Решение № 323 от 07.12.2017, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ **3 гр.Д.

07.12.2017 год.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На осми ноември

2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА

П.

Прокурор:……………………… като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №254 по описа за 2016 год., за да се произнесе,съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба вх.№2921/11.05.2016 г.,с която са предявени обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК и пасивно субективно съединени искове на основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД от Е.П.А. *** и В.В.А. ***,поставен под пълно запрещение в хода на производството по делото и представляван от настойника си Е.П.А.,срещу В.Д.П. *** и Д.В.Д. ***,с които се настоява за осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят на всеки от ищците по ** 000 лв обезщетение за неимуществени вреди /душевни болки,влошено здравословно състояние и негативни изживявания/ вследствие смъртта на сина им П.В.А. на 26.05.2014 г.,като отговорността на първия ответник е на пряк причинител на вредите,а на втория като възложител на работата,при и по повод изпълнението на която са причинени вредите,ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху двете главници,начиная от 27.05.2014 г.,до окончателното им изплащане.Претендирани са и сторените по делото разноски.

Ответниците изразяват в хода на устните състезания становище за частична основателност на исковете,като настояват за уважаването им в значително по-малък размер спрямо размера на претендираните обезщетения,т.е. същите настояват за отхвърляне на исковете като неоснователни в по-голямата им част.

Като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,Д.кият окръжен съд установи следното:

Изложено е в исковата молба,че на 26.05.2014 г. в гр.Д. е починал синът на ищците П.В.А.,като смъртта му е настъпила при и по повод извършване на строителни работи по къща в гр.Д.,ул.”Б.О.” №**.Пряк причинител на смъртта бил ответникът В.Д.П.,който бил признат за виновен за това с влязла в сила присъда по НОХД №88/2016 г. на ДОС,а вторият ответник Д.В.Д. бил отговорен като възложител на работата,при и по повод изпълнението на която е настъпила смъртта.Качеството на втория на възложител се удостоверявало от договор от 19.05.2014 г.,сключен между него и първия ответник-негов баща,по силата на който Д.Д. възложил на В.П. техническото ръководство на посочения строителен обект,вкл. наемане на работници.Сочи се,че приживе между ищците и техния син съществували изключително силни връзки.Поради влошеното здравословно състояние на ищците и напредналата им възраст се налагало техният син да ги обгрижва и да ги подпомага при закупуване на лекарства,подходяща храна,консумативи.Вследствие смъртта на сина им ищците понесли значителни неимуществени вреди-загуба на подкрепа и опора,негативни изживявания /душевни болки и страдания/ от загубата на дете,влошаване на здравословното им състояние,които желаят да бъдат обезщетени от ответниците,чиято отговорност е претендирана като солидарна.

В отговорите на исковата молба двамата ответници навеждат доводи за липса на процесуална дееспособност на ищеца В. В.А. предвид влошеното му психическо състояние,водещо според тях до невъзможност той да разбира и ръководи действията си по лично подаване на исковата молба и упълномощаване на адвокат по делото.Този довод е такъв по допустимостта на исковете,т.е. предявените от този ищец искове се считат за недопустими.По същество се изразява становище за неоснователност на исковете.Ответниците считат,че не само В. Д.П. носи вина за настъпилия вредоносен резултат,а такава имали и други лица,участвали в проектирането на ремонта /проектантът и консултантската фирма,упражнявала контрол върху проекта/.Виновността и на други лица следвало да се отрази върху размера на обезщетението,което ответниците следвало да заплатят.Съдът следвало да отчете и факта,че всъщност не ответникът П. бил наел сина на ищците,а третото лице Ж.В.С.;че ежедневно П. извършвал инструктаж за безопасност на работниците,които обаче не спазвали правилата.Последното изявление е неясен довод за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,но конкретни твърдения за такова поведение на П. А. не са наведени.Ответникът П. нямал вина за влошените метеорологични условия през периода 24-25 май 2014 г. /обилни валежи/,както и за земетресение **І степен на 24 май,които способствали срутването.Налице били следователно субективни и обективни обстоятелства,довели до инцидента.Ответниците оспорват обстоятелството,че синът на ищците ги е подпомагал финансово,тъй като последният 6-7 години преди инцидента не е имал постоянна работа,разчитал на случайно намерена такава в строителството,живеел в къща на село заедно със сина си и получените от него доходи не са стигали за собствената им издръжка.Той не бил майстор-строител,а общ работник,т.е. получавал невисоки доходи.Оспорва се и наличието на силни връзки и привързаност между ищците и сина им.Ответниците оспорват исковете и по размер,като считат,че претендираните обезщетения са твърде завишени и не съответстват на претърпените неимуществени вреди.

