Решение № 439 от 12.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Бургас, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500368 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК-130460283, заявена чрез пълномощника адв. Виолета Герова от САК с посочен съдебен адрес в гр.София, бул.България № 81, вх.В, ет.8 против Решение № 1663/22.12.2021г., постановено по гр.д.№ 2038/2021г. по описа на Районен съд-Бургас.

С обжалваното решение е отхвърлена установителна претенция на въззивника по чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД против П. Н. Д. с ЕГН-********** за сумата от 213,98лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор от дата 19.09.2018г. за мобилни услуги за мобилен номер 359893953012 с предоставено за ползване устройство, обективирана във фактура № 7283897471/25.01.2019г., за която сума е издадена Заповед № 260152/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5793/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.

Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, като бъде постановено ново, с което искът бъде изцяло уважен. Намира неправилен решаващият извод на първостепенния съд, че доколкото ответникът не е бил предизвестен за едностранното прекратяване на договора, то не са били осъществени предпоставките за заплащане на претендираната неустойка. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в процесния договор страните да уговорили 18-то число от съответния месец за фактуриране на ползваните услуги. Съгласно чл.27 от Общите условия дължимите месечни вноски е следвало да бъдат заплащани в посочените във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурите, като съгласно чл.26 от ОУ неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума. При това положение и след като страните са уговорили плащането на задълженията да е в определен срок, който е не по-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура, то сумата става изискуема след изтичането на този срок, съобразно правилото на чл.84, изр.1-во от ЗЗД. Допълва, че в случая на става въпрос за разваляне на 1 писмен договор, а за прекратяването на същия. Твърди, че едностранно прекратяване от Оператора без предизвестие е договорено между страните по т.11 от договора, при условията на чл.75, вр.чл.19б в от общите условия към договора и по-конкретно по вина на абоната при неплащане на дължими месечни задължения. Независимо от горното се твърди, че Оператора неколкократно е изпращан СМС известия до абоната с покана за заплащане на непогасените задължения с посочване на техния размер по всяка една месечна фактура, включително и тази, в която са били начислени неустойките, като същевременно последователно са били ограничени изходящи обаждания (след неплатена втора фактура), както и входящите ( след трета фактура), като в следващ отчетен период доставчикът е фактурирал и приспаднати аванси за услуги, чието предоставяне е вече двустранно ограничено. Счита, че с периодичните напомняния, клиентът е бил предупреден както за дължимите абонаменти, така и за начислената в резултат на едностранното прекратяване на договора неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента. Сочи, че между страните прекратяването е било изрично уговорено като пряка последица на неизпълнение на абоната, като освен това е договорен между страните и праг на неустойката, която не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. Навежда, че в същото време въззивникът се лишава от всички 24 месечни абонаментни такси по договора/доколкото неизпълнението на абоната е започнало веднага след сключването на договора/, поради което заплащането на неустойка в посочения размер от три абонаментни такси не е нито прекомерно, нито необосновано високо, нито създава неравновесие в отношенията между страните. Не се сочет доказателства и не са сторени доказателствени искания. Претендират се сторените съдебни разноски пред първа и въззивна инстанция.

За въззиваемата П. Н. Д., редовно уведомена чрез назначения й особен представител адв. Боряна Чиликова от БАК за постъпилата въззивна жалба е депозиран писмен отговор. Моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че съдът правилно е прием, че въззивникът ищец не е провел пълно и главно доказване на факта на едностранното прекратяване на договора от негова страна, като не са представени каквито и да било писмени доказателства за това, включително липсва и разпечатка за изпратено електронно съобщение до абоната за едностранното прекратяване на договора.

