Решение № 38 от 28.02.2024, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Провадия, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100430 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Н. И. Н., ЕГН ********** с адрес гр.

******, жк. „*********” № 188, ет.3, ап.1 срещу Община Провадия иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част с площ от 2041кв.м. от имот, представляващ ПИ с идентификатор *********, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *********, одобрени със заповед №РД-18-973/22.12.2017г. на ИД на АГКК целият с площ от 4041кв.м., находящ се в с. *********, при граници на реалната част: ПИ ******.19.43, ПИ ******.19.43, ПИ ***, ПИ ******* и останалата част от ПИ *********, очертана с оранжев цвят на скицата на лист 15 от делото, при граници на целия имот ПИ с идентификатори №:

******.19.114, ******.19.43, ******.19.20 и ******.19.66, на основание изтекла придобивна давност, чрез осъществяване на фактическа власт и намерение за своене за периода 2010г. до 26.04.2023г., евентуално чрез присъединяване и владението на праводателите си Н.Т. и И. Т. осъществявано от 1976г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Дядото на ищеца Н.Т. е бил собственик на целия ПИ *********. Повече от 20г. имотът е бил стопанисван от неговия баща И. Т., а преди това от дядо му. Те го оградили изцяло и го обработвали. За част от имота, дядо му е имал документ за собственост по давност от 17.09.1976г. В тази част са били изградени жилищна сграда и стопански постройки. Другата част е стопанисвал първо дядо му като лозе, а впоследствие баща му го е ползвал за градина, в която са отглеждани плодове и зеленчуци, овощни градини. Понастоящем ищецът стопанисвал тази реална част, която бил засадил с овощни дървета, които отглеждал.

През 2020г. баща му му продал частта от имота, за която имал документ за собственост. Преди повече от 10години му бил предал и владението върху останалата част от имота. Твърди, че Н.й не е оспорвал правото му на собственост през годините. От баща си знаел, че имотът е на семейството. Твърди, че Н.га ответната община не се е заявявала като собственик. Едва миналата година е съставила АЧОС за процесната реална част.

Твърди, че спорната част е разположена извън регулацията на селото, поради което и е 1 нямало основание за имота да бъде съставен АЧОС на основание пар. 42 ЗОС. Оспорва за тази част да е приложим мораториума на пар. 1 ДР на ЗС, но дори и това да е така, предвид решението на КС № 3/24.02.2022г. обн. ДВ бр. 18/2020г., то спирането на протичането на давностния срок е преустановено и понастоящем били изтекли 12години, в които той е владял имота и съответно го е придобил. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че той е собственик на процесната реална част от имота на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, което е дало основание и за издаване на АЧОС № 2124/02.11.2022г. Твърди, че като такъв се е заявил в отдел Местни данъци и такси.

Съобразно информация от Имотния регистър, сочи че собственик на останалата реална част от имота е лицето Д.Д. съгласно два договора- един за дарение на 5кв.м. и втори за покупкопродажба на 1995кв.м., изповядани явно с цел избягване задължението по чл. 33 ЗС. Счита обаче, че с тези си действия предишният съсобственик, сега ищец, е демонстрирал знание, че имотът е в съсобственост, а вероятно е знаел и с кого. Оспорва ищецът да притежава твърдяните права. Твърди, че по предходен план имотът е имал земеделски характер и е бил извън обхвата на регулационния план на селото. Затова и се позовава на нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ, след като за въпросната реална част няма данни да е била собственост на трето лице.

Нямало и данни ищецът да е декларирал и заплащал дължими данъци за нея. Оспорва да са налице предпоставките на така въведения придобивен способ, като посочва, че давност в полза на ищеца не тече предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС, въпреки решението на КС, в сила от 08.03.2022г., с което е отменен наложеният мораториум до 31.12.2022г. Отделно се позовава и на забраната за придобиване на реални части от имоти съгласно чл. 59 ЗТСУ, сега чл. 200 ЗУТ. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

В казуса ищецът твърди да е придобил спорната реална част въз основа на осъществявано давностно владение в периода за периода 2010г. до 26.04.2023г., евентуално чрез присъединяване владението на праводателите си Н.Т. и И. Т. осъществявано от 1976г .

Ответникът оспорва неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на АЧОС № 2124/02.11.2022г., издаден на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във връзка с чл.25 ЗСПЗЗ. Т.е ответникът заявява собствени права върху имота, което обуславя правния интерес на ищецът спорът да бъде съдебно разрешен.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на така въведено придобивно основание- осъществявана необезпокоявана фактическа власт върху имота в периода от 2010г. до 26.04.2023г., евентуално чрез присъединяване владението на праводателите си Н.Т. и И. Т. осъществявано от 1976г, с намерение за своене. Ответникът дължи доказване на наведените от него положителни правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че са били налице предпоставките по издаване на АЧОС № 2

2124/02.11.2022г. и имотът е придобит на посоченото в него основание- чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във вр. чл. 25 ЗСПЗЗ, което изключва и възможността по отношение на имота да е текла придобивна давност в полза на ищеца, тъй като имотът е бил държавна, а впоследствие общинска собственост.

