Решение № 163 от 11.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Ихтиман, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20221840100450 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Н. Д. Н. ЕГН ********** от гр. *, ж.к. „* 2“, бл. 272, вх. А, ет. 5 е предявила против Ж. И. М. ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № 53 иск за предоставяне упражняването на родителските права и издръжката по отношение на общото им дете В. Ж. М., родена на 16.12.2009 г.

В исковата молба се твърди, че детето е родено по време на съвместното съжителство между страните. След раждането на детето живеели в гр. * в къща на родителите на ответника. В периода 2020 г. - 2022 г. М. пребивавал в Германия и само ищцата полагала грижи за общото им дете. Н. не знаела какво работи и къде се намира ответникът, поради което се почувствала изоставена с детето, което влошило отношенията им и през м. юни 2021г. напуснала жилището на родителите на М., като се установила в гр.

*, където имала връзка с друг мъж. Детето, по негово желание и със съгласието на ищцата се върнало при баба си и дядо си за лятото. В края на м. август 2021 г. при лятната им почивка на море в Св. Влас Н. установила, че е бременна, за което разбрало и детето. През м. септември 2021 г. В. отказала да се върне при майка си и продължила да посещава училище в гр. *. Според майката бабата и дядото не упражняват необходимия контрол и възпитание върху детето, от което то се възползвало и не желаело да се върне при майката. Последната водила детето на психолог, както и запознала социалните служби с проблема. Н. продължила да се интересува от детето си и да полага необходимите грижи за него до края на 2021 г.. Очаквала бащата да се завърне за коледните празници през 2021 г., но не станало.

Разбрала, че се е завърнал през м. февруари на 2022 г., но не живее с детето си в гр. *, а се е установил в гр. *, като отказал да поеме отговорност за отглеждането и възпитанието на детето и го оставил на своите родители. Ищцата е сключила брак на 22.02.2022 г.. Предявен е и иск за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лева месечно. Претендират се сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника не е постъпил отговор на исковата молба, с който да вземе становище.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Н. Д. Петкова и Ж. И. М. са родители на детето В. Ж. М. ЕГН **********.

От изискания по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Ихтиман, се установява, че към настоящия момент непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето се осъществяват от * и *, които са баба и дядо на детето по бащина линия и то живее в гр. *.. Според социалните работници в жилището, представляващ двуетажна къща, са създадени необходимите условия за отглеждане на детето. В. учи в 7-ми клас в ОУ „Христо Смирненски“ гр. *,. Бащата не пребивава на посочения адрес.

В изготвения от Дирекция „Социално подпомагане - Връбница“, към Столична община е посочено, че майката на детето живее със своя съпруг в апартамент, в който са създадени условия за отглеждане на В., за която има обособена самостоятелна стая. Майката е в отпуск за отглеждане на второто си дете. Според социалните работници майката има необходимия родителски капацитет и може да полага грижи за детето От показанията на св. *, който е директор на ОУ „Христо Смирненски“ гр. * се установява, че основните грижи за отглеждането на детето се осъществяват от бабата и дядото, но често се чува по телефона с майката. Не познава бащата и не е контактувал с него. Според свидетеля в гр. * няма средно училище, където В. би могла да продължи с образованието си.

В показанията си св. *, който е съпруг на ищцата, твърди, че от около две години живее заедно с Н., като се разбира отлично с В.. В близост до жилището му в кв. „*“ има училище, в което В. би могла да учи.

От показанията на св. * М., която е баба на В. и майка на ответника , се установява, че допреди две години Н. живеела при тях в гр. * заедно с дъщеря си. През 2021 г. се преместила в гр. * при новия си приятел. Според свидетелката се наложило да посещават психолог заедно с детето след като майката пуснала жалба в „Закрила на детето“.

Свидетелката заявява, че не знае къде живее синът й.

В показанията си св. *, който е дядо на детето и баща на ответника, твърди, че В. преживяла много трудно раздялата на родителите си. Синът му не живее с тях, като грижите за детето са поети изцяло от съпругата му.

При изслушването си детето заявява, че живее с баба си и дядо си в гр. * и не знае къде живее баща му. Чува се ежедневно с майка си и иска след 7 клас да учи в гр. *.

При изслушването на основание чл. 59, ал. 6 СК на ищцата тя заявява, че желае да поеме изцяло грижите за дъщеря си, тъй като тя е момиче и има нужда от женски грижи, а и за да й помага в училище.

