Решение № 193 от 07.04.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Видин, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320101172 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание чл. 34 от ЗС.

Делото е във фаза по извършване на делбата.

С решение № 349 от 06.06.2024г. съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба между С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** и О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** на следния недвижим имот, притежаван от съдЕ.тЕ.те , а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 6, находящ се на втори етаж, вх. А на жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

******, ж.к. ******, с административен адрес: гр. ******, ж.к. ****** с площ от 58.40 кв.м., ведно с изба № 6 от 3.27 кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с права по ½ ид.ч. за всяка от страните.

Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са исканията на всяка от страните за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за съдЕ.теля С. И. и на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК за съдЕ.теля О. Г...

Приета е за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл. 346 от ГПК предявената претенция по сметки от С. Б. И. против О. О. Г. за заплащане на: сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от 2020 г. до 2024 г. вкл.; на сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор за за ПП на 13.03.2018 г.;

1 на сумата 1000 лв. - климатик FIJUTSU GENERAL; на сумата 500 лв. - пералня GORENIE; на сумата 1000 лв. - представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за общо 22 месеца. на сумата от 1 040.00 лв., представляваща направени подобрения в процесния имот за ремонт на тераса: мазилка - 300.00 лв. /15 кв.м. по 20.00 лв./, и за ремонт на кухня: мазилка, грунд и боя - 500.00 лв. /20 кв.м. по 25.00 лв./, с включен труд 240.00 лв.; на сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева, представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми.

Приета е за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл. 346 от ГПК предявената претенция по сметки от О. О. Г. против С. Б. И. за заплащане на: сумата от 3055,84 лева във връзка с недвижимия имот, предмет на делбата, представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по банков ипотечен договор за кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от 17.04.2018г. с „Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите; сумата от 1997,84 лева, във връзка с недвижимия имот, предмет на делбата, представляващи половината от заплатените от съдЕ.телката месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „Уникредит Булбанк“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение относно пазарната стойност и поделяемостта на процесния имот. От заключението се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот е 67 000.00 лева. Според вещото лице имотът е неподеляем.

Съдът приема заключението на вещото лице за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира изцяло.

Предвид така събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

В делбеното производство, съсобствеността се ликвидира чрез следните способи: възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, чрез теглене на жребий и чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. Когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от посочените способи, имотът се изнася на публична продан – 2 чл. 348 от ГПК.

В настоящия случай всяка от страните своевременно в първото заседание след допускане на делбата е поискала възлагане на процесния имот, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество обаче е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съдЕ.тЕ. с други имоти или с пари.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съдЕ.тЕ.те, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съдЕ.тЕ. се уравнят с друг имот или с пари.

По делото безспорно е установено, че съсобствеността на страните е възникнала на основание покупко-продажба като ищецът притежава ½ ид.ч. от имота, а ответницата притежава 1/2 ид.ч. от имота.

При това положение, както ищецът, така и ответницата не отговарят на изискванията съответно на чл. 349, ал. 2 от ГПК, и на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения имот, тъй като не са налице изборените в двете хипотези кумулативни предпоставки за това. Процесният имот не е придобит в режим на СИО, тъй като страните не са имали сключен граждански брак. Ответницата има родено дете, но ищецът не е негов баща, поради което и визираните в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК предпоставки за възлагане на имота са не приложими в случая.

С оглед на гореизложеното, единствената правна възможност е недвижимият имот да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК за удовлетворяване претенциите на съдЕ.тЕ.те, съобразно частите им от допуснатия до делба имот.

По исканията по сметки на ищеца.

Ищецът С. Б. И. е предявил против ответницата О. О. Г. претенции по сметки чл.

346 от ГПК за заплащане на: сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от 2020 г. до 2024 г. вкл.; сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор за за ПП на 13.03.2018 г.; сумата 1000 лв. - климатик FIJUTSU GENERAL; сумата 500 лв. - пералня GORENIE; сумата 1000 лв. - представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за общо 22 месеца.

3 сумата от 1 040.00 лв., представляваща направени подобрения в процесния имот за ремонт на тераса: мазилка - 300.00 лв. /15 кв.м. по 20.00 лв./, и за ремонт на кухня: мазилка, грунд и боя - 500.00 лв. /20 кв.м. по 25.00 лв./, с включен труд 240.00 лв.; сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева, представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми.

Съдът намира исканията за заплащане на сумата от 95 лв. - ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от 2020 г. до 2024 г. вкл.; на сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор на 13.03.2018 г. и на сумата 1000 лв. представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за общо 22 месеца, за неоснователни. Ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е заплатил посочените суми. От представеното извлечение от банковата му сметка няма данни за твърдените извършени плащания.

Искането за заплащане на сумата 1000 лева за климатик FIJUTSU GENERAL и на сумата 500 лева за пералня GORENIE също е неоснователно. Не са представени никакви доказателства, че ищецът е закупил тези вещи, нито че същите се намират в делбения имот.

Дори и твърденията му да са верни, то закупуването на движими вещи, които не са трайно прикрепени към имота пък въобще не представляват необходими разноски и подобрения.

Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата от 1 040.00 лева, представляваща направени подобрения в процесния имот за ремонт на тераса: мазилка 300.00 лева и за ремонт на кухня: мазилка, грунд и боя - 500.00 лева, с включен труд 240.00 лева.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че в жилището няма извършени подобрения. В обстоятелствената част на експертизата подробно е посочено състоянието на жилището, а именно терасата на кухнята е усвоена, а терасата на дневната е остъклена с ПВЦ дограма, но незавършена. Посочено е също, че стените в жилището са със стари замърсени тапети , частично с латекс също замърсен. Разпитаният по делото свидетел Татяна Г. – майка на ответницата посочва, че е извършен само един козметичен ремонт на усвоената тераса на кухнята -боядисано е и леко измазано, защото е имало теч и се е появил мухъл. Не е плащано за ремонт, защото майсторът е бил намерен от роднина от майсторите, които по това време са работили по програма за саниране на блока. Свидетелката посочва, че е сменена дограма, но това е по програмата за саниране. Други подобрения не са извършвани в жилището.

Съдът кредитира показанията на свидетелката въпреки близката родствена връзка с ответницата, тъй като същите не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. на заключението на СТЕ.

Поради горното, съдът намира че ще следва да отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца против ответницата за заплащане на сумата от 1 040.00 лева, 4 представляваща направени подобрения в процесния имот за ремонт на тераса.

Претенцията за сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева, представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и наеми, съдът квалифицира по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване -, ал. 2 на същия член. Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта; 2) лично ползване на вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане на обезщетение от неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично ползване" по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

В разглеждания случай по делото е доказано, че по отношение на процесния недвижим е налице съсобственост, като страните са с равни права по ½ ид.ч. Безспорно е, че през исковия период съсобствеността по отношение на процесния имот не е била прекратена.

Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното право следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. То следва да е извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието на другата страна. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава, от който и момент той дължи обезщетение.