Решение № 4687 от 05.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100502328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20610/ 13.12.2023 г. по гр. д. № 28376/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ на основание чл. 411 КЗ, чл. 49 ЗЗД сумата от 448,93 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Ауди”, модел „RS 5 Купе“, с рег. № ******* възникнали в резултат от настъпило на 11.12.2022г. ПТП в района на с. Долни Богров при разклона от път I-6 („Подбалкански път“) към бул. „Ботевградско шосе“ – вход, ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1230 лв. разноски по делото.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Г.Н., с доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че ПТП не е посетено на място от органите на Пътна полиция, съответно и протоколът да не е съставен от длъжностно лице, поради което не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, настъпилите вреди. Не са събрани доказателства за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, както и за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата на изключен риск.

Представената по делото Застрахователна полица не удостоверява основанието за заплащане на застрахователното събитие. Оспорва се настъпването на ПТП, а евентуално причинените щети са резултат от обикновено ползване, респективно са получени при друг механизъм – бордюр или друга неравност или от качествата на водача. Развиват се доводи и за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на 1 присъдените в полза на ищеца суми поради наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на процесния лек автомобил. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени и сторените разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от сумата 448,93 лв. (след допуснато увеличение на иска), представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 11.12.2022 г. в района на с. Долни Богров при разклона от път I-6 („Подбалкански път“) към бул. „Ботевградско шосе“ – вход, ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на посочената дата и място л.а. „Ауди”, модел „RS 5 Купе“, с рег. № ******* застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, в следствие на което е реализирано ПТП и на МПС са нанесени материални щети – увреждане на задна лява гума.

Поддържа се за уврежданията да е заплатено обезщетение в размер на 448,93 лв. Сочи се, че АПИ е стопанин на пътя и като такъв е отговорен за неговото поддържане.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

2

В случая ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията, като собственик на процесния път за виновното поведение на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.

Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му, е именно ответникът. Същият като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В конкретния случай именно бездействието по поддържането на процесния път и несигнализирането и необезопасяването на дупки на пътното платно е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, които са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вследствие на противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица се установява, че към датата на процесното ПТП – 11.12.2022 г. между ищеца и собственика на лек автомобил марка л.а. „Ауди”, модел „RS 5 Купе“, с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт“, с валидност на полицата от 20.06.2022 г. -19.06.2023 г.

Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е установено, 3 че предвидената за договора писмена форма за действителност е спазена, тъй като се установява, че дължимите застрахователни премии са заплатени от застраховащия, като изложените в тази връзка възражения от ответника съдът намира за неоснователни.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства, показанията на свидетелите М.Б.И.-З., С.С.А. (служител на МВР, съставил и подписал процесния протокол за ПТП) и констатациите на САТЕ, чийто изводи настоящата инстанция изцяло възприема по реда на чл. 202 ГПК се установява, че на 11.12.2022 г. при движение на застрахования автомобил по в района на с. Долни Богров при разклона от път I-6 („Подбалкански път“) към бул.

„Ботевградско шосе“ – вход, настъпило пътно-транспортно произшествие поради преминаване на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това била увредена задна лява гума. Поради това доводите на ответника за недоказаност на механизмът на настъпване на ПТП, респективно за друг механизъм съдът намира за неоснователни. А и ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си за настъпване на друг механизъм на ПТП. Неоснователни са и доводите на въззивника, че по делото не било установено, че е настъпило застрахователно събитие.

Видно от приложените ОУ на въззиваемата страна – застраховател страните по договора са се споразумели автомобилът да бъде застрахован при условията на клауза „Пълно каско”.

Ето защо, застрахователят дължи обезщетения и за частични щети, настъпили при всички рискове, в случая имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застрахователят се е задължил да отговаря за всички щети, възникнали по автомобила вследствие на настъпило ПТП. Гумите на един автомобил са съществена и неотменима част от същия, без които движението му е невъзможно, поради което СГС намира, че застрахователят е бил длъжен да обезщети тази вреда, респективно има правото да иска връщането й от ответника по регресния иск. В случая се касае за попадане на застрахования автомобил в дупка по време на движението му, което е причинило вреди на автомобила, поради което процесното ПТП представлява такова по смисъла на ОУ на ищеца, а следователно и покрит застрахователен риск, при настъпването на който ищцовото дружество дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е видно и от приложените по делото ОУ, касаещи клауза „Пълно каско“ (л. 39 от делото).