Решение № 1526 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Господинова при участието на секретаря СветлА. Г. Кръстева като разгледа докладваното от Д. Господинова Търговско дело №

20221100901130 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност с иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в процеса е предявен и иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Ищецът - Университет за национално и световно стопанство, твърди, че на 13.04.2016 г. сключил с ответниците - „Г.И. ООД и „В.” ООД, като участници в гражданско дружество „ГВ 2016“ ДЗЗД, договор за изработка, по силата на който те се задължили да извършат срещу възнаграждение проектиране, изграждане и обзавеждане на обект, представляващ „Нов корпус на Университет за национално и световно стопанство“ в гр. София. Договорът е сключен във връзка с получена от ищеца безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. В чл. 19, ал. 1 от този договор страните се съгласили, че изпълнителите са длъжни да отстранят възникналите повреди, констатираните скрити недостатъци и некачествено изпълнени работи по време на гаранционния срок за своя сметка, считано от датата на уведомяването. В чл. 19, ал. 3 от договора е уговорено, че след изтичане на дадения в уведомлението срок възложителят може и сам да отстрани повредите, като в този случай изпълнителите се задължават да му възстановят направените разходи, доказани с финансово счетоводни документи, както и да заплатят неустойка в размер на 10 % от тяхната стойност. Ищецът посочва, че изпълненият от ответниците строеж бил въведен в експлоатация на 01.04.2021 г., от която дата започват да текат гаранционните срокове.

Ищецът заявява, че в гаранционния срок по изпълнените от ответниците строително- 1 монтажни работи /СМР/ възникнали повреди и били констатирани дефекти, за което той ги уведомил с писма от 28.06.2021 г. и от 30.07.2021 г., в които писма недостатъците били достатъчно ясно описани и бил определен срок за тяхното отстраняване, който е съобразен със сроковете, дадени в указания на Управляващия орган на оперативната програмата за безвъзмездно финансиране. Ответниците не предприели действия за отстраняване на недостатъците в дадения от ищеца срок, поради което той сам извършил действията по тяхното отстраняване чрез възлагане на трети лица и направил разноски за това на стойност от 27 029, 53 лв. Ето защо счита, че за него е възникнало вземане към ответниците да му заплатят солидарно направените разходи за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР-та в размер на 27 029, 53 лв., както и неустойка за неизпълнение на задължението, поето с чл. 19, ал. 1 от договора, която е в размер на 2 702, 95 лв. Тези вземания не са заплатени в предоставения от ищеца на ответниците срок за това, поради което за тях е възникнало и задължение да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, която за периода от 01.12.2021 г. до 22.06.2022 г. възлиза на сумата от 1 676, 72 лв.

Ищецът посочва, че в гаранционния срок по изпълнените от ответника работи съгласно договора се появили и други недостатъци, които се изразяват в това, че контролните панели за управление на климатичната инсталация/ система на директно изпарение постоянно отчитали грешки и системите работи неритмично и с множество прекъсвания, което се дължало на тяхната неправилна инсталация. Те били монтирани без хидрозатвори, което създава риск от образуване на конденз и неговото изтичане. Системата за директно изпарение не била заредена с достатъчно количество фреон. Ищецът уведомил изпълнителите за тези недостатъци с писмо от 22.11.2021 г., в което им определил и срок за тяхното отстраняване. Ответниците не отстранили недостатъците в дадения от ищеца срок, поради което той сам извършил действията по тяхното отстраняване чрез възлагане на тази дейност на трети лица и направил разноски за това на стойност от 34 092, 20 лв. Ето защо счита, че за него е възникнало вземане към ответниците да му заплатят солидарно направените разходи за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР-та в размер на 34 092, 20 лв., както и неустойка за неизпълнение на задължението, поето с чл. 19, ал. 1 от договора, която е в размер на 3 409, 30 лв. Тези вземания не са заплатени в предоставения от ищеца на ответниците срок за това, поради което за тях е възникнало и задължение да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, което за периода от 12.05.2022 г. до 22.06.2022 г. възлиза на сумата от 427, 14 лв.

Поради изложеното ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно всички описани суми. Заявява и искане ако съдът счете, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците, да приеме, че е налице основание за ангажиране на тяхната отговорност за неточно изпълнение на задължението за извършване на възложената с договора работа по ЗЗД и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят на това основание солидарно разходите, необходими за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР-та, които възлизат на 61 122, 49 лв.