От ангажираните по делото доказателства се установяват следните релевантни за спора факти:

Ищецът е наследник на И. Н. И., починал на 16.09.2021г. Брат му С. Н. е вписал отказ от наследството на баща им. С КНА № 39/17.09.1976г. Н. И. Т. /дядо на ищеца/ е бил признат за собственик по давностно владение и наследство на дворно място, цялото с площ от 2000кв.м. находящо се в с. ********* и представляващо имот извън регулацията на селото при съседи- улица, А. И. и лозя на ТКЗС, ведно с построените в него къща и плевник.

С договори за дарение и покупко- продажба от 30.06.2020г. бащата на ищеца И. И. прехвърлил в собственост на Д.Д., съотв. 5кв.м.ид.ч. и 1995кв.м.ид.ч. от процесния имот.

С АЧОС № 2124/02.11.2022г. и на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, ответната община е актувала 2041кв.м.ид.ч. от процесния имот

По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице И.

Х.. Съдът кредитира заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината, поради което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост.

Съобразно заключението на в.л., първият план за територията, в която попада имота е КВС от 1997г, по който той се индивидуализира с площ от 4041,8кв.м. и КК от 2017г.

Имотът не е попадал в строителните граници на селото. Единствено съгласно РП на селото от 1930г. е бил предвиден тупик засягащ имота, който не е обособен на място, нито по РП от 1930г. има обособяване на имот от процесния- нито за имота по КНА № 39/1976г., нито за реалната част от него попадаща източно от сградите в него. Акт на администрацията, въз основа на който да е извършено отреждане на имота в очертанията на населеното място не е установен от в.л. Няма данни за отчуждаване, нито за провеждани реституционни производства касателно процесния имот и реалната част от него. В КВС няма вписвания за собственост за имота, нито има вписване на собственик Н. И. Т. касателно съседните на процесния имот по РП от 1930г. На място е установена ограда от бетонни колове с мрежа от запад, юг и изток, като от южната страна пред сградите и стопанската постройка към улицата оградата е масивна. На север имотът граничи с дере и там няма материализирана ограда. В източната част на имота има дървесна растителност. Според в.лице спорната реална част се ситуира на изток от сградите в имота, без материализирана на място ограда.

В западната й част в.л. е констатирало грешка в кадастралната карта, която е препятствала възможността му точно да ситуира спорната реална част без ощетяване на страните съобразно титулите за собственост. Частта от имота, за която е издаден АЧОС е образувана като разлика между площта от него, за която е издаден КНА от 1976г. и площта му по КК. За онагледяване заключението си в.л. е изготвило и скици.

По делото са ангажирани и гласни доказателства- показанията на свидетелите Ц.Д. и И.З., водени от ищцовата страна, и двамата без родствена връзка със страните по делото.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в цялост, в частта им относно изложените релевантни за делото факти. Показанията им са последователно дадени, логични, отразяват техни преки лични впечатления трупани в годините назад и предвид липса на събрани по делото доказателства оборващи тяхната достоверност, съдът им дава 3 вяра, вкл. като кореспондиращи на заключението на в.лице.

И двамата свидетели се познават с ищеца от дълги години. Св. Д. разказва, че е ходил на гости в имота, още когато родителите на ищеца са били живи и познава района добре. И сега още от време на време помагал на ищеца в грижите за овощните дървета.

Посочва, че имотът е общо около 4декара. Намира се на края на село *********, разположен по цялата дължина на улицата с вход откъм пътя. В него имало къща, стопански постройки и голям двор. Къщата се падала от ляво на портата, а входът бил зад нея. Преди 2-3 години ищецът продал къщата и сега работел само двора, но не били правили ограда между двора и това, което продал. Оградата си била тази, която свидетелят знае отпреди повече от 15години. Дворът с овощните дървета бил общ, изцяло ограден с мрежа. За овощните дървета имало отделен вход още от едно време с широка порта от дървена конструкция с мрежа и синджир с катинар, откъдето влизал трактор да пръска и обработва овошкитеябълки, сливи, праскови, череши. Навремето имало няколко реда лозе, но преди около 78години, Н. ги изкоренил. Откакто познава Н., все той и баща му си работели мястото.

Когато напреднал с възрастта, баща му не можел сам да се справя и откъм 2010г. Н. започнал да го работи сам, а баща му до смъртта си му помагал. Доколкото знае свидетелят и е чувал от бащата на Н., дядото на ищеца също е работил преди години мястото. Не е чувал някой да заявява права върху имота. Посещавал имота по- често, докато бащата на Н. бил жив. След смъртта му преди 2-3 години, ходел по 2-3пъти в годината, за да помага на Н. за овошките. Св. З. познава имота на ищеца от доста години, 10-15г. Майка му била родом от селото и е минавал покрай имота, докато се разхождал в дъбовата гора до него. Не е влизал вътре. Неговият имот бил на другата страна на селото. Откъм лицето на улицата имотът имал около 50м. Имало ограда от мрежа, но не знае дали е от всички страни. Вътре имало стара къща, която се падала в ляво и двор с овощни дървета. Виждало се, че имотът се обработва и е виждал Н. там.

В рамките на настоящото производството ищецът въвежда като придобивно основание- давностно владение от 2010г. и към датата на подаване на исковата молба, към което присъединява това на дядо си Н.Т. и баща си И. Т. осъществявано от 1976г., като оспорва предпоставките въз основа, на които ответната община е актувала спорната част от имота като частна общинска собственост.