Решение № 234 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. П., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лора Анг. Герова в присъствието на прокурора Албена Й. Кузманова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100520 по описа за 2025 година

Предявен е иск от С. А. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: З. – гр.

П., против Окръжен съд – Пловдив, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева (с равностойност от 15 338.76 евро) за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 847/25.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив, с което е нарушена разпоредбата на чл.

47 от ХОПЕС за предоставяне на правна помощ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът е подал искова молба до Окръжен съд – Пловдив, по която било образувано гр. д. № 600/2025 г., като по делото е поискал да му се предостави безплатна правна помощ. С Определение № 847 от 25.03.2025 г. окръжният съд оставя молбата му без уважение. Това определение е било обжалвано от ищеца с помощта на трето лице, но с разпореждане № 1597/24 г. жалбата била върната. Връщането не било обжалвано от ищеца. Твърди се, че отказът на ответника чрез Определение № 847/25.03.2025 г. е лишил ищеца от достъп до правосъдие, което е нарушение на човешките му права, които са гарантирани от националното и европейско законодателство – чл. 47, чл. 52-54 от ХОПЕС, чл. 6 от ДЕС, чл. 6, чл. 13 и чл. 17 от ЕКЗПЧ и чл. 56 от КРБ.

Самият факт на отказа да се предостави правна помощ се твърди, че представлява достатъчно съществено и явно квалифицирано нарушение на човешките права и това дава основание за търсене на отговорност от ОС – 1

Пловдив по чл. 2в от ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, унижение, нечовешко отношение, изтезаване и т. н. Основното нарушение е на чл. 47 от ХОПЕС, докато останалите изредени норми допълват позоваването и са в подкрепа на изложеното. Претенцията е в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.06.2025 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ОС – Пловдив е депозирал отговор, с който изразява становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че исковата молба, по която е образувано гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив е върната поради недопустимост с Определение № 607/06.03.2025 г. и в тази връзка молбата за правна помощ е оставена без уважение. На 24.03.2025 г. ищецът отново моли за освобождаване от такса и предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на постановеното определение от 06.03.2025 г.

С процесното Определение № 847 от 25.03.2025 г. искането на страната е оставено без уважение, като съдът указва на ищеца, че на основание чл. 22, ал.

1 от ЗПП би могъл да ползва безплатна правна помощ за подготовка за завеждане на дело, доколкото твърди, че не разполага с необходимите познания за това, като за целта следва да се обърне към Националното бюро за правна помощ. Срещу постановеното определение от 25.03.2025 г. е постъпила частна жалба от ищеца Я., която е просрочена и върната на жалбоподателя съгласно разпореждане на съда от 24.04.2025 г.

Разпореждането за връщане на частната жалба не е обжалвано. От правна страна се сочи, че ОС – Пловдив не е прилагал съюзна правна норма, а норми от вътрешното законодателство, поради което няма как да е допуснато нарушение на нормите на ХОПЕС. На следващо място искът е недопустим, тъй като за нарушение на общностното право отговорност може да се търси от последната инстанция, чийто акт е окончателен, а определението по гр. д. № 600/2025 г. е обжалваемо. Разпореждането за връщане на частната жалба също е подлежало на обжалване. Ищецът е можел да подаде частна жалба пред горестоящата инстанция, а вместо това претендира обезщетение. Излага се, че на ищеца са дадени подробни указания, че на основание чл. 22, ал. 1 от ЗПП може да ползва безплатна правна помощ, като за целта следва да се обърне към НБПП. Отделно от това ищецът би могъл да заведе иска отново, но при оказване на правна помощ да предяви допустим иск. Не са нарушени и другите цитирани разпоредби на подробно изложени аргументи. Изразява се становище, че описаните неимуществени вреди е спорно дали изобщо са настъпили, дали изобщо датират към този момент, към който могат да се приемат за следствие на отказа от предоставяне на правна помощ, предвид обстоятелството, че ищецът системно води дела срещу органите на съдебната система. Моли се за отхвърляне на иска, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение съобразно принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Представителят на ОП – П. пледира за отхвърляне на иска поради недоказаност.

По допустимостта на производството:

2

Според Определение № 467/12.11.2025 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 557/25 г. исковата молба е редовна и искът допустим.

На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ.

Единствено за пълнота на изложението във връзка с довода на ответника, че искът е недопустим, тъй като за нарушение на общностното право отговорност може да се търси от последната инстанция, чийто акт е окончателен, а определението по гр. д. № 600/2025 г. е обжалваемо, следва да се посочи следното:

Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждане на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите.

Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл.

2в от ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 7 о т ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация извън принципите на ефективността и еквивалентността. Изведеният от практиката на СЕС (реш. от 19.11.91 по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; реш. от 05.03.96 по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; реш. от 30.09.03 г. по дело C-224/01 Gerhard Kobler; реш. от 11.07.15 по дело С-98/14 Berlington Hungary и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3 . пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (реш. от 30.09.03 по дело C-224/01 Gerhard Kobler) въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази предпоставка е материалноправна. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция, е условие за уважаване на иска (съобразно цитираното вече реш. по дело С-224/01), а не процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство – така Определение № 4298 от 30.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2880/2024 г., III г. о. С оглед гореизложеното, дали актът е на последна съдебна инстанция е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта му.

