Определение № 518 от 30.04.2026, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. гр. Лом, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Частно гражданско дело № 20251620102875 по описа за 2025 година

По делото е подадена Молба вх.№ *****/15.04.2026 г. от адвокат Л. А.

П., ЕГН **********, личен номер на адвокат: *******, ***, съдебен адрес:

*******, в качеството на пълномощник на Н. Д. Г., ЕГН **********.

Моли съда на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да допълни Определение № *** от 23.03.2026 г. с което делото е прекратено и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение – обезсилена, като присъди на Н. Д. Г. сумата от 230 /двеста и тридесет/ евро, която е равностойността на 450 лв.

/четиристотин и петдесет лева/, представляваща рамера на заплатения от него адвокатски хонорар, която сума да бъде заплатена от насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище по молбата от „Софийска вода“ АД, ЕИК ***** с вх.№ ****/24.04.2026 г., в което изразява становище, че молбата е подадена несвоевременно и не следва да бъде разглеждана, тъй като към подаденото възражение по чл. 414 от ГПК не е направено искане за присъждане на разноски.

На следващо място изтъква, че претендираното възнаграждение в размер на 230 € е прекомерно и необосновано. Моли съда да приеме, че заповедното производство е с ниска фактическа и правна сложност и моли това да бъде взето предвид при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение в настоящото производство. Позовава се на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и при липса на оправдан интерес следва да не я прилага.

Съдът, като взе предвид Молба вх.№ *****/15.04.2026 г. и постъпилото по нея становище, приема следното:

С Определение № *** от 23.03.2026 г., постановено по делото, съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/12.12.2025 г. по ч. гр. дело № 2875/2025 г., издадена срещу длъжника Н. Д. Г., ЕГН ********** и е прекратил 1 производството по делото.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Както е прието в т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение и в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски.

Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Съдът не споделя доводите на заявителя, че липсва изрично и своевременно изявление от длъжника за присъждане на разноски.

Действително, в самото възражение липсва такова искане, но възражението е подадено чрез попълнена типова бланка, в която липсва подобен реквизит. На следващо място, възражението е подадено по ел. път, чрез ССЕВ, като в графа „съдържание“ процесуалният представител на длъжника е заявил, че въз основа на приложения Договор за правна защита и съдействие претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът счита, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена е своевременно и от легитимирано лице, което е направило искане за присъждане на разноски, както е представило и списък на разноски по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна.

Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026 г., Н. Д. Г., ЕГН ********** е възложил на адвокат Л. А. П., ЕГН ********** да окаже правна помощ, защита и съдействие по настоящото дело, изразяващи се в изготвяне, подписване и депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената по делото заповед за изпълнение. Съгласно представения договор, клиентът Г. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева.

Същевременно, в становище от „Софийска вода“ АД, ЕИК ***** с вх.№ ****/24.04.2026 г. е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за основателно.

Съгласно настоящата редакция на чл. 7, ал. 7 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, с оглед материалния интерес възлиза на сума в размер от 400 лева (с равностойност 204.52 евро). Както е прието в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 1183 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2023 г., III г. о., ГК и др., посочените в наредбата размери на адвокатските 2 възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящото делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, защитата се изчерпва с изготвяне и подаване на бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК по образец, с единствено наведено възражение за изтекла погасителна давност, поради което съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение за осъществената защита на длъжника в заповедното производство следва да се определи в размер на 100 евро (с левова равностойност 195.58 лева).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № *** от 23.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 2875/2025 г. по описа на РС – Лом, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *******, да заплати на Н. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3