2

Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответниците по исковете - „Г.И. ООД и „В.” ООД, ги оспорват. Твърдят, че по извършените от тях работи не са възникнали описаните в исковата молба дефекти, повреди и недостатъци. Оспорват, че размерът на разходите, които ищецът е направил за тяхното отстраняване, възлиза на претендирА.та в процеса сума. Ответниците посочват, че ищецът не ги е уведомил надлежно за възникналите дефекти, описвайки по ясен начин какви точно повреди и по кои работи са възникнали. Той не е откликнал и на желанието им да извършат съвместен оглед за установяване наличието на конкретни недостатъци, както и не им е определил подходящ срок за тяхното отстраняване, което е направило невъзможно за тях да изпълнят задължението си за поправка на появилите се дефекти. Твърдят, че част от претендираните от ищеца разходи касаят ремонтиране на работи, каквито изобщо не са изпълнени от ответниците по процесния договор за изработка. Посочват, че сочените от ищеца дефекти не могат да се квалифицират като скрити. Заявяват, че повредите се дължат на неправилна експлоатация и лоша поддръжка на изработеното от ищеца, който не е почиствал редовно филтрите на системите и ги е изключвал от захранването с цел икономия на електроенергия. Твърдят, че дружеството, което е поправило недостатъците по възлагане от ищеца, няма необходимата компетентност и е извършило дейности в тази връзка, които не са били необходими. Ответниците заявяват, че не отговарят солидарно за заплащане на разходите за отстраняване на констатираните недостатъци. Посочват, че ищецът е сключил сделки за отстраняване на недостатъците от трети лица при неизгодни условия, с което е допринесъл за увеличаване на разходите за това. Твърдят, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 19, ал. 3 от договора е нищожна поради противоречието с добрите нрави.

Поради изложеното молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

От фактите, изложени в исковата молба и формулирания от ищеца петитум, е видно, че предмет на разглеждане в процеса е иск, с който възложителят по сключен договор за изработка цели да ангажира отговорността на изпълнителите по тази сделка за извършването на част от възложените с нея строително-монтажни работи /СМР/ с недостатъци. С оглед на това и за да се даде правилната правната квалификация на предявените главни осъдителни искове, трябва да се направи разграничение между отговорността на изпълнителя за недостатъци, уредена в общия закон – чл. 265 ЗЗД, и гаранционна отговорност на строителя за недостатъци на извършените строителномонтажни работи, уредена в чл. 160 ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Това трябва да 3 стане при съобразяване на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС и приетото в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.

290 ГПК – Решение № 60113 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. № 1321/2020 г. по описа на ВКС, II т.о.

В чл. 160, ал. 3 ЗУТ е предвидено, че за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация /ползване/ с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 160, ал. 4 ЗУТ гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3, която е Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредбата/.

При тълкуване на тези правни норми се налага изводът, че гаранционната отговорност за недостатъци възниква по силата на уговорка, постигната между страните по договора за изработка. Тя включва в съдържанието си задължението на изпълнителя да гарантира за даден срок определени качества на строителните дейности, както и това да отстрани онези недостатъци и повреди, които ще възникнат до изтичане на този срок, който за изпълнение на строителни работи започва да тече след приемането на строежа и въвеждане му в експлоатация и е определен като минимална продължителност в Наредбата. При тази отговорност изпълнителят отговаря както за явните и скрити недостатъци на изработеното, които са съществували към момента на извършване и приемане на работата, а също така и за всички онези недостатъци, които са възникнали след това при ползване на вещта от възложителя в гаранционния срок.

При тълкуване на нормите на чл. 264 ЗЗД и чл. 265 ЗЗД във връзката им една с друга се установява, че отговорността на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД възниква по силата на закона, а не от уговорка в сключения договор, като тя е за обезщетяване на вредите, причинени на възложителя от неточно изпълнени или изобщо неизпълнени работи, които са били възложени с договора и определени по вид с него. В случаите на изпълнение на възложената работа с недостатъци тази отговорност на изпълнителя обхваща само онези недостатъци на изработеното, които са съществували към момента на извършване и приемане на работата, но не и тези, които са се появили впоследствие при използването на изработеното.

От правопораждащите факти, на които ищецът основава главните искове за ангажиране на отговорността на ответниците за недостатъци, се установява, че той твърди, че констатираните по работата недостатъци са се появили след нейното приемане, в процеса на ползване на изработеното в гаранционния срок, предвиден в нормите на Наредбата, както и че отговорността на изпълнителите за тези недостатъци е възникнала по силата на 4 постигната уговорка за това с възложителя в клауза от съдържанието на сключения между тях договор за изработка. Ето защо съдът намира, че в случая възложителят Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ е избрал да търси правата си по реда на гаранционната отговорност на изпълнителя, поради което и правната квалификация на предявения главен осъдителен иск е чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.