Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 339 от 01.11.2022, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 2682/2021
Вид
Решение № 339
Подписан
01.11.2022
В сила
20.07.2026
Състав
Мария Атанасова Терзиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Закон за българските лични документи
  • чл.19 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.45 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 45, ал. 1, т. 7 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. първо · Закон за гражданската регистрация
  • чл.73 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 73 ал.4 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.76 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.76 ал.5 · Закон за гражданската регистрация
  • §1 т. 17 · Закон за защита от дискриминация

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Асеновград, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Й. Ст. Тянева в присъствието на прокурора В. М. С. като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310102682 по описа за 2021 година

Производство по чл. 73 ал.4, чл.45 и чл.19 от ЗГР.

Производството е образувано по молба на А. Д. К., със съдебен адрес ***, чрез адвокат Й. Б. от САК, с която моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 73, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. първо от ЗГР да бъде допусната промяна в Акта за раждане на ищцата № Ц – 57/18.01.2002 г. в частта, както следва: относно пола – от „женски“ да се промени на „мъжки“; на основание чл. 73, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗГР да бъде допусната промяна и на ЕГН, отразен в Акта за раждане на ищцата, и на основание чл. 19 от ЗГР да бъде допусната промяна в личното име на ищцата, което от А. да бъде променено но А., както и бащиното и фамилното име да бъдат изписани със съответните окончания за мъжки род, а именно – Д.К., като моли тази промяна също да бъде отразена в посочения акта за раждане. Ищцата твърди, че е родена на 17 януари 2002 г. в град Пловдив, като за раждането й е съставен Акт за раждане № Ц – 57/18.01.2002 г. от Община Пловдив. В акта за раждане същата е вписана с имената А. Д. К., с пол „женски“ и с административно определен единен граждански номер **********. Твърди, че в годините на детството си винаги е усещала, че е по-различна от другите момичета, както и че през целият си живот се е чувствала момче. Още от ранна детска възраст се е срамувала да носи момичешки дрехи, изразявала е непоносимост към всички момичешки играчки и занимания. С израстването й в годините, пораства и чувството й, че не живее в свое тяло, което чувство още повече се засилва през ранния пубертет, когато разбира, че се самоопределя и възприема като мъж. В гимназията тези чувства се засилват и в ищцата са настъпили депресивни състояния. В зряла възраст, ищцата е направила самостоятелен избор да се придържа към характерна мъжка 1 визия, както и към характерни занимания, присъщи на момчетата на тази възраст. Това довело до чувство на удовлетвореност и оттогава в ежедневието си функционира като мъж.

След проведени консултации със специалисти е била диагностицирана с разстройство на половия идентитет, за което описва социални проблеми. Ангажира писмени доказателства, В срока по чл. 131 ГПК, от Община Асеновград е постъпил отговор, с което намират, че изложените фактически обстоятелства в молбата не обосновават претенцията на ищцата за наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 73, вр. с чл. 76, ал. 4, вр. чл. 45 и чл.

19, ал. 1 от ЗГР, които да налагат исканата промяна в акта за раждане на молителката № Ц – 57/18.01.2002 г.

В срока по чл. 131 ГПК, от Районна прокуратура Пловдив – ТО гр. Асеновград е постъпил отговор/становище, с което намират депозираната молба за допустима. Не възразяват срещу доказателствените искания, нито срещу представените с молбата писмени доказателства. Поддържат искане да бъдат уважени като относими следните доказателствени искания: да бъдат изискани посочените справки. Заявяват, че окончателно становище по основателността на така депозираната молба ще вземат след събиране на всички доказателства по делото. В съдебно заседание представител на прокуратурата не оспорва молбата и счита че същата е основателна и следва да бъде уважена.

В срока по чл. 131 ГПК, от Община Пловдив не е постъпил отговор по делото. След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

В удостоверение за раждане, издадено на 18.01.2002 г., въз основа акт за раждане Ц-57 на Община Пловдив, молителката е записана с имената А. Д. К..

По делото са представени: Психологично изследване от 19.08.2020 г. и Амбулаторни листове.

От показанията на свидетелят М.Г. К. – майка на молителката, които съдът кредитира се установява, че от ранна детска възраст А. се обличала като момче и не желаела момичешки дрехи и играчки. Всички са се опитвали да и повлияят, но безуспешно. Това се задълбочило в тинейджърските години. А. започнала да се представя като А.. Познати и приятели я възприемали като момче и започнали да я наричат А.. Тя е завършила гимназия, искала да смени пола си, документите и да започне на чисто. Нейното желание е била да запише медицина.

От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на вещите лица: д-р К., Д. В. и проф.д-р С. П., която съдът кредитира се установява че А. К. не страда от психично разстройство, което качествено да нарушава психичните и функции, тя може да се грижи за интересите си и да защитава правата си, може да ръководи постъпките и действията си. При нея се констатира състоянието „транссексуалност“. Тя датира осъзнато от юношеска възраст – периода на полово идентификация и принадлежност.