Следва да се отбележи,че към датата на предявяване на исковете /11.05.2016 г./ ищецът В.В.А. не е бил с ограничена или липсваща процесуална дееспособност,тъй като същият е поставен под пълно запрещение едва в хода на делото с влязло в сила на 04.05.2017 г. решение №95/11.04.2017 г. по гр.д.№**/2017 г. на ДОС /листи 211 и 212 от делото/.В този смисъл действията му по лично подаване на исковата молба и предявяване на исковете са валидни и исковете от негово име са допустими.Освен това след поставянето му под запрещение всички извършени от негово име чрез адв.Д.Д. процесуални действия до момента на запретяването му са потвърдени от неговия законен представител-настойника Е. П.А. /в тази насока пълномощното на лист 214 от делото/,макар и такова потвърждаване да не е било необходимо,доколкото до влизане в сила на решението по гр.д.№**/2017 г. на ДОС ищецът В.А. е разполагал с пълна процесуална дееспособност.След запретяването му всички процесуални действия са извършени чрез настойника му и упълномощения чрез него адвокат,поради което са валидни и годни за основаване на съдебното решение на тях.

С влязла в сила присъда №15/25.04.2016 г. по НОХД

№88/2016 г. на ДОС ответникът В.Д.П. е признат за виновен в това,че на 26.05.2014 г. в гр.Д. като технически ръководител на строеж по смисъла на чл.163а ал.4 изр. първо от Закона за устройство на територията причинил смъртта на П.В.А. *** с ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,като тази правно регламентирана дейност е извършването на строителни дейности по къща,намираща се на адрес гр.Д.,ул.„Б.О.” №**,а немарливото изпълнение се изразява в нарушение на:

-правилото за изпълнение на строителни работи,описано в чл.10 ал.2 от Наредба

№1/10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране:„По-дълбоко фундиране на нова сграда или съоръжение в близост до съществуващи строежи,когато новото фундиране ги застрашава,се допуска след укрепване и/или усилване на съществуващите фундаменти (сгради) въз основа на геотехническа експертиза”,като не осигурил изготвянето на геотехническа експертиза и не осигурил укрепване на съществуващия зид на основата на къщата от южната й страна;

-правилото по чл.16 т.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:„Предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове,произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”,като не взел предпазни мерки за предотвратяване влизането на дъждовна вода в изкопите и отводняването им и

-правилото по чл.49 т.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:„При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци,тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: ..... 3. предотвратяване на рискове,свързани с падане на хора,продукти и/или предмети и/или с проникване на вода”,като не взел мерки за безопасност,чрез които да се предотврати проникването на вода в изкопите.

