въззивната жалба.

На първо място в отговора се излагат съображения в подкрепа на направеното пред първата инстанция възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение поради прекомерна завишеност от една страна, и поради допусната от ищеца груба небрежност, като в тази връзка се излагат подробни съображения във връзка с неговото поведение при злополуката, 3 задълженията му като оператор на кран с дистанционно управление, провежданите му от работодателя и от представителя на немския възложител редовни инструктажи за сигурност и безопасност, с осигурените безопасни условия на труд и пр.

За опровергаване на твърдението на пострадалия за непосилни болки и страдания въззиваемата страна се позовава на констатациите на изготвилия епикризата при изписването му от болницата в Германия д-р Щ.. Според защитата на въззиваемата страна от заключението на СТЕ по делото е установено, че причината за инцидента е поведението на ищеца, което е в противоречие с изискванията за безопасни условия на труд и с проведения му инструктаж.

След обсъждане на събраните по делото доказателства въззиваемата страна поддържа, че районният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, като сочи съдебна практика. Претендират се разноски.

С определението си по чл.267 ГПК настоящият въззивен състав е приел, че въззивната жалба е допустима и редовна и отговаря на изисквания за съдържание, поради което е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание пълномощникът на въззивника я поддържа и моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Въззиваемото дружество не се представлява.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. М.

Ш. срещу "Опал-94"АД осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от трудова злополука.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество като *** по трудов договор от 24.06.2020г., сключен на основание чл.68, ал.1 КТ за извършване на определена работа – обект "873 Гайгер" /студентско общежитие с гаражи/ в Германия. Злополуката станала в 8ч. на 30.06.2020г. в гр.Мюнхен на строителен обект на фирмата при извършване на възложената на ищеца работа по искане на строителните работници да качва, премества и разтоварва с *** строителни материали. Ищецът заявява, че не си спомня в деня на злополуката да е провеждан инструктаж и да се е подписвал в книгата 4 за ежедневен такъв.

Нататък в исковата молба се сочи, че ищецът управлява *** с дистанционно управление и най-често се намира върху кофража или на етажа, където трябва да се вдигнат или преместят строителните материали, за да има възможност да наблюдава процеса на вдигането и поставянето им. В момента на злополуката ищецът се намирал върху изграден кофраж на кота "0" с височина около 2.70 метра, около кофража имало изкоп с посочената дълбочина и работниците затваряли кофража от двете страни с кофражни платна за предстоящо излизване на бетон. Сочи се от ищеца, че кофражът бил отвор, широк около 50см. и в горната му част имало поставени дървени талпи, по които да се придвижва, той се качил по стълба на кофража и оттам с джойстик командвал *** за пренасяне на кофражните платна, които започнал да премества и спуска към основата. За да има по-добра видимост, ищецът пристъпвал напред и назад върху кофража и при управление на *** една от талпите, на които бил стъпил, се изкривила, той загубил равновесие и паднал в изкопа, единият му крак се закачил на желязо и се получила фрактура, от която изпитал силна болка. Чувайки го, че пада, на мястото дошли работници, ръководителят на обекта извикал бърза помощ и ищецът бил закаран в болница, където на 02.07.2020г. била извършена операция на счупения палец на левия крак от д-р М. Щ., а на 03.07.2020г. бил изписан с диагноза по издадената епикриза "Счупване на палеца на ходилото /фрактура на проксималната фаланга на първи пръст на ляв крак".

Ищецът твърди, че от 30.06.2020г. до 27.09.2020г. бил в отпуск по болест, а поради необходимост от извършване на втора операция за изваждане на поставените в ходилото импланти постъпил в същата болница в гр.Мюнхен, където на 14.08.2020г. бил опериран и освободен на същия ден, като му били дадени указания да носи ортопедична обувка и патерици и да провежда рехабилитация.

Нататък в исковата молба се сочи, че ответното дружество подало декларация за трудова злополука и след извършената проверка било издадено Разпореждане №21/17.07.2020г. на ТП на НОИ, което не било обжалвано и влязло в сила.

Като сочи отразеното в подадената от работодателя декларация за трудова злополука, ищецът настоява, че е било практически невъзможно да 5 стои неподвижен върху талпите, поставени в горната част на кофража, тъй като било необходимо да има видимост към мястото, където трябва да се поставят 800-килограмовите кофражни платна, защото, стоейки на едно място, не би могъл да изпълнява задълженията си и би поставил в риск другите работници и конкретно Л. С. и П. Н., които се намирали в основата на кофража, и това именно е била причината да се движи напред и назад върху кофража. Ищецът твърди, че основната причина да падне от кофража е тази, че същият не бил обезопасен с парапет съгласно изискванията за безопасност, както и че поставените върху кофража талпи не били здраво закрепени, за да бъдат неподвижни при стъпване върху тях, и не било изградено място за захващане на предпазен колан, с какъвто той не бил снабден. В тази връзка в исковата молба се цитират разпоредби на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтаж работи и на чл.275, ал., КТ, които според ищеца са нарушени.

В исковата молба се съдържа изявление, че за ищеца е неясно дали се е подписвал в книгата да ежедневен инструктаж при започване на работа.

Ищецът твърди, че постоянно изпитвал силни и непоносими болки в палеца на ходилото, не можел да стои прав без патерици и постоянно имал нужда от чужда помощ, не можел да спи и настъпили промени в емоционалното му състояние, изразяващи се в потиснатост, страх и психически и емоционален дискомфорт, което наложило да приема медикаменти Кетонал, Паратрамол, Алора и течен аналгин. Твърди, че след изваждането на металните импланти ходилото на левия крак е с ограничена подвижност, болките започнали да затихват едва след четвъртия месец, но и досега не са преминали окончателно и той продължава да изпитва такива при продължително ходене и натоварване.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, за сумата 1 200лв. - лихва за забава от датата на злополуката до завеждането на исковата молба – 18.11.2020г. и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.