Решение № 313 от 21.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Несебър, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101199 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В*******“ ЕАД с ЕИК 8*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, ул. „Г*****“, № ***, представлявано от Ц.М., с пълномощник гл. юк. П.А. против Д.Р., гражданин на САЩ, роден на *****г., с адрес: гр. Н***, к.к. С******, комплекс „К******“, вх. ***, ет. **, ап. ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Н****, к.к. С***, комплекс „К*****“, вх.**, ет.**, със заведена партида в базата данни с аб. № 7****.

Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния 1 период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановения срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 0***** от 25.11.2022г. на стойност 34.05 лева и фактура № 00**** от 24.11.2023г. на стойност 105.70 лева, върху които ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 37.82 лева, считано от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 16.10.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди Д.Р. да заплати на „В*******“ ЕАД сумата от 139.75 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2022г. до 24.11.2023г., с отчетен период по фактури от 08.11.2021г. до 06.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо от 37.82 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 16.10.2025г. Представя писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

2

В срока по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който се изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове, но частична недоказаност. Прави се изложение на фактическата обстановка. Не се спори, че ответникът е потребил предоставените му услуги. Изтъква се обаче, че не е бил предупреден за стойността и ликвидността на задължението, както и срока на плащане. Сочи се, че едностранното начисляване за вече доставени и ползвани ВиК услуги противоречало на разпоредбата на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП. Навежда се, че липсвали доказателства за собствеността на имота, в който се намира процесният водомер. С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като в случай, че ищеца представи надлежни доказателства - да уважи исковете.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Във връзка с подадения отговор на исковата молба, молят съда да постанови решение при признание на иска, като им присъди направените в производството съдебни разноски.

Представят нови писмени доказателства, както и доказателства за собствеността върху процесния водоснабден имот на името на ответника Р..

За ответника Р., в съдебно заседание се явява назначеният му особен представител, който пледира за уважаване на исковите претенции.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на к.к. Слънчев бряг - гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът Р. е собственик на водоснабдения имот: Апартамент ***, находящ се в гр. Н***, к.к. С***, комплекс „К****“, вх.**, ет.**, с идентификатор №5******, със заведена партида в базата данни с аб. № 7****, са представени и приети като доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том***, рег.№ ****, дело № **** от 2****г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие – Районен съд – 3

Несебър /л.52-53вкл./. Видно от същия, ответникът е закупила процесния имот на 26.10.2018г. и към датата на справката от службата по вписванията /л.9/ – 05.08.2025г., все още е собственик на същия. Като собственик, ответникът притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги. Следователно от събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствените на ответника имоти, находящи се на горепосочените адреси. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото са представени справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.6/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 7****, с титуляр: Д.Р.. Очевидно за процесния имот е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.

32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.

Както се установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено от клиента, който лично е подал данните за отчетеното количество вода от водомера в имота на служителите на „ВиК” ЕАД /л.6/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

4

Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане на дължимите суми за потребените ВиК услуги. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД в претендирания общ размер на 139.75 лева с равностойност от 71.45 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе задължението за плащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ за всяка фактура /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба – 14.10.2025г., възлизащо общо в размер на 37.82 лева с равностойност от 19.34 евро.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в размер на 255.65 евро от които: държавна такса – 51.13 евро, възнаграждение за особен представител – 153.39 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро.