Решение № 363 от 01.06.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№363 гр. Хасково, 01.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА

КОСТОВА при участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело

№ 191 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.Н.П. ***, подадена от пълномощника му адв. М.С., против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. № 01-6500/2405#2 от 18.02.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жабата се твърди, че оспореният акт е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалният закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Изложените от органа твърдения за неизпълнение на задължението за представяне на сертификат за произведена продукция не отговаряли на обективната действителност. Не ставало ясно по каква причина органът приел, че представеният сертификат не отговоря на изискванията на Наредба № 4, мотиви в тази насока липсвали. Не били обсъдени от органа направените възражения, което представлявало нарушение на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК. На следващо място, в жалбата се излагат подробни доводи в насока прилагане от страна на административния орган на текста на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 с обратна сила, като се изтъква, че няма как представения от жалбоподателя документ през 2019г. да отговоря на изискванията на разпоредбата.

В случая било направено неправилно и превратно тълкуване на нормативната уредба. Разпоредбата на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 също била изменяна. Към датата, към която бил поет ангажиментът, при констатирано нарушение в края на петата година от изпълнението на ангажимента, съгласно чл.15, ал.4, б. „г“ от Наредба №4 (в редакцията ѝ към датата на поемането на ангажимента), следвало да бъде възстановена само 10% от получената субсидия, а не 100%, както било съгласно сегашната редакция. Предвидената разпоредба противоречала на Закона за нормативните актове, по-конкретно на чл.14, ал.3 от закона, и била нищожна. Нарушен бил и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Също така, Наредба №5 от 3.09.2018г. и правилата записани в нея не можело да бъдат прилагани към поетият от жалбоподателя ангажимент през 2015г., предвид, че тази наредба била приета през 2018г. и се прилагала занапред. Счита се също, че задължението за посочване на продукция от всеки от парцелите в предоставения сертификат, не произтичало от Регламент 834 от 2007 година, както било прието в оспорения акт. Изискването за произведена продукция не се съдържало и в Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията от 5 септември 2008г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. Наред с изложеното, административният орган направил разширително и незаконосъобразно тълкуване на разпоредбите на регламента, което противоречало на чл. 8, ал. 2 от АПК. Издаденият акт противоречал и на чл.12, ал.1 и чл. 13 от АПК. С изменението на условията за подпомагане в края на ангажимента се нарушавали принципите, регламентирани в тези разпоредби. На последно място се твърди, че оспореният акт противоречи на целите на Наредба №4 от 24.02.2015г. По изложените съображения се претендира отмяна на акта и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия.

Ответната страна

– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя да бъде намалено.

Административен съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страната в с. з., както и становищата на ответника, и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С общо Заявление за подпомагане за кампания 2019г., форма за физически лица, УИН 26/170519/87999/14.04.2019г.

(л.21), жалбоподателят С.Н.П. (УРН572654) заявил подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ (мярка 11). Към заявлението представил Таблица на ползваните парцели 2019. В същата, в колона „Биологично земеделие“ (мярка 11), е заявен код БР12 – биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, с кодове на култури, сред които и такива с код 223010 (орехи, редове 3-6, 46, 48, 49, 154-158, 160, 161,163-168 и 173 от таблицата).

Към заявлението е приложен Договор от 31.03.2019г. (л.50) за контрол и сертификация на биологично производство, сключен с „КОСМОСЕРТ“ АД. Представил и сертификат за съответствие, издаден на 07.06.2018г., валиден до 06.06.2019г. (л.49).

На 16.04.2019г. в

Държавен фонд „Земеделие“, Областна дирекция – Хасково (ДФЗ, ОДЗ), към приложения към Придружаващо писмо вх.№02-260-6500/2295/16.04.2019г. (л.275) С.П. представил копие от договор за контрол с предишно контролиращо лице, копие от договор за контрол с настоящо контролиращо лице, служебна бележка от настоящото контролиращо лице за непрекъснатост на сертификационния процес, декларация относно настоящото контролиращо лице за въвеждане на данните от стопанството в СВДВИ.

Видно от Протокол

№1 (л.283) от 16.05.2019г., С.Н.П. е бил уведомен по телефон от служител на ОД на ДФЗ – Хасково, отдел ПСМП, че представеният сертификат не отговаря на условията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.

На 29.05.2019г. от

П. е било подадено второ общо Заявление за подпомагане за кампания 2019г., форма за физически лица, УИН 26/170519/87999/14.04.2019г., за редакция на схеми/мерки (л.285).

Като приложения към Искане вх.№02-260-6500/7058/28.11/2019г. в ОД на ДФЗ – Хасково са били представени Писмено доказателство №**********, Уведомление за решение №********** и Удостоверение за съответствие №********** (л.380-385).

В хода на обработване на заявленията са били извършени съответните автоматични проверки на въведените данни.

С Уведомително писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ (л.375), С.Н.П. е бил уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършените административни проверки било установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. – всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. С писмото е предоставена възможност в 7-дневен срок да бъдат направени възражения и представени допълнителни доказателства.

Уведомително писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. е било получено от жалбоподателя на 03.06.2021г.

На 08.06.2021г. в

ДФЗ е било заведено Възражение №01-6500-2405#1 (л.402) срещу Уведомително писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г., в което С.П. изложил възраженията си срещу предстоящото прекратяване на ангажимента по мярката.

С оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 изх.№01-6500/2405#2 от 18.02.2022г., издаден от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, е прекратен поетият от С.Н.П. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Актът е обоснован от правна страна с посочване на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно функционирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. От фактическа страна е посочено, че представеният документ (сертификат) не отговаря на условията по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г., чл.36 от Регламент №889/2008 на Съвета и чл.48, ал.9 от Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица – всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа. Изрично се посочва, че изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г. са съществували при приемането на ангажимента.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за от правна страна следното:

Оспорването е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес, чийто права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 07.03.2022г. (чрез куриер, пратка 5300370462046), при дата на уведомяване на по редa на чл.18а, ал.7 от АПК 02.03.2022г.

(вж.л.20), т. е. в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Процесният акт за прекратяване на биологичен ангажимент е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, видно от представената Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л.2), на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Димитрова Славчева, са делегирани правомощия (т.7) да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“.

Актът е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същия са посочени както правни, така и фактически основания за издаване.

Не се установи да са били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспорения акт. Процесуално нарушение, свързано с необсъждане на възраженията против Уведомително писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. не са налице, тъй като възражението е обсъдено в акта, като същото е възприето за частично основателно и е направен извод, че то няма да доведе до различни правни последици по отношение на ангажимента и той отново ще подлежи на прекратяване, с оглед съществуването на изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. при поемането на ангажимента.

Не е налице неспазване на изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган е събрал всички относими по случая писмени доказателства, като освен Уведомително писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г., по делото са налице данни за изпращане до жалбоподателя и на Уведомително писмо №01-260-6500 от 17.07.2020г., с което същият е бил информиран, че ангажиментът му по мярката ще бъде прекратен. Даден е 7-дневен срок за даване на обяснения и представяне на писмени доказателства, като безспорно писмата са били надлежно получени от оспорващия. В административното производство не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, като същият е бил уведомен за образуването му и извършените административни проверки, дадена му е била възможност да направи съответните възражения, както и да представи доказателства.

Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e38c5a66-29fb-4850-a9ff-77ee721f5324