Решение № 19 от 01.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Монтана, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №

20231600900027 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на „А.С.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ул. “*" № *, вх. *, ет. *, с ЕИК: * , представлявано от управителя К. П., чрез адв. В. Ч. от АК-*с адрес на кантората: гр. *, ул.“*"№*, ет.*. офис *против „Б. Е.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. *. общ. *, обл. *, ул. “*“ № *, с ЕИК: *, представлявано от управителя С.Г.

Предявен е иск с правно основание чл.79 ,ал.1 ЗЗД за сумата от 63 051лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 684 лв.,представляваща нзаплатена наемна цена за стопанските 21/22 г. и 22/23 г. и 2684,58 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата по 2 броя фактури.

Ищецът твърди, че с ответника са в дългогодишни търговски взаимоотношения.

През стопанската 2021/2022 същият е ползвал под наем от ищеца 1 324 дка земеделска земя в землището на с. *, общ. *, обл. *, а през 2022/2023г. - 1 329 дка в същото землище.

Договорите за наем са неформални и са били сключени година за година. Срещу ползването на земята ответникът се е задължил да заплаща на ищеца наем. за което са му издадени следните фактури: ф-ра № 1000001977/09.02.2023г. на стойност 33 100 лв. и ф-ра № 1000001978/09.02.2023г. на стойност 33 225 лв. при единична цена 25 лв./дка.Поддържа,че от задълженията по тези фактури е извършено само частично плащане по ф-ра № 1000001978/09.02.2023г. на 01.08.2023г. в размер на 5 000 лв. Плащанията по фактурите са с настъпил падеж, но други суми освен посочената, не са платени. Съгласно чл.303 а, ал.З от ТЗ , когато не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая фактурите изпълняват и ролята на покани за плащане. В същите не е посочен срок, поради което ответникът изпада в забава 14 дни след това, т.е. от 24.02.2023г. Върху сумата от 33 100 лв. по ф-ра № 1000001977/09.02.2023г. ответникът дължи обезщетение за забава за периода 24.02 - 20.10.2023г. в размер на 2 684.58 лв. Върху сумата от 33 225 лв. по ф-ра № 1000001978/09.02.2223г. за периода от 24.02.2023г. до датата на частичното плащане 1 01.08.2023г. дължи обезщетение за забава в размер на 1 726.02 лв. Съгласно чл.76. ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвата, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В резултата на платените частично 5 000 лв. натрупаната до 01.08.2023г. лихва за забава /обезщетение за забава/ е изцяло погасена, като от главницата остават 29 951.02 лв. По тази фактура ищецът не претендира обезщетение за забава върху сумата от 29 951.02 лв. за периода 01.08 20.10.2023г.. но претендира законната лихва върху нея от завеждане на делото до окончателното плащане на задължението. Същото се отнася и за фактура № 1000001977/09.02.2023г.. по която освен обезщетение за забава, ищецът претендира и законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане на задължението.На 15.02.2024 г. е постъпила молба от ищеца,придружено със споразумение,с което заявява,че оттеглят частично иска за главница до размера 60 000 лв.,поради което и молят делото да бъде прекратено в тази част. Съдът е прекратил производството в тази част,поради което и искането на ищеца е да осъди ответника да заплати остатъчната главница в размер на 3051,02лв.,ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забавено плащане в размер на 2 684,58 лв. и направените в производството разноски.

Ответникът не взема становище по исковата молба и не изпраща представител в съдебно заседание.

С молба от 28.05.2024г. ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение.

С определение № 28/16.02.2024 г. съдът е прекратил производството в частта относно претендирана главница за сумата 60 000 лв.След прекратяването исковата претенция на ищеца е за сумата 3 051,02 лв. главница и за сумата 2 684,58 лв. обезщетение за забавено плащане .

Доказателствата по делото са писмени, като за изясняване на същото от фактическа страна е назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със стаановището на страните,приема следното:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съгласно чл. 239, ал.1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответното дружество.

Второто изискване, съгласно чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че предявените искове за сумата 3 051,02 лв. остатъчна главница ,представляваща цена на дължим наем за земеделска земя , с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и за сумата 2 684,58 лв. лв. обезщетение за забавено плащане /тази сума се потвърждава и от заключението на вещото лице/ са основателни и следва да бъдат уважени,ведно със законните последици от това .

2

Изложеното сочи на извод, че са налице всички изискуеми от разпоредбите на чл.

238 и 239 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид основателността на ищцовите претенции и разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски общо в размер на 10 021,42лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение, дължима държавна такса и внесен депозит за вещо лице.

Водим от гореизложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б. Е. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. *. общ. *, обл. *, ул. “*“ № *, с ЕИК: *, представлявано от управителя С. Г. да заплати на на „А.С.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ул. “*" № *, вх. *, ет. *, с ЕИК: * , представлявано от управителя К. П. сумата 3 051,02 лв. о с т а т ъ ч н а главница

,представляваща цена на дължим наем за земеделска земя ,ведно със законната лихва,считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 2 684,58 лв. лв. обезщетение за забавено плащане и разноски по водене на делото в размер на 10 021,42лв.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

3