Решение № 700 от 23.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Перник, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720201825 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.5 8д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6118391 на ОД на МВРПерник, с който на В. С. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 04.07.2022г. в 14:57 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода”, път І-6, км 76+300, „Осояка”, когато с автоматизирано техническо средство № 11743 d0 е заснет лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** със скорост от 95 км/ч, което е превишение с 35 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място.

По изложени в жалбата бланкетни доводи В. С. И. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и процесуалния му представител адв. Я. С. от ПАК. От същата е молба с рег. № 25064 от 15.12.2022г., с която поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с мястото на извършване на нарушението и неговата идентичност с позиционираното автоматизирано техническо средство, както и с обстоятелството, че не е посочен вида на АТСС. Лансира 1 тезата, че последващата проверка за техническата изправност на средството за видеозаснемане не е извършена от трета независима страна, която да е оправомощена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което е нарушен закона. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник– редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 04.07.2022г. в 14:57 часа на път І-6, км 76+300, намиращ се в кв.

„Бела вода” в гр. Перник, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещия се в посока към гр.

София лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** със скорост от 98 км/ч, при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, променящ общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 12.07.2022г. с № 1158р-6245. В същия удостоверил използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 13:00 часа до 15:00 часа, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства–от гр. Радомир към гр. София, при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, наличието на монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч. Длъжностното л и ц е ръкописно попълнил отразените от него факти, като вписало на определеното място името и фамилията си, чрез което удостоверило настройването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на 2 производителя и съобразно нормативните предписания.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В. С. И., ЕГН **********. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 95 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 35 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.

№ ******** е собственост на В. С. И., ЕГН **********, като същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от показанията на автоматизираната система, а именно снимка №

11743D0/0483684 от

04.07.2022г., документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на И. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение.

Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български 3 институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 03-СГИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се установява, че на 11.02.2022г. е извършена периодична проверка на описаната преносима система и че същата съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид. В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно разположено временно на пътния участък.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че за отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология, който е трета независима страна по смисъла на § 1, т.

30 от Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията следва да се ангажират доказателства за правомощието му да извършва последваща проверка на процесното средство за измерване, тъй като неговото правомощие, респективно на съответния служител, произтича не от заповед за оправомощаване, издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, каквито некоректни твърдения лансира пълномощника на жалбоподателя, а по силата на самия Закон за измерванията в какъвто смисъл е съдържанието на неговите разпоредби в чл. 38 и чл. 40.

Протоколът за използване на АТСС по ясен и категоричен начин доказва, че контролът на скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван в район, в който е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак Б26, тъй като това обстоятелство 4 е удостоверено чрез направеният изричен запис в протокола. Същевременно в документа недвусмислено е вписано, че мястото на контрол попада в рамките на гр. Перник кв. Бела вода, което безспорно е населено място. При това положение вписването в графата за общо ограничение на скоростта на величината от 60 км/ч, която съответства на въведената такава с позиционирания пътен знак В26, не представлява самостоятелно съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението, тъй като не внася непреодолимо противоречие досежно мястото на контрол, установения скоростен режим и измерената скорост на заснетото пътно превозно средство.

Същото не е поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за нарушение на въведена забрана да не се превиши стойността от 60 км/ч, с изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения участък, който попада в границите на населеното място гр.

Перник, което по несъмнен начин се доказва и от писмо изх. № 11-00-303 от 08.12.2022г. на Областно пътно управление Перник, което категорично потвърждава и визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението.

Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е спорно, че полицейският служител И.И. е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и са несподеляеми възраженията на пълномощника на жалбоподателя по отношение на осъществения контрол при установяване на нарушението.