Решение № 3627 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3627 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330108416 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК.

Ищците Д. Д. Щ. ЕГН ********** и М. Д. Щ. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: град ***чрез адв. Р. П., със съдебен адрес: град ***, искат от съда, да признае за установено по отношение на В. М. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, Е. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, А. В. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №*** по План на новообразуваните имоти в местност „***” в землището на с. ***, общ. ***, одобрен със Заповед №*** г. на *** на област ***, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, местност „***”, с площ 1131 кв.м., вид територия — селско стопанство, начин на трайно ползване: ниви, при съседи на поземления имот: полски път; имот №***; имот №***; имот №***; имот №*** Претендират разноски.

Твърдят, че с нотариален акт за собственост №***, том *** от *** г. на *** при Пловдивски районен съд, ищецът Д. Д. Щ. е признат за собственик по §4а от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, на следният недвижим имот, а именно: 600/700 идеални части от дворно място съставляващо имот №***, находящо се в местност „***“ в землището на с.

***, общ. ***, обл. ***.

Твърдят, че от ***г. /датата на издаване на гореописания нотариален акт/ ищците са установили фактическа власт върху целия имот, описан в нотариалния акт, както и върху имота, находящ се в съседство и представляващ: Поземлен имот № *** по План на новообразуваните имоти в местност „***” в землището на с. ***, община ***, одобрен със Заповед № *** г. на *** на област Пловдив, находящ се в с. ***, местност „***”, с площ 1131 1 кв.м., вид територия — селско стопанство, начин на трайно ползване: ниви, при съседи на поземления имот: полски път; имот №***; имот №***; имот №***; имот №***.

В края на *** г. ищците оградили имота, за който били признати за собственици /***/ и съседния имот, представляващ поземлен имот №***, като в имот ***поставили два метални гаража.

От *** г. до настоящия момент ищците необезпокоявано владеели като свой Поземлен имот № ***, находящ се в местността „***“ в землището на с. *** и в тяхна полза била изтекла предвидената в закона придобивка давност.

В началото на месец април ***г. ищците посетили техническата служба в Община ***, за да се снабдят със скица за имота, за който притежавали нотариален акт-, както за процесния имот №*** и при направената справка установили, че част от владеният от тях имот №***, бил записан като собственост на ответника В. Р., като били посочени документи за собственост — нотариален акт №*, том * от *** г. на Агенция по вписванията и нотариален акт №*, том * от *** г. на Агенция по вписванията, а друга част била записана като собственост на наследниците на А. С. К..

При извършена справка в Агенция по вписванията установили, че ответникът Р. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №**, том * от*** г. на Агенция по вписванията е придобил 1/6 идеална част от имота и с договор за покупко — продажба, обективиран в нотариален акт №**, том * от *** г. на Агенция по вписванията е придобил 3/6 идеални части от имота.

Твърдят, че Щ. са станали собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, като владението е започнало на *** г. и продължавало необезпокоявано и към настоящия момент.

Ответникът В. Р. се легитимирал като собственик на общо 4/6 идеални части от гореописания имот с нотариален акт №**, том * от *** г. на Агенция по вписванията и нотариален акт №**, том * от *** г. на Агенция по вписванията. Същият- придобил собствеността от Е. В. Я., Ж. В. В. и Т. С. К., които наследили общо 4/6 идеални части по наследство от А.С. К..

Ответниците Е. В. Д. и А. В. М. били наследници на А. С. К. и наследили от нея общо 2/6 идеални части от процесния имот.

Ответникът В. М. Р., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е неоснователен.

Твърди, че Поземлен имот ***, с. *** с площ 1131 кв. метра, местност „***” бил възстановен на наследници на А. С. К., съгласно Заповед № *** г. на *** на Община ***, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и на основание §4к, ал. 73С Г13Р ЗСПЗЗ. С тази заповед се реализирало придобиването на правото на собственост по отношение на новообразуваните имоти, но тя само отразявала придобитите вече права.

Твърди, че е придобил 4/6 идеални части от имота по силата на нотариален акт за дарение № 2

*** т. * от *** г. на *** И. Г. и нотариален акт да продажба № ** т. * от *** г. на същия ***.

Твърди, че ищците под никаква форма не са осъществявали фактическа власт върху спорния имот, не са установили владение, а в случай че съдът приеме, че такава е осъществявано - то не са установили спрямо собствениците владение, което да е явно и непрекъснато. Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочвала характеристиките на упражнявана фактическа власт, но се приемало, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемали като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.

Владението не било обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнявали съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябвало да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.

