Решение № 104 от 21.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Свищов, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100722 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Т „ЕАД гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт С.С. твърди, че по заявление на Т” ЕАД било образувало ч.гр.д. № 3435/2024 г., по описа на Районен съд - Велико Търново по реда на чл. 417 от ГПК срещу А. К. П. ЕГН **********.

След направена справка било установено, че лицето е с настоящ адрес в гр.Свищов и делото било прехвърлено в P C Свищов. Там било образувано под № 895/2024. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 211/2025 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 22.10.2025 г.,съдът им предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си, поради което предявявали настоящите установителни искове. Заявява, че на 08.11.2023 г.„Т" ЕАД сключил Договор за потребителски кредит № 7053522723 (Приложение № 2) с ответника А. К. П.. На основание така сключения Договор, „Т" ЕАД предоставил сума в размер на 19301.61 лева - 15 000.00 лева били преведени по сметка на Кредитополучателя и 4301.61 лева били преведени на Застрахователя по нареждане на Кредитополучателя за избраните от него Застрахователни премии, Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 28.191.00 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни - 35 вноски в размер на 783.09 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 782.85 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 29.50 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 15.04.2024 г, за повече от три месечни 1 вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.04.2024 г., 15.05.2024 г, 15.06.2024 г. Считано от 15.10.2024 г. била настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора. В Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит).

Въпреки това ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25,11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит съдържала съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо било изпратено до посочения адрес било в тежест на страната, която е изпратила писмото, В случая „Т” ЕАД разполагал с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост било адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес, а именно: гр.** . В тежест на страните по договора било да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.

Длъжникът бил търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес.

Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: 9124092100664 (Приложение 4) било изпратено до посочения в договора за кредит постоянен адрес. Видно от обратната разписка, уведомлението за предсрочна изискуемост било получено от Н.Г.Д - майка на ответника. Навежда твърдение, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (31.10.2024 г.), задължението на А. К. П. било в размер на 20735.03 лв. (17827.88 лв, Главница и 2567.04 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 22.10.2024 г. е било в размер на 340.11 лв. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че лицето А. К. П., в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 7053522723 от 08.11.2023., дължи на „Т” ЕАД, сума в общ размер 20 735.03 лв, /10601.65 евро/, от които: 17827.88 лв. /9115.25 евро/ главница, 2567.04 лв.

/1312.51 евро/ договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г, 340.11 лв, /173.90 евро/- обезщетение за забава за периода от 15.04.2024 г.до 22.10.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (31.10.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски за исковото и заповедно производство.

Ответникът А. К. П. не е представил в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт С в исковата молба, както и в писмена молба по делото, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 02.02.2026 г. и призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, 2 редовно призован не се явява в съдебното заседание по делото.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит № 7053522723 от 8.11.2023г. между Т ЕАД като кредитор и А. К. П., с който кредиторът се задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора – общ размер на кредита – 15 000 лева, застрахователна премия 4301,61 лева, застраховки, съответно общ размер на кредита 19 301,61 лева. Посочено е в договора, че при забава се дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, ГПР 29,50 %. Според погасителния план, съдържащ се в договора дължимата лихва е в общ размер на 8889,39 лева – при лихвен процент посочен в договора – 26,53 %. Срокът на договора е до 15.11.2026г.. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, информация за застрахователна програма, сертификат за застрахователни програми, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга. С уведомление за предсрочна изискуемост от 13.09.2024г. ответникът бил уведомен за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо, което уведомление е връчено съгласно известието за доставяне.

С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 7053522723 от 8.11.2023г. , стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, информация за застрахователна програма, сертификат за застрахователни програми, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга, уведомление за предсрочна изискуемост от 13.09.2024г. , известие за доставяне, които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че исковете по чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница, договорна възнагрителна лихва, законна лихва, които следва да се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответника , че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от 20 735,03 лв., формирана както следва: 17827.88 лв. /9115.25 евро/ главница, 2567.04 лв. /1312.51 евро/ договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г, 340.11 лв, /173.90 евро/- обезщетение за забава за периода от 15.04.2024 г.до 22.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.10.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 495 от 28.11.2024г. по ч.гр.дело № 895/2024 г. по описа на РС Свищов.

Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки 3 изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая претенцията за разноски е предявена своевременно. Събразно изхода на исковото производство и уважаване на предявените установителни искове за вземането за главница , договорна и мораторна лихва , дължимите разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 494,70 лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца и които ответника да му заплати.

Ищецът претендира разноски за исковото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца за установяване вземане за главница, договорна и законна лихва са уважени изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството, а именно в размер на лева, които ответника да бъде осъден да му заплати, от които 414,62 лева ДТ и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, което възнаграждение счита за справедливо, с оглед и на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. П. с ЕГН ********** от гр. *** , че А. К. П. с ЕГН ********** от гр. *** дължи на „Т“ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С. сумата 9115.25 евро/девет хиляди сто и петнадесет евро и двадесет и пет евроцента/ (17827.88 лв.) - главница, 1312.51 евро /хиляда триста и дванадесет евро и петдесет и един евроцента/ ( 2567.04 лв. ) - договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г, 173.90 евро/сто седемдесет и три евро и деветдесет евроцента/ (340.11 лв) - обезщетение за забава за периода от 15.04.2024 г.до 22.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.10.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 495 от 28.11.2024г. по ч.гр.дело № 895/2024 г. по описа на РС Свищов.

ОСЪЖДА А. К. П. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на „Т“ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С. сумата 252.94 евро/494,70 лева/ – направени разноски в хода на заповедното производство.

4

ОСЪЖДА А. К. П. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на „Т“ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С. направените по делото разноски в размер на 365.38 евро/714.62 лева/, от които 211,99 евро/414,62 лева/ ДТ и 153.39 евро/100 лева/ – юрисконсултско възнаграждение.