Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 13.10.2025, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 672/2025
Вид
Решение № 228
Подписан
13.10.2025
Състав
Даниел Борисов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4, ал.1, т. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Козлодуй, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Х.в при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Даниел Б. Х.в Гражданско дело № 20251440100672 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М. В. М. от АК Пловдив против "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК: 203811241, с която са предявени искове както следва:

1.С правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между А. С. А. и "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК: 203 811241, че сключения между тях договор за кредит № 189487/18.04.2025г. е недействителен.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.26, ал.1, пр.3, вр.чл. 33 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП, с искане да бъде обявена за нищожна неустойката в чл. 27, ал. 1 по договор за кредит № 189487/18.04.2025г г. и

2. С правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, с който се иска от съда да осъди „Лендиво" ООД да заплати на ищеца, сумата от 78 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 189487/18.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата,

В условията на евентуалност молят съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Лендиво" ООД да заплати на ищеца, сумата от 50 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 189487/18.04.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за кредит № 189487/18.04.2025г, сключен с „Лендиво" ООД. Сочи се, че съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 200.00 лева, а Кредитополучателят /ищеца/ се задължава да върне сумата от 276 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни.

Твърди се, че съгласно договор за кредит № 189487/18.04.2025г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. В чл.27, ал.1 от договора било предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 70 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно от предоставения погасителен план към Договор за кредит № 189487/18.04.2025г.

Сочи се, че ищеца е бил добросъвестен и на 20.05.2025г. е заплатил сумата от 278 лева, за което са представили квитанция за заплатена сума.

С ИМ се твърди, че договор за кредит № 189487/18.04.2025г г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 22, вр. чл.11,ал.1,т.9, т.10 от ЗПК като сочат мотивите си затова. Изразяват становище, че в ГПР не е включена посочената неустойка, поради което Договора за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата за неустойка по кредита противоречи на добрите нрави и е нищожна.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Претендират се разноски.

Сочи се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Излага мотиви за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. М. е постъпило становище в което се подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника адв. Х. М. е постъпила молба с която се подържа отговора.

Изразяват се становища, че ЗПК е неприложим по настоящия кредит на основание чл. 4, ал.1, т. 6 от ЗПК, и по разноските на ищеца.

2

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №189487/18.04.2025г., ответното дружество "Лендиво" ООД е предоставило на ищеца А. С. А. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 200 лева при срок за погасяване - 30 дни, лихвен процент по кредита - 36 % и годишен процент на разходите - 42,58%, при предоставяне на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9% от стойността на сумата по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Ал. 2 на същата клауза гласи, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от извлечение за извършено плащане от 20.05.2025 г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 278 лв. като в описанието е посочен номера на договора за кредит „189487“. С отговора е представена справка за извършените плащания по кредит № 189487, видно от която общо платено по кредита е сума в размер на 278 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е приел за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № 189487/18.04.2025г., както и неговото съдържание.

Съдът е приел като безспорни обстоятелства, че:

3

1.Уговорената „неустойка“ не е калкулирана в ГПР по процесния договор за кредит.

2.Ищеца на 20.05.2025г. е заплатил дължимата сума по договора за кредит в размер на 278 лева.

Съдът намира, че ответникът "ЛЕНДИВО" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

По направеното възражение на ответника, че по отношение на процесния договор за кредит били неприложими правилата на Закона за потребителския кредит, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.

4, ал. 1, т. 6 ЗПК "Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи". Настоящият договор за кредит действително е със срок за погасяване до три месеца. Съдът счита обаче, че за да се изключи процесният договор от приложното поле на ЗПК следва да са налице и двете предпоставки от разпоредбата на закона, т. е. не само срокът на договора да е до три месеца, а и да не се дължат незначителни разходи по договора. В случая по договора е предвидена неустойка в размер 70,00лв., който представлява една трета от размера на главницата. Този размер на разхода по кредита не е незначителен, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК и според настоящия състав договорът за кредит попада в приложното поле на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по4 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42,58 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл. 27 от договора неустойка, дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 27 от договорите представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

От представения по делото погасителен план се установява, че размерът на дължимата неустойка по Договор за кредит № 189487/18.04.2025г. е в размер на 70,00лв. Съдът е приел за безспорно обстоятелство, че уговорената „неустойка“ не е калкулирана в ГПР по процесния договор за кредит. При изчисляване на ГПР чрез универсален кредитен калкулатор при включване на размерът на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно. В тази връзка съдът намира, че в Договор за потребителски кредит № 189487/18.04.2025г. не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.