Бащата твърди, че работи без трудов договор като от 2020 г. до 2022 г. работел в Германия и иска детето да продължи да живее при баба си и дядо си в гр. *.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно и се извършва по общо съгласие на родителите. От своя страна, чл. 127, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд.

2

При преценката кому да възложи упражняването на родителските права съдът следва да се ръководи преди всичко от интересите на детето. Това обстоятелство е посочено от закона и съдебната практика /чл. 59, ал. 4 СК и т.3 от ППВС № 1/ 1974 г./. За определяне понятието "интереси на децата" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай.

Видно от чл. 59, ал. 4 СК при преценката си съдът следва да съобрази възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, т.е. основен, а и на практика единствен обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на детето, преценен през призмата на родителските качества на двамата родители.

В хода на настоящото производство от фактическа страна бе установено, че родителите на малолетната В. М., са разделени като непосредствените грижи за детето се осъществяват от неговите баба и дядо по бащина линия.

При решаване на делото съдът взе предвид, че титуляри на родителските права и задължения са двамата родители въз основа на принципа за равноправие между майката и бащата, като всеки е носител на правата и задълженията в пълния им обем въз основа на своето родителски качество. Тези права не могат да се делегират изцяло на трето лице, без съгласието на самите родители.

Несъмнено е, че личния контакт на детето с неговите баба и дядо, и изключително важен за правилното му емоционално и психическо развитие, още повече в конкретния случай, при който за около две години бабата и дядото са поели изцяло грижите за малолетната В.. Не е възможно обаче при спор за родителски права, да бъде възложено тези права да се упражняват на някой от родителите, чрез бабата и дядото, тъй като непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето следва да се осъществяват именно от майката и бащата.

В принципен план съдът намира, че следва да бъде оценен родителският капацитет и на двамата родители. Този капацитет включва уменията за грижи, насоки и възпитание, ценности и морал. Възможността на родителят да бъде на разположение на детето, съпричастност към образованието, грижа за здравето – физическо и душевно и дори оценка на ролята на другия родител при отглеждането на детето, включително родителско сътрудничество и комуникативност.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установи, че майката, която макар и да е напуснала жилището, в което е живеела заедно с детето, не е абдикирала от родителските си задължения и има необходимия родителски капацитет, така че пълноценно да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът съобрази, че В. навлиза във възраст, която предполага завишен контрол, който според настоящия състав е трудно да бъде осигурен от нейния баща, който е с неустановено местожителство. Обстоятелството, че така или иначе детето ще промени учебното заведение, в което ще продължи образованието си след седми клас и ще изгради нов приятелски кръг, води до извода, че откъсването му от обичайната социална среда няма да се отрази негативно за правилното му емоционално развитие. Нещо повече – следва да бъде осигурена възможност за пълноценен контакт с едноутробния й брат.

В този смисъл съдът приема, че с оглед запазването интересите на детето, следва родителските права да бъдат присъдени на майката, при която то да живее.

Едновременно с това обаче, следва да бъде дадена възможност на бащата да осъществява лични контакти с детето, като възстанови емоционалната си връзка с дъщеря 3 си. В този смисъл бащата следва да има възможност да осъществява личен контакт с детето си в гр. * всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на общото дете, ще му предоставя дължимата издръжка под формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това.

Всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя. Освен това в ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на постановяване на съдебното решение минималната работна заплата за страната е в размер на 780,00 лева (съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата), т.е. минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 195,00 лева..

Предвид обстоятелството, че няма данни за получаваните от бащата доходи, но и като се съобрази че ответникът е в работоспособна възраст и не страда от заболявания, които да препятстват възможността му да работи, съдът приема, че следва да уважи иска за месечна издръжка в размер на 250 лева.

По разноските

Производството по молба за определяне на родителските права и режима на лични отношения е на спорна съдебна администрация, при които правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски, не намират автоматично приложение. С претенцията по този иск не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от съда за тяхното упражняване. Това производство се осъществява само по съдебен път, дори и когато страните изразят съгласие по всички спорни въпроси и постигнат споразумение, последното отново следва да бъде утвърдено от съда, за да бъде годно изпълнително основание. Непостигането на съгласие дори и по един от елементите на този иск - местоживеене на децата, родителски права, лични отношение и издръжка, и сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси, задължава последния да се произнесе служебно по всички тях, с цел уреждане в пълнота упражняването на родителските права. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при този иск, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата пред първата инстанция. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка от страните трябва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК/. В този смисъл съдът не следва да се произнася по претенцията на ищцата за заплащане на разноски