Решение № 938 от 29.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Варна, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110202223 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Ц. П., ЕГН:**********, депозирана чрез адв. С. М. от АКПловдив, против Наказателно постановление № *, , с което на въз. П., е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.

179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, оспорват се фактическите констатации на АНО, твърди се, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушени били нормите на чл.40 ал.1 от ЗАНН,чл.42 ал.1т.5 от ЗАНН,тъй като не бил посочен нормативният акт от който се визира нарушена норма.Нарушена била и нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, както и нормата на чл.57ал.1т.6 от ЗАНН.Излагат се и аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН.Твърди се, че жалбоподателката, се е движила с управлявания от нея лек автомобил по път с предимство и в заключение се иска отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована се явява лично, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП.

Упълномощеният процесуален представител - адв.С. М. е депозирал писмено становище преди съдебно заседание, в което поддържа жалбата, счита че фактическата обстановка не била правилно възприета от полицейските служители, както и че неправилно са установили виновно поведение на М. П.. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки, като по същество се пледира неоснователност на жалбата, а процесното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Моли, същото да бъде потвърдено, като такова. Моли за присъждане на ю.к. възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.11.2023г., около 18:00ч. в с. Тополи по улица „Тракийска“ в посока ул.„Овчага“, въз. П. управлявала лек автомобил *-, собственост на майка й М.Й. П., като на кръстовището с ул. „Николай Христов“, между автомобилът, който тя управлявала и приближаващият се от дясната й страна лек автомобил *, управляван от св.И. настъпило ПТП, от което били причинени материални щети по двете МПС. За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в * и местопроизшествието било посетено от свидетелите Л. М. М. и Е. Ж. Г.-*.

На място служителите установили автомобилите, участвали в произшествието, местоположението на двете МПС и следите от ПТП .

Тъй като при проверката не възприели на кръстовището поставени пътни от посоката, в която се движил автомобилът, управляван от св.И., полицейските служители приели, че пресичащите се пътища са равнозначни.

В последствие служителят от *, ангажирал отговорността на жалбоподателката за допуснато нарушение, като съставил на М. П. АУАН, серия „GA”, с бланков *г. за нарушение на чл.48 от ЗДвП. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от М. П., поради което АНО издал Наказателно постановление № * предмет на настоящата въззивна проверка.

Административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на М. П., административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 , ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 48 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Л. М. М. и Е. Ж. Г. - *, които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката, като св.Г. потвърждава, че ул.“Николай Христов“ е била регулирана с пътен знак Б2, но от отсрещната страна на тази, от която св.И. е навлязъл в кръстовището, поради което изразява становище, че знакът не важи за св.И..Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите сочат личните си възприятия, но очевидно на местопроизшествието грешно са възприели фактическата обстановка, поради отстраняването по неизяснена причина на поставен пътен знак Б2, регулиращ движението по ул.“Николай Христов“ в посоката, в която се е движил автомобилът, управляван от св.И. към момента на произшествието.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан и св. Т. М. К. пристигнал на место след инцидента, който твърди, че въз.П., с управлявания от нея лек автомобил, се е движила по път с предимствоул.“Тракийска“.Съдът не кредитира показанията на този свидетел единствено в частта, че ПТП е настъпило на кръстовището с ул.“Овчага“, тъй като от всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства се 2 установява, че ПТП е настъпило на кръстовището с ул.“Николай Христов“.

В с.з. показания даде и св.И.- водач на вторият автомобил, участвал в ПТП, от показанията на който също се установи, че в действителност улицата, в посоката, в която той се е движил е била регулирана със знак „Стоп“, който е отсъствал по време на произшествието, но е бил поставен отново след настъпването му.Твърденията на този свидетел, че жалбоподателката е управлявала автомобила с висока скорост, не само не са доказани, но и този въпрос е ирелевантен за делото, тъй като за такова нарушение въз.П. не е санкционирана.

По делото са приобщени писмени доказателства- извадка от ГПОД, от която е видно, че ул.“Тракийска“ е регулирана като път с предимство спрямо ул.“Николай Христов“ в с.Тополи., т.е. не се касае за кръстовище между равнозначни пътища.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и допълнително приобщените в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите, дадени в с.з., АУАН писмените доказателства съдържащи се в административно наказателната преписка, както и изискания от Община -Варна генерален план за организация на движението по ул.“Тракийска“ в с.Тополи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП на 12.01.2024 г. Съгласно приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но горното не е самостоятелно основание за отмяна на НП.Формално в акта и впоследствие издаденото въз основа на него НП е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени, като неотразяването в АУАН, че приетата за нарушена норма е от ЗДвП не е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като нарушението е описано и словом.. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество съдът наМ. жалбата за основателна по следните съображения:

3

Жалбоподателката е санкционирана за това, че с действията си, като водач на лек автомобил **, на посочените в атакуваното НП дата и място, е осъществила нарушение на чл. 48 от ЗДвП („ На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се наМ.т или приближават от дясната му страна“), доколкото е отнел предимството на навлизащия в процесното кръстовище от дясната му страна лек автомобил *. Последното било довело до ПТП (съобразно дефиницията за „ПТП“ в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП) с причиняване на материални щети.

Именно причиняването на "ПТП" и нарушението на едно от правилата за предимство е мотивирало АНО да наложи на жалбоподателя М. Ц. П. наказание на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, което в случая се явява неправилно и незаконосъобразно.

Категорично по делото се събраха доказателства, че ПТП не е настъпило на кръстовище между равнозначни пътища, а въз.П., се е движила с управлявания от нея лек автомобил по ул.“Тракийска“, явяваща се път с предимство спрямо ул.“Николай Христов“, поради което няма как да извърши нарушение на чл.48 от ЗДвП, за което АНО е преценил, че следва да бъде ангажирана нейната административнонаказателна отговорност.Налагането на наказание за нарушение, което жалбоподателката не е извършила, обуславя неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на НП.

С оглед изхода на спора съдът наМ., че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.

Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката, предвид наличието на основание за отмяна на НП, се явява основателно.

Видно от договора за правна защита и съдействие /приложен по делото/, сключен между въз.П. и адвокат С. Ф. М.- АК-Пловдив, не е било договорено възнаграждение на последния, поради това, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА . Тук следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за правна защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по приложението на този текст от ЗА, напр.

Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и че адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи определеното му възнаграждение.

Съдът, предвид фактическата и правна сложност на делото , както и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство по делото се е свело единствено до изготвяне на писмени становища, без лично участие на 4 адвокатът в съдебно заседание, наМ., че в полза на адв.М., независимо от броя на проведените по делото открити съдебни заседания, следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 600лв., с равностойност 306,78 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*, с което на М. Ц. П., ЕГН:**********, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА * да заплати на адвокат С. Ф. М.- АК-Пловдив, сумата от 306,78 евро, явяваща се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна област в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5