Според разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед горното следва да се приеме,че в настоящото производство съдът не е оправомощен да преразглежда въпроса за вината на ответника В.Д.П. като пряк причинител на вредата,за противоправността на деянието му и за причинно-следствената връзка между неговото поведение и вредоносния резултат-смъртта на пострадалия при срутването на стена в посочения по-горе имот П. Вл.А..Наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника В.Д.П. за обезщетяване на вредите от противоправното му деяние е установено въз основа на влязлата в сила присъда,която сочи на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба-противоправно и виновно извършено деяние,вреда,причинно-следствена връзка между деликта и вредата.Не е спорно по делото,че вторият ответник Д.В.Д. е възложител на работата,при и по повод на която е настъпила смъртта на П. А..Между него и ответника В. Д.П. е сключен договор от 19.05.2014 г.,по силата на който Д. В.Д. възлага на В. Д.П. техническото ръководство на строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в УПИ **-***,кв.**,жк „Б.Й.Ю.”-гр.Д.”,като изпълнителят П. се задължава с осигурени от възложителя материали да извърши безвъзмездно техническо ръководство на обекта,да наема работници за изпълнение на строителните работи и да се разплаща с тях /договор на лист *** от т.** на ДП №518/2014 г. по описа на І РУ на МВР-Д./.Отговорността на възложителя на работата произтича от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,същата е безвиновна и гаранционно-обезпечителна за чужди виновни действия-тези на лицето,на което е възложена работата,при и по повод на която е настъпила вредата.В този смисъл пасивната легитимация на двамата ответници-на първия като пряк причинител,а на втория като възложител,е доказана по делото.В съдебната практика трайно е прието,че отговорността на двамата е солидарна,макар да не са буквално съпричинители на увреждането по смисъла на чл.53 от ЗЗД /в тази насока Тълкувателно решение №59/03.06.1974 г. на ОСГК на ВС и възприетата в т.15 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС принципна възможност искът на пострадалия да бъде предявен едновременно срещу прекия причинител и отговорното по чл.49 от ЗЗД лице/.Солидарната им отговорност произтича от задължението им за обезщетяване на едни и същи вреди,които са следствие от един и същ деликт,т.е. поради възникване отговорността на двамата от едни и същи юридически факти.

Двамата ответници са навели възражения за съпричиняване на вредоносния резултат-смъртта на П.В.А.-и от трети на спора лица /проектанта на част „Конструктивна” на разрешеното преустройство на съществуващата сграда в гр.Д.,ул.”Б.О.” №** и лицето,упражнило технически контрол по проекта по част „Конструктивна”/.Тези възражения са ирелевантни за настоящото производство и не подлежат на разглеждане,защото по силата на чл.122 ал.1 от ЗЗД пострадалите от деликта не са задължени да предявят исковете си срещу всички лица,които солидарно дължат обезщетение за вредите,т.е. срещу всички съпричинители.Те могат да искат изпълнение на цялото задължение /в частност присъждане в тяхна полза на цялото обезщетение за всички вреди от деликта/ от когото и да е от солидарните длъжници /съпричинители на деликта/.След извършване плащане на задължението платилият солидарен длъжник може да предяви искове срещу останалите солидарни длъжници за осъждането им да му заплатят дължимата от тях част от обезщетенията /чл.127 от ЗЗД/.В този смисъл за ищците А. като увредени от процесния деликт законът е предоставил възможността да претендират и получат цялостна обезвреда на причинените им от смъртта на сина им щети от един от солидарните длъжници и за тях е ирелевантно дали и други лица са съпричинители на вредите,респ. какъв дял от отговорността за обезщетяване на вредите носят в рамките на общото задължение отделните съпричинители.Солидарният длъжник-ответник по исковете дължи на пострадалите по силата на закона цялото обезщетение и не може да възразява,че дължи част от него поради съпричиняване на вредите и от трети лица.Такива възражения на прекия причинител за съпричиняване на вредоносния резултат и от трети лица са относими в производство по регресен иск по чл.54 от ЗЗД,предявен от възложителя на работата,отговорен по чл.49 от ЗЗД и платил дължимото обезщетение,срещу прекия причинител на вредите,който би могъл да възрази пред възложителя,че не само той е отговорен,но такъв иск не е предмет на настоящото производство.Такива възражения биха били допустими в настоящото производство само при хипотеза на осъществено привличане от ответниците на твърдяни от тях съпричинители като трети лица-помагачи на същите или встъпване на такива лица в производството по реда на чл.218 и чл.219 ал.1 от ГПК предвид последиците на решението по спора в отношенията между третите лица и насрещната страна,респ. между третите лица и страната,на която помагат,по смисъла на чл.223 от ГПК /аргумент в тази насока т.15 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС и т.14 от Постановление №7/1959 г. на Пленума на ВС/.Тъй като обаче трети лица-помагачи не са привлечени или встъпили,възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат и от трети на спора лица са ирелевантни и не подлежат на разглеждане.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e39248c8-2860-4f62-a19a-6467b399edda