Решение № 231 от 29.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Добрич, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20243230200384 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. А. ЕГН **********, чрез адвокат Д. Ч. срещу НП № 762441 – F759531/21.03.2024г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 125 ал. 4 във вр. с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Претендира разноски.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

1

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

При извършена документална проверка на 01.03.2024г. в ТД на НАП гр.

Варна, офис Добрич, органът по приходите е установил, че като регистрирано по ЗДДС лице субектът не е изпълнил задължението си да подаде справка – декларация и отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич за данъчен период 12.2023г. в законоустановения срок – до 14 – о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят – в конкретния случай до 15.01.2024г. включително.

Справка – декларация по ЗДДС за отчетния период 12/2023г. е подадена по интернет с КЕП на 07.03.2024г. с вх. № 08001976745/07.03.2024г., в която лицето декларира нулеви обороти.

Изпратена е покана № 594/01.03.2024г., връчена на 06.03.2024г.

От справка е установено, че за нарушение на чл. 125 ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС е издадено Предупреждение № 731428 – 731985/16.10.2023г.

Аналогично нарушение е констатирано и през 2019г. – издадено е Предупреждение № 477055 – 498471/14.11.2019г.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител прави възражение, че справка – декларация е подадена на 02.01.2024г. с КЕП, но съобразно разпечатка е получен отговор „получаването не се потвърждава“.

Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя по АУАН, както и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и 2 непротиворечиви.

Съдът намира, че административнонаказващият орган е издал наказателно постановление, съдържащо всички императивно изброени реквизити по чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, при съобразяване на приложимия нормативен акт за конкретно извършеното административно нарушение. От данните по делото се установява по безспорен начин, че е налице административно нарушение по смисъла на чл. от ЗАНН, тъй като е налице деяние /в случая бездействие/, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С неподаването на справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС в законния срок - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, регистрираното по ЗДДС лице е нарушило разпоредбите на чл. 125 ал. 1 във връзка с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС. Касае се за императивни разпоредби и всякакви причини от обективен и субективен характер, възпрепятствали регистрираното по ЗДДС лице да подаде тези документи, не могат да се счетат за уважителни.

Затова и като е установил извършеното нарушение по чл. 125 ал. 4 във вр. с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС, административнонаказващият орган е санкционирал нарушителя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Отчел е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е наложил санкцията в близост до минимално предвидения в закона размер, обосновавайки се със закъснението на лицето по изпълнение на задължението му за данъчния период 12.2023г, като справката декларация е подадена с 52 дни закъснение.

За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.

Според чл. 125 ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 на същата разпоредба и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС предвижда, че лице, което, като е длъжно, не подаде справка - декларацията по чл. 125 ал. 1 или декларацията по чл. 125 ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба 3 за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Съдът счита, че извършеното нарушение не може да се приеме като маловажен случаи, поради което и нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Целта на наложеното административно наказание е да предупреди и да превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Очевидно, жалбоподателят е неглижирал вмененото задължението за спазване на реда на управление и нормите на ЗДДС, касаещи спазване на ясно разписаните срокове, при които следва да бъде подадена изискуемите данъчни документи за съответен данъчен период по ЗДДС, като е отчетено, че декларация е подадена с 52 дни закъснение.

Поради това, атакуваното наказателно постановление законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено. като

По разноските:

С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН в ъ в вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на реално осъщественото процесуално представителство, намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 762441 – F759531/21.03.2024г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП гр. Варна, с което на А. Г. А. ЕГН ********** за нарушение по чл. 125 ал. 4 във вр. с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА А. Г. А. ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП гр. Варна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5