Решение № 36 от 10.03.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Шумен, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в заседание при закрити врати на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. С.

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно наказателно дело № 20253600600093 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 431 от НПК във вр. с чл. 89 от НК във вр. с глава ХХІ НПК.

Образувано е по жалба от адв.Б. С. от АК – Шумен, като служебен защитник на С. Й. срещу Определение № 21/12.02.2025г. постановено в производство по чл. 430 и следв. от НПК по ЧНД №59/2025г. на РС – Нови пазар, с което Й. е настанен на принудително лечение в обикновено психо-неврологично отделение към ДПБ – с.Царев брод за срок от два месеца. С жалбата служебният защитник заявява, че подзащитният му не е доволен от атакуваното определение и подробно излага съображения за липса на предпоставки за настаняване на принудително лечение на Й.. Молят да бъде отменено изцяло определението, като бъде отхвърлено искането на РП – Шумен за настаняване на задължително лечение.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Шумен намира жалбата за процесуално допустима. С оглед отхвърлените от съда доказателствени искания и факта, че делото ще бъде решено при събраните доказателства и ДСПЕ, пледира да бъде потвърдено определението на НПРС.

Служебният защитник и заинтересованото лице в съдебно заседание поддържат жалбата на посочените в нея основания. Молят жалбата да бъде уважена, като считат, че цялата случка, която е дала повод на настоящото производство е била резултат от многократни провокации от пострадалия спрямо клиента му. Защитникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени мерките наложени на клиента му.

Заинтересованото лице в защитната си реч изразява съгласие с изложеното от адвоката му и заявява, че иска да се отхвърли решението да лежи в психиатрична клиника и повторно да се явява при психиатър. В последната си дума желае от съда да вземе някакви мерки спрямо господата и заявява, че не желае лечение.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.431 ал.2 от НПК и отговаря на изискванията на чл.320 от НПК.

Жалбата е основателна.

След преценка на становището на представителя на ОП - Шумен, на служебния защитник и на лицето за настаняване С. Й., както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Шуменският окръжен съд установи следното:

На 06.08.2024г. Б. Е. Д. и Е. Г. Г. излизайки от дома й, находящ се в гр. Н. ул. *******, срещнали С. Й., който живеел във същия вход и с който имали недобри съседски отношения.

Докато се разминавали Й. бутнал с рамо Д., хванал го с лявата си ръка за шията му и го притиснал до стената. Стиснал го за врата, ограничавайки дишането му и изрекъл думите:

„Ще видиш какво ще ти се случи, на теб и приятелката ти“. Г. започнала да вика за помощ и да бута Й., а Д. успял да се отскубне от него, след което сигнализирал на органите на МВР.

По случая е било образувано досъдебно производство № ***** по описа на РУ - Нови пазар за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на ДП били разпитани като свидетели Б. Е. Д., Е. Г. Г., Р.М., И. К., Р. Т. и самият С. Й. и били назначени съдебнопсихиатрични експертизи на пострадалия Б. Д. и възприетия като извършител на деянието С. Й..

В заключението на изготвената на 21.10.2024г. по досъдебното производство Съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на С. Й., вещото лице е обсъдило събраните до този момент материали и след изследване на лицето, е приел, че освидетелстваният не фигурира в диспансерния регистър на ДПБ – с.Царев брод, но от изготвеното съдебно-психиатрично освидетелстване установява наличие на Персистиращо налудно разстройство. Посочил е, че при освидетелствания не съществуват анатомични или физиологични нарушения в сетивните анализатори, нито дефицит на познавателната дейност. Наличната психопатологична продукция обаче деформира получаването, обработката, съхраняването и предаването по адекватен начин на информацията за събития от заобикалящата среда и субективните преживявания, поради което същият не може правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за настоящото производство, да ги запаметява и да дава обяснения/показания в качеството си на обвиняем или свидетел. Тъй като налудното разстройство покривало критериите на чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето и поради свързания със заболяването реален риск от поведенчески актове, представляващи опасност за здравето и живота на околните и за собственото му здраве, вещото лице е приело, че е необходимо спрямо Й. да бъде приложено задължително стационарно лечение по реда на чл.155 от ЗЗ.

С постановление на ШРП от 15.11.2024г. на наблюдаващия прокурор П. П. са дадени задължителни указания на разследващия орган да се установят и разпитат като свидетели лица, които евентуално полагат грижи за С. Й. – сестри или други негови роднини, които да дадат информация относно здравословното и психическото му състояние и дали поведението му крие риск за собственото му здраве и това на околните, както и да се назначи допълнителна СПЕ по отношение на Й. относно предпоставките за постановяване на принудителни медицински марки по чл.89 от НК и ако да – по коя мярка конкретно.

Прокурорът дал срок за изпълнение на указанията си до 04.01.2025г.

След това постановление няма данни за извършена справка за родствени връзки на лицето, за да бъде установен кръга от роднини, вкл. сестри на Й., но е разпитана като свидетел Г. Й. на заинтересованото лице и била назначена допълнителна СПЕ.

От разпита на свид.Й., се установява, че брат й е *****, че живее сам и след пенсионирането си по болест се издържа от пенсията си. Посочва, че брат и е сприхав, избухлив и не издържа критика, но ако не е провокиран не се заяжда с хората; че зависи от отсрещната страна и няма наблюдения той да се заяжда без причини. Същата изрично е заявила, че не знае дали поведението му крие риск за здравето му и няма такива наблюдения.