При А. К. не са налични данни за преживяно травмено събитие, което да е довело до диссоциация на половата роля. От анализа на споделеното, биографичната информация, 2 извършените обективни психиатрични, сексологични и психологични интервенции са с категорични данни за наличие на състояние „транссексуалност“. Тя датира осъзнато от юношеска възраст – периода на полова идентификация и принадлежност. Състоянието на К. не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично лечение в обратна посока (към състояние на въприемаща се като жена). Медицинската практика категорично е доказала, че при разминаване межди биологичния и психиатричния пол „транссексуалност“, всякакви опити насилствено психичния пол да се адаптира към съществуващия биологичен пол са безуспешни. Обратната възможност е заложена като принцип в съвременната медицинска помощ при лица с транссексуално състояние, при които промяна на гражданския пол е първа стъпва в терапевтичната програма, която дава възможност за последваща коригираща хормонална и хирургична интервенция и радикално подобрява възможностите за социални интеграция и функциониране. Това е начинът за постигане на баланс между физическо и психическо състояние. Предвид липсата на баланс между физическо и психическо състояние, транссексуалните хора изпитват усещане за повишена тревожност, дискомфорт, дискриминираност, обществена непримиримост, социална изолация (имат стеснен кръг от социални контакти, при това, ако попаднат в подобна среда). Въпреки това те имат непоколебима убеденост за своята принадлежност.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира за установени и доказани изложените от молителката в молбата и факти и обстоятелства, които не са спорни по делото.

В българското законодателство липсва ясна уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи отправеното до съда искане на транссексуално лице за промяна на данните, относно вписания в акта за раждане пол. Въпреки това българското право допуска възможността за смяна на пола на лицето, в какъвто смисъл са нормите па чл.9 от Закона за българските лични документи, чл.20 т.6 и чл.22 ал.7 т.З от Правилника за издаване на българските лични документи, §1 т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминация.

Цитираните разпоредби не съдържат разрешение на проблема, а косвено допускат възможността за "промяна на пола" на лицето и уреждат последните, свързани с издаването на нови лични документи, както и защитата от дискриминация на такива лица. В този смисъл са констатациите на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 205/05.01.2017 г. на ВКС по гр.дело № 2180/2016 г., III г.о. и Решение № 16/30.05.2017 г. па ВКС по гр.дело № 2316/2016 г., IV г.о. Анализирайки законодателната уредба към настоящия момент, както и медицинските възможности за смяна на пола, ВКС в цитираните по-горе решения приема, че следва да се съобрази нормата на чл.8 от ЕКПЧ, която като част от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот и на индивида. Сочи, че в многобройните си решения по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ е подчертавал, че понятието за "личен живот" не подлежи на изчерпателна дефиниция, в неговия обхват влизат проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет па личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство, както и че е константно разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола, 3 името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена но чл.8 от Конвенцията.

Съгласно чл.73 ЗГР промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове се извършва по съдебен или административен ред. Тълкувайки тази разпоредба ведно с разпоредбата на чл.76 ЗГР в решение № 16 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2316/2016 г., IV г.о., ВКС приема, че регистъра за гражданско състояние може да бъде променян както с оглед отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиран с нови данни, променящи по същество смисъла на акта /по арг. от чл.76 ал.1 изр.първо 1 от ЗГР/ - в чл.76 ал.5 ЗГР изрично е посочено, че по административен ред не може да се промени вписаният "пол” на лицето, като това правило, тълкувано във връзка с чл. 73 ЗГР сочи, че е допустима такава промяна в акта за раждане, но след постановено съдебно решение.

От събраните по делото доказателства се установи, че молителката е психично здрава; установи се, че желанието й да промени гражданския си пол и да настоява, че са необходими и телесни промени, за да се чувства в хармония със самосъзнанието си за принадлежност към мъжки пол, което е резултат от свободна воля и информиран избор.

Не е спорно по делото и категорично се установява от приетата експертиза, че при молителката е налице състояние па транссексуалност, което се дефинира като състояние, в което „Лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция за в бъдеще или хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно за предпочитания от нея пол.” В експертизата си вещите лица разясняват, че транссексуалността възниква в етапа на вътреутробното полово диференциране на плода, като в конкретния случай най-вероятно именно през този етап не е било осъществено достатъчно по време и количество андрогенизиране (повлияване от женски полов хормон) на мозъчните структури на плода, които в последствие „носят" съзнанието за полова принадлежност. Според тях извършените проучвания и опит показват, че транссексуалността е напълно неподатлива на каквито и да са форми на физикално или психотерапевтично въздействие, целящо премахването й. Това състояние е трайно и необратимо. Вътрешното усещане на молителката за пол, различен от биологичния й пол, е непоколебимо и необратимо. Молителката демонстрира съзнание за принадлежност към мъжки пол със съответстващи на това външен вид и поведение; представя се в обществото като мъж; успяла да се интегрира в обществото като мъж; което е обосновало извода па експертите, че социалната й интеграция като мъж е в много напреднала фаза. Молителката споделя в молбата си и желание за телесна модификация за в бъдеще, но в момента е с женски полови белези.

Това състояние на молителката и самоопределяне като лице от мъжки пол датира още от ранна детска възраст, засилва се в периода на съзряване и продължава и до настоящия момент, което се установи по убедителен начин от събраните гласни доказателства и 4 приетата експертиза.

В практиката на някой съдилища, произнасяли се по идентични казуси се приема, че полът на едно лице се определя не само от външните полови белези, но и от психичното изживяване за принадлежност към даден пол. ВКС в цитираните по-горе решения приема, че освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерии за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в изпълняваната от тях психична и социална полова роля.