Съдът приема от фактическа страна следното:

С искова молба вх. № 8227 от 04.03.2025 г. (пощ. кл. - 26 .02.2025 г.) С.

3

А. Я. е предявил пред Окръжен съд – Пловдив иск срещу Окръжен съд – П. по чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че с решение на ОС – П. по ВНЧХД № 695/2024 г. е потвърдена присъда № 403 от 04.07.2024 г. по НЧХД № 483/2024 г. на РС – П., образувано по тъжба на С. Я. срещу Р. С. Р. – **** ст. в З. в гр. П.. Не се излагат фактически твърдения с какъв предмет е образуваното наказателно дело.

Твърди се само, че окръжният съд е допуснал достатъчно съществено нарушение на разпоредби на ХОПЕС и на ДЕС, от които ищецът е претърпял вреди.

Към исковата молба е приложи л молба, с която желае съдът да го освободи от задължението за внасяне на държавна такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и да му назначи служебен адвокат по чл. 23, ал. 3 от ЗПП – адв. П. М. Г. от АК – П., която да отстрани нередовностите по исковата молба и да го представлява пред съдилищата. Представя декларация за семейно положение и имуществено съС.ие.

По исковата молба вх. № 8227 от 04.03.2025 г. било образувано гр. д. № 600/2025 г. по описа на ОС – Пловдив.

С Определение № 607 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. ОС – Пловдив е върнал исковата молба като недопустима на основание чл. 130 от ГПК, приемайки, че релевираното от ищеца основание на иска (сочейки, че с постановен от окръжния съд окончателен акт подсъдимият Р. Р. е оправдан по повдигнатото му от ищеца С. Я. обвинение в извършено спрямо него престъпление – обида) не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ, респ. е оставил молбата за допускане на правна помощ без уважение на основание чл.

24, т. 2 от ЗПП /правна помощ не се предоставя, когато претенцията е недопустима/. Изрично е посочено, че определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Определението е връчено на ищеца на 14.03.2025 г. – лично.

Ищецът подава повторна молба вх. № 11031/24.03.2025 г. (пощ. кл.

19.03.2025 г.), в която отново моли съда да бъде освободен от държавна такса и разноски, както и да му бъде назначен адвокат П. Г. на основание чл. 25, ал.

6 във вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП, която да обжалва Определение № 607 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив пред Апелативен съд – Пловдив, както и да отстрани всички нередовности по исковата молба.

С процесното Определение № 847/25.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г.

ОС – Пловдив е оставил без уважение искането, обективирано в молба вх. № 11031/24.03.2025 г. за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение № 607/06.03.2025 г. с мотива, че констатираната от съда недопустимост на иска обосновава и неоснователност на евентуална жалба срещу определение № 607/06.03.2025 г., на основание чл. 24, т. 2 от ЗПП. В 4 диспозитива на съдебния акт ищецът е информиран, че на основание чл. 22, ал. 1 от ЗПП би могъл да ползва безплатна правна помощ за подготовка за завеждане на дело, доколкото твърди, че не разполага с необходимите познания за това, като за целта следва да се обърне към Националното бюро за правна помощ по реда и начина, посочени на интернет страницата му: mjs.bg.

Изрично е посочено, че определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Това определението е връчено на ищеца на 02.04.2025 г. – лично.

Подадена е частна жалба от 08.04.2025 г., входирана под № 14687 от 22.04.2025 г. по описа на ОС – Пловдив от С. Я. срещу Определение № 847 от 25.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив, която е върната като просрочена с Разпореждане № 1597 от 24.04.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив – влязло в сила, като необжалвано.

От прието писмено доказателство по делото - писмо на Н. А., се установява, че частната жалба от 08.04.2025 г. срещу Определение № 847 от 25.03.2025 г. по гр. д. № 600/2025 г. на ОС – Пловдив е входирана на 10.04.2025 г. до деловодството на З. в гр. С. (л. 127 от делото).

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Св. Н. Н. А. дава показания, че познава ищеца от 2014 г. от З. в гр. П..

Заявява, че е запознат с делото, което ищецът е образувал пред ОС – Пловдив срещу ОС – П. във връзка с ВНЧХД, тъй като той „движел“ делото, понеже С. не бил достатъчно правно грамотен. Излага, че ищецът е подал и молба за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, която била оставена без уважение и след този отказ е обжалвана с частна жалба – в срок. Поддържа, че срокът е спазен, тъй като лично той е изпратил писмото с частната жалба на 08.04.2025 г., но от затворническата администрация са го входирали на 10.04.2025 г., което е заблудило ОС – Пловдив, за да приеме, че срокът е пропуснат. Излага, че има срок по чл. 77, ал. 2 от ППЗИНЗС, който е тридневен за изпращане на писма от З.. Твърди, че С. е получил разпореждането за връщане на частната му жалба по време, когато свидетелят е бил в З. в гр. С. и когато се върнал от С. видял, че срокът за обжалване на разпореждането за връщане е вече изтекъл. Свидетелят му обяснил, че делото е прекратено и не може повече да се направи нищо, при което ищецът започнал да се ядосва и нервира, защото не му е предоставена правна помощ.