Споделя се становището на съда, че ответницата не е била уведомена за едностранното прекратяване включително и с връчването на препис от исковата молба, тъй като съдебните книжа не са достигнали до ответницата, като поради неоткриването й тя се представлява от назначен й особен представител на когото са връчени преписите. Твърди, че претенцията е останала недоказана по размер. Посочва, че се претендира неустойка в общ размер от 213,98лв., от които 151,52лв., представляващи разликата в цената на полученото от ответницата мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Gold, представляваща разликата между стандартната цена на такова устройство/в брой без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на абонамента на договора ценова листа и заплатената от клиента при предоставянето, съответстваща на оставащия срок на договора и сумата от 62,46лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни вноски, при която стойността на месечния абонамент Тотал от 24,99лв. е взета без ДДС или 20,82лв.х3=62,46лв.. Така, твърди се по отношение сумата от 151,52лв., че въззивникът така и не е представил доказателства каква е била ценовата листа към датата на сключване на договора-19.09.2018г.; че тази стойност съгласно писмено становище на ищеца се претендира не на основание договора за лизинг, а на основание договора за мобилни услуги; че липсват доказателства въззиваемата да е получавала от въззивника мобилно устройство; че неоснователно се претендират две обезщетения на основание договора за мобилни услуги; претендираната неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП, поради което и на осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП е и нищожна;нищожност на тази клауза се твърди и поради противоречие с добрите нрави по см.на чл.26, ал.1 ЗЗД. Не се сочат доказателства и не са сторени доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано 2 лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.

260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба „Теленор България“ ЕАД да бъде установено, че съществува вземане на ищеца към П. Н. Д. за сумата от общо 213,98 лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2018г. и договор за лизинг от 19.09.2018г., обективирана във фактура № 7283897471/25.01.2019г., формирана както следва: 62,46лв. - неустойка, представляваща стойността на 3 месечни абонамента от по 20,82лв. без ДДС и неустойка за ползване на мобилно устройство в размер на 151,52лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството от 389лв. /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от ответника при предоставянето му с избрания абонамент цена от 183,16лв., като неустойката е съответстваща на оставащия срок на договора, /а не на действително направената на абоната отстъпка от 206,74лв./, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260152/24.09.2020г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5793/2020г., по описа на Районен съд - Бургас.

Исковата молба е подадена по разпореждане на съда реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител е представил отговор, с който е оспорил претенцията като неоснователна.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, по-конкретно договор за мобилни услуги от 19.09.2018 г. за мобилен номер 359899816123 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв. с уговорен срок за действие 24 месеца, както и договор за лизинг от същата дата 29.06.2018г., по силата на който на абоната е предадено мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Gold на изплащане, от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – "Теленор България" ЕАД и ответника. Видно от съдържанието на договорите ответникът е бил потребител на мобилни услуги за посочения по-горе мобилен номер по абонаментна програма Тотал 24.99 по силата на пъвия посочен договор за мобилни услуги от 19.09.2018 г., сключен между страните по делото. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на първоначална сума от 85лв. и месечна лизингова вноска в размер на 4,09 лева, съгласно уговорен погасителен план, с право на абоната след изтичане на 23-месечния срок на лизинговия договор да придобие собствеността върху лизинговата вещ.

С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 389,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24,99лв. е 183,16лв., като отстъпката от стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 206,74лв.. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, мобилният оператор е предал, а абоната е получил мобилното устройство, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ, а именно да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този момент за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за времето 3 на действие на договора. Не се спори, а и липсват доказателства, че за периода 25.08.2018г. – 24.11.2018г. абонатът не е заплатил в срок издадени фактури на обща стойност от 106,17лв., поради което основание чл. 75, вр. чл. 19б, в от ОУ и договорната отговорност по т. 11 от процесния индивидуален договор, операторът едностранно е деактивирал абонамента на ответника поради неизпълнение на договорните задължения за заплащане на потребените и фактурирани услуги. Поради предсрочното прекратяване на сключените договори по вина на абоната, операторът е начислил неустойка в размер на 213,98 лева, формирана съобразно условията на индивидуалните договори и представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет по двата договора- за мобилни услуги и лизингов.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:

При служебната проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. Като взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.