Отделно от това, не било възможно като начален момент на давността ищците да сочат *** г., тъй като имотът бил индивидуализиран в този си вид едва с издаване на Заповедта на *** на общ. *** от **** г. Едва от този момент, могло да се брои придобивна давност, ако има такава. Ищците под никаква форма не били свели до знанието на собствениците, че имат каквито и да е претенции по отношение на имота, нито били установили, че някой ползва имота под каквато и да е форма и съответно извършили и разпоредителни сделки с имота в различни периоди. При извършване на оглед преди закупуване на имота, в присъствието на продавача, ищецът лично пред тях изявил желание и отправил молба да закупи имота. Това водело до извода, че той е бил с явното съзнание, че имота е на съседа му, т.е . представлявал чужда собственост. За процесния имот се дължал данък, който винаги бил заплащан от продавача. Ако е имал намерение ищецът да свои вещта, следователно е трябвало да изпълнява и едно от водещите за това задължения за нейното ползване, което по никакъв начин не бил упражнил. Ищецът никога не бил демонстрирал владение на имота, а още повече никога не породил съмнение в собствениците за такива намерения, при условие, че е предлагал многократно да изкупи имота.

Отделно от това, не се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а след като твърдят че са „владели“ имота толкова дълго време, то са имали многократни възможност да сторят това.

С оглед на всичко изложено, моли съда, да отхвърли предявения иск.

Ответниците Е. В. Д. и А. В. М., заявяват, че предявеният иск е допустим и основателен.

Заявява, че действително този имот е бил изоставен и никога не са го ползвали. Същият се ползвал от непосредствените съседи Щ.и и те нямали претенции към него.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и 3 правна страна следното:

За да се уважи установителният иск за собственост, в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на имота и са налице действия на ответниците накърняващи упражняването на правото на собственост. В същото време ищците не са длъжни да доказват, че ответниците не са собственици. Достатъчно е да докажат, че те самите притежават право на собственост върху имота.

Ищците се позовават на придобивна давност, въз основа на която твърдят да са придобили собственост по отношение на процесния Поземлен имот № 62.103.

Ответникът В. Р. се легитимира като собственик на 4/6 същия имот въз основа на два нотариални акта съответно № *, т.*, рег. № ***, дело № *** г. и № **, т.*, рег. № ***, дело № ** г.

Със Заповед №*** г. на наследниците на А.С. К. е възстановен процесния Поземлен имот №***. Представено е удостоверение за наследници на същата, от което се установява, че Е.

В. Д. и А. В. М. са наследници на А. К., както и праводателите на В. Р. – Ж. В. В., Е. В. Я. и Т. С. К..

С посочените два нотариални акта наследниците на А. С. К., са се разпоредили в полза на В.

Р. с наследствените си идеални части.

От приетите две заключения по допуснатата съдебно-техническа експертиза, беше установено, че в процесния поземлен имот № *** са извършени множество подобрения.

Засадени са плодни дървета, които са на възраст от 15 до 25 години, изградена е масивна външна тоалетна, бетонови стъпала, изградена е чешма, като е монтирана напоителна тръба, с цел напояване на ПИ № ***, а в северния край са монтирани два метални гаража положени върху бетонова основа. *** Й. е посочило, че 1/3 ид.ч. от имота представлява изчистена затревена площадка, която се използва за тренировъчно изстрелване на дронове, а в останалата част са разположени гаражите, черен път, който обслужва двата имота ПИ № *** и ПИ № ***.

В заключението на вещото лице К. е посочено, че в имота има сондажен кладенец и е прокаран водопровод за поливна вода.

За да се превърнат във владелци на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок, да станат негови собственици, ищците Д. Щ. и М. Щ., следваше да докажат, че са отблъснали владението на другите собственици В. Р. – неговите праводатели Ж. В. В., Е. В.

Я. и Т. С. К., Е. Д. и А. М., които се легитимира като съсобственици.

Тоест, те следва да са довели до знанието им намерението си да своят имота и да ги уведомят, че отказват да ги допускат до този имот. Следователно от гледна точка на доказва‐ нето на собствеността следва да се установи не само, че са ползвали имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че го държат за себе си, е бил изрично демонстриран пред тях.

Видно от показанията на разпитаните свидетели на ищците И. К. И. и Д. М. Й., същите 4 заявяват пред съда, че всичко в процесния имот е изградено, засадено и направено от Д. Щ..

Той и съпругата му стопанисвали имота повече от 20 години. Твърдят, че никога през всичките тези години не били виждали някой друг да влиза в процесния имот, да го обработва или да оспорва собствеността им. И двамата заявяват, че през последните 7-8 години в процесния имот било премахнато засаденото лозе, имота се косял и на затревеното място била направена площадка за внука им, който бил състезател с дронове.

Свидетелите на ответника В. Р. са неговите праводатели продали му своите наследствени идеални части от имота - Е. В. Я. и Т. С. К.. В показанията си, същите твърдят, че не са полагали грижа да имота от придобиването му, а само са се опитвали да го продадат.

Твърдят, че имота не е обработван, бил буренясал и никога никой не го е садил.

Съдът намира, че не следва кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като същите в свой и на правоприемника им интерес, защитават валидността на разпоредителните сделки направени от тях в полза на В. Р.. Освен това, тези показания не кореспондират с установеното от двете вещи лица по приетите заключения по делото, нито с направеното признание на ответниците по делото Е. В. Д. и А. В. М., които са заявили, че искът е основателен, тъй като имота е изоставен от съсобствениците и никога не е ползван от тях.