2

В обсъждането и заключението на изготвената Допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице приема, че тъй като параноялните идеи за отношение, преследване и увреждане у Й. надминават изискуемия по МКБ-10 срок от шест месеца, установеното заболяване персистиращо налудно разстройство при него представлява „продължително разстройство на съзнанието“. То от своя страна обуславя нарушени годности, както по време на деянието, така и към времето на съдебно-психиатричната оценка, за разбиране на значението на извършеното и за ръководене на постъпките, при запазена способност за разбиране на свойството на извършеното. Според вещото лице установеното от него заболяване на Й. и произтичащите от него поведенчески отклонения в смисъла на продължително разстройство на съзнанието определят необходимостта от прилагане на принудителни лечебни мерки по чл. 89б от НК.

ДП било докладвано на прокурора, който на 10.12.2024г. постановил материалите да се предявят на пострадалия и разследването да приключи, тъй като приел, че са събрани всички възможни и съотносими действия по разследването.

След предявяването на материалите по делото на пострадалия, разследващият изпратил делото на прокурора с мнение за прекратяване и прилагане на принудителни мерки по чл.89 от НК.

С постановление от 09.01.2025г. наблюдаващият прокурор приел, че са осъществени обективните признаци на състава на престъплението закана с убийство по чл. 144, ал. 3 т.1 вр. ал. 1 от НК от страна на С. Й., но това деяние може да бъде осъществено само с пряк умисъл, а според СПЕ е извършил деянието в състояние на невменяемост, поради което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл.2 от НПК прекратил наказателното производство и постановил след влизане в сила на постановлението делото да се докладва на наблюдаващия прокурор соглед изготвяне на искане по чл.89 от НК до РС – Нови пазар.

Ползвайки изготвените в хода на досъдебното производство СПЕ и ДСПЕ по отношение на Й. и без да назначи нарочна проверка по реда на чл. 427, ал. 2 НПК, с предложение № 3735/24/03.02.2025г. наблюдаващия прокурор от РПШ е сезирал РС – Нови пазар, като предложил прилагане на принудителни мерки по чл.89 б.“б“ от НК за Й..

Съдията-докладчик приел, че са налице основанията по чл. 429, ал. 2 от НПК и насрочил делото в съдебно заседание. За съдебното заседание в съответствие с чл. 430, ал. 1 от НПК бил призован и пострадалия.

В проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие първо е изслушано вещото лице по двете изготвени от него експертизи – СПЕ и ДСПЕ, а след това е изслушан и засегнатия Й.. Макар да е бил призован за съдебното заседание, пострадалият не е разпитан като свидетел, но съдът допуснал той да дава становище по движението на делото, дал му възможност за изказване по събраните доказателства и по съществото на делото, т.е. пострадалият участвал като страна по делото, а не като свидетел.

Позовавайки се единствено и само на становището на д-р С. по двете експертизи, който изрично запитан от прокурора – дори посочил 2-месечен срок за достатъчен за принудителните мерки, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено, че С. Й. страда от психично заболяване и по време на извършване на деянието е бил в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, поради което са налице предпоставките за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 427 и сл. от НПК, във вр. с чл. 89, б."б" от НК и предложението следва да бъде уважено, като в мотивите си намерил за удачно да бъде настанен на лечение в ДПБ – с. Царев брод за срок от два месеца.

Описаната фактическа обстановка въззивната инстанция установява от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на Й., заключенията на вещото лице изготвило първоначалната съдебно-психиатрична експертиза и допълнителната съдебно-психиатрична експертиза и от писмените доказателства, намиращи се в материалите по ДП № **** г. по описа на РУ – Нови пазар.

3

Постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменено. В случая се налага въззивният съд на първо място да изложи разликите между двете производства с идентичен характер - по Закона за здравето и по чл. 89 от НК.

Задължителното лечение по ЗЗ има превантивна цел - постановява се преди лицето да е извършило престъпление, респ. да представлява опасност за близките, за околните, за обществото или да застрашават сериозно здравето си. Това лечение се прилага спрямо лица с психични разстройства, определени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, независимо дали психичното разстройство изключва вменяемостта или не. Съобразно чл. 162, ал. 2 от ЗЗ съдът определя и срока на настаняване и лечението. Производството по чл. 427 от НПК е особено наказателно производство, което може да приключи с настаняване в психиатрично заведение на лице, което е невменяемо. То се прилага само в случаите на чл. 89 НК - когато лицето е извършило престъпление в условията на невменяемост или е изпаднало в такава преди постановяване на присъдата или по време на изтърпяване на наказание.

Принудителните медицински мерки по НК се прилагат само по отношение на лица с психични разстройства, чието състояние изключва вменяемостта. /за разлика от задължителното лечение./ Чл. 89 и чл. 90 от НК не фиксират срок на лечение при принудително настаняване, а според разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от НК във всички случаи след изтичане на 6-месечен срок от настаняването в лечебно заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение. Съобразно чл. 427, ал. 2 от НПК преди да направи предложение за прилагане на принудителни медицински мерки, прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. След определянето на съдия-докладчик чл.429 ал.2 от НПК го задължава да прецени в закрито заседание налице ли са всички условия за разглеждане на делото и само ако са -едва тогава следва да насрочи съдебно заседание.