Решение № 268 от 28.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Враца, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231400500446 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Л. В. от АК-Враца като особен представител на В. Р. В. срещу Решение №390/29.06.2023г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№3362/2022г., в частта, с която съдът е признал за установено, че дължи на "Йеттел България"ЕАД, с предишно наименование "Теленор България"ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС сумата 108.93лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер *** от 02.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, за която е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение №1389/27.07.2022г. по гр.д.№2321/2022г. по описа на РС-Враца; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 108.03лв., представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по договор за мобилни услуги за ползване на същия мобилен номер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното погасяване на вземането, за която е 1 издадена посочената по-горе заповед за изпълнение, като страната е осъдена да заплати на "Йеттел България"ЕАД деловодни разноски в исковото производство в размер на 366.90лв. и разноски в заповедното производство в размер на 114.84лв.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на приложимите материални разпоредби и поради необоснованост и се прави искане за отмяна на същото и отхвърляне на предявения иск в уважената от районния съд част.

Като излага приетото от районния съд и направените правни изводи, особеният представител на въззивника настоява, че същите са неправилни, като сочи твърдението на ищеца, че избраният от ответника план е Тотал + 35.99, а във фактурите са таксувани съвсем различни суми за месечен абонамент, чието формиране е напълно неразбираемо, като в нито един документ не са конкретизирани по ясен и недвусмислен начин действителните месечни и останали такси и начина на определяне на техния размер, а фактурираните суми са изцяло некоректни и не са основание за плащане.

На следващо място адв. В. счита, че договорът за мобилни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността и справедливостта на насрещните престации, уговорените месечни и еднократни такси за абонамент и допълнителни пакети са напълно неразбираеми относно размера им и начина на определянето му, налице е нееквивалентност на престациите до степен на нарушаване на добрите нрави, което обосновава извод, че същите са едностранно наложени от оператора, а не са избрани свободно от ответника. Според поддържаното в жалбата уговорката за заплащане на договорените такси и услуги поставя потребителя в по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като е налице и неясно предоставяне от страна на оператора на съществена информация от важно значение за потребителя и липсват доказателства ответникът да е приел предоставените от ищеца ОУ.

В жалбата се настоява, че неравноправни са и клаузите, въз основа на които ищецът претендира неустойки, поради което същите са нищожни, като в тази връзка се развиват обстойни правни съображения във връзка с 2 приложението на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.ІV.1993г.

На следващо място адв. В. счита, че претендираната договорна неустойка не се дължи, тъй като мобилният оператор не е упражнил правото си да прекрати договора преди изтичането на срока му, поради което липсва основание за начисляване на такава, а неустойка в конкретния случай е дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на абоната. В тази насока адв. В. излага подробни съображения.

Във въззивната жалба не се заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Чрез пълномощника си адв. В. Г. от САК въззиваемото дружество е подало отговор, в който поддържа, че в обжалваната част решението на районния съд е правилно.

В отговора се развиват съображения и се правят разяснения във връзка с поддържаното в жалбата, че е налице неяснота на издадените фактури.

Въззиваемата страна изразява несъгласие и с поддържаното в жалбата за противоречие на сключения между страните договор с добрите нрави, както и с възраженията срещу присъждането на договорна неустойка и тези за неравноправност на договорната неустоечна клауза. В отговора се настоява, че при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на абоната за оператора възникват вземания за компенсаторна неустойка, дължима и в случай на прекратяване, съобразно цитирани от въззиваемата страна разпоредби на ЗЕС, тъй като в случая е налице прекратяване на облигационно отношение с продължително изпълнение занапред поради разваляне на договорите с настъпването на уговореното между страните основание за това – поради неизпълнение на поетите от абоната задължения да заплаща дължимите по договора суми.

Искането на въззиваемата страна е в обжалваната част решението да бъде потвърдено, като се прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Доказателствени искания не се заявяват.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК "Йеттел България"ЕАД е подало чрез адв. В.

Г. насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният срещу ответника иск за неплатени такси за потребление на 3 мобилни услуги е отхвърлен за горницата над 108.93лв. до пълния претендиран размер – 279.99лв.

Като сочи, че решаващ за отхвърлянето на иска в посочената част е изводът на районния съд за липса на надлежни доказателства за предоставяне на услуги на ответника, въззивникът-ищец поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е допусната поисканата от него в първото по делото открито заседание съдебно-техническа експертиза, с помощта на която да се установят доставяните на ответника мобилни услуги.

Искането в насрещната въззивна жалба е в обжалваната с нея част първоинстанционното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Прави се искане в условията на чл.266, ал.3 ГПК да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи предоставено ли е и в какъв обем потребление на мобилни услуги на мобилния номер на ответника за периода от 15.05.2020г. до 14.09.2020г. и разходвано ли е такова от ползвания от ответната страна номер.

Особеният представител адв. В. е подал отговор на насрещната въззивна жалба, в който развива своите правни съображения за правилност на решението в обжалваната част.

В отговора се сочи, че с Определение №808/17.05.2023г. районният съд е изготвил предварителен доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест по всеки от предявените искове, като е указал на ищеца кои предпоставки следва да установи, както и че в открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца не е поискал допускане на експертиза, поради което искането за допускане на такава пред настоящата инстанция е неоснователно.

Нататък в отговора се навеждат и допълнителни съображения в подкрепа на поддържаното за неоснователност на оплакванията в насрещната въззивна жалба и се заявява искане за оставяне на същата без уважение.

Доказателствени искания не се заявяват.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната и насрещната въззивна жалби са допустими и отговарят на изискванията за съдържание, поради което следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание. Искането на въззивника-ищец за допускане на СТЕ е оставено без уважение по следните съображения: В проекта за доклад по делото районният 4 съд е указал на ищеца за кои обстоятелства е носител на доказателствената тежест, в т.ч. и за това налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.06.2023г. представител на ищеца не се е явил и искане да допускане на експертиза не е заявявано пред районния съд, поради което не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК за преодоляване на забраната за сочене на нови доказателства пред въззивната инстанция.

В проведеното пред тази инстанция съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Г. с писмена молба въззивникът-ищец оспорва въззивната жалба на противната страна и поддържа насрещната въззивна жалба. Особеният представител на въззивника-ответник адв. В. поддържа въззивната жалба и оспорва подадената от ищеца насрещна въззивна жалба.

За произнасянето си по основателността на въззивните жалби настоящият състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Йеттел България"ЕАД, представлявано по пълномощие от адв.В. Г. от САК, срещу В.

Р. В. иск с правно основание чл.422 ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 388.92лв., от които 279.99лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №***/15.06.2020г., №**********/15.07.2020г. и №7***/15.08.2020г. за периода от 15.05.2020г. до 14.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, и сумата 109.93лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.06.2020г. за мобилен номер ***, за които по ч.гр.д.

№2321/2022г. по описа на РС-Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по посоченото по-горе дело в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, която е връчена на длъжника в условията а чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за вземанията си.

Ищецът сочи, че ответникът е абонат на доставчика на мобилни услуги "Теленор България"ЕАД по силата на договор за мобилни услуги от 02.06.2020г. за мобилен номер *** с абонаментна програма Тотал + 35,99 със 5 срок на действие 24 месеца, като въз основа на договора ответникът е ползвал предