Решение № 48 от 10.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Добрич, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230200993 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат В. К. от Адвокатска колегия - Добрич, съдебен адрес: град ***, ул. „***“ № ***, вх.

***, ет. ***, ап.***, срещу наказателно постановление № 1717а-160/26.09.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на Д. Г.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, за нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, на основание чл. 53/22/ от ЗАНН, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Защитната му позиция, поддържана в съдебно заседание се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Навеждат се доводи, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните изисквания, в съответствие с материалния закон и въз основа на постановление, с което Районна 1 прокуратура Добрич, Териториално отделение Генерал Тошево е отказала да образува досъдебно производство, с указание за реализиране на административнонаказателната отговорност на Д. Г. П.. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Въз основа на жалби и заявление от Д. Г. П. с искане за предоставяне на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в Първо РУ при ОДМВР - Добрич е била образувана преписка с вх. № 812102726/2025 г., материалите по която били докладвани в Районна прокуратура Добрич. По повод постъпилите материали по преписката на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, в Районна прокуратура Добрич е била образувана прокурорска преписка № 3522/2025 г. по описа на същата прокуратура.

С постановление от 26.08.2025 г., прокурор Й. Ч. от Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение Генерал Тошево, отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка № 3522/2025 г.

Съгласно обстоятелствената част на постановлението, от данните по преписката не се били установени „нито законен повод, нито данни, от които да се направи разумно предположение, че е било извършено престъпление от общ характер“(цитат). От събраните по делото доказателства обаче представителят на държавното обвинение достигнал до извода, че „Единният европейски номер за спешни повиквания 112“ (ЕЕН 112) е бил използван не по предназначение от Д. П., тъй като необходимост от спешна помощ, риск за здравето, живота, сигурността и имуществото на депозиралия сигнала, не са били установени.

Предвид изложеното, представителят на държавното обвинение отказал да образува досъдебно производство, като постановил препис от постановлението, ведно с материалите по преписката, да бъдат изпратени по компетентност на Началника на Първо РУ при ОДМВР - Добрич за налагане на административно наказание на Д. Г. П. от гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, заради използването не по преназначение на ЕЕН 112 на 16.06.2025 г.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Д. Г. П. е вменено нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.

2

Видно от обжалваното НП, Д. П. е санкциониран за това, че „на 16.06.2025 г. около 11:40 часа, в гр. ***, ул. „***“ № *** същият се е обадил на Националния телефон за спешни повиквания, за да съобщи за неправилно паркирани автомобили в двора на неговия жилищен блок, което не е представлявало необходимост от спешна помощ, риск за здравето, живота, сигурността и имуществото на подаващия сигнала.“ (цитат).

При така извършеното описание на нарушението, същото е квалифицирано по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН112), съгласно която норма, в редакцията действала към датата на вмененото нарушение, се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на „eCall“ повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Така направеното описание в акта не съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

В случая е налице непълнота на фактическото описание на нарушението, тъй като наказващият орган се е ограничил единствено до механично възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 3 от ЗНССПЕЕН112, даваща отговор на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи би следвало да се използва, без да е посочено това обаждане на ЕЕН 112, коя от хипотезите на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 покрива, т.е. дали жалбоподателят е ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, или пък го е ползвал за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

В хипотеза на административно обвинение за нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112, чрез съобщаването за неправилно паркирани автомобили в двора на жилищния блок на жалбоподателя, е следвало да бъде посочено коя точно забрана е била нарушена от последния. Посочването на конкретната забрана, визирана в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112, е съществен обективен признак, релевантен за индивидуализацията на административното нарушение, тъй като очертава конкретното деяние като конкретно правонарушение. Това е така, доколкото когато спрямо конкретно лице се формулира конкретно административнонаказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно описание на вмененото административно нарушение, да е налице изложение и досежно обстоятелствата - дата, време и място на извършване на нарушението, както и посочване на всички признаци от състава на нарушението, тъй като същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление (НП), но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение

Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в НП, 3 включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна опорочава НП, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити и възпрепятства лицето, срещу което НП е издадено да упражни правото си на защита.

Така например, допуснатата в случая непълнота относно фактическия състав на нарушението, на практика поставя съда в обективна невъзможност да извърши преценка относно приложението на закона от материалноправен аспект, предвид и обстоятелството, че преценката за съставомерността на деянието обхваща изследване на въпроса действително ли жалбоподателят чрез ползването на ЕЕН 112 е нарушил някоя от забраните, визирани в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

Нещо повече - наказващия орган е задълбочил създадената от самия него неяснота, като е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева, без да посочи въз основа на коя санкционна норма е определил това наказание, поставяйки по този начин съда в обективна невъзможност да извърши преценка правилно ли нарушението е подведено под съответстващата санкционна норма.

За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че за нарушаването на всяка една от забраните, визирани в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112, законодателят е предвидил отделни санкционни норми, които норми освен санкционни, съдържат и състав на нарушение. В подкрепа на този извод е разграничаването от законодателя на административните нарушения: ползване не по предназначение на ЕЕН 112 (чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112) и предаване чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ (чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112).

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и ал. 6 от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или 4 правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

Допуснатите процесуални нарушения, описани по-горе са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Жалбоподателят Д. Г. П. е собственик на апартамент с административен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Жилищният блок разполагал с прилежащ двор, на входа на който имало поставен пътен знак „В1“ (Забранено е влизането на пътни превозни средства) с допълнителна табела Т17 (не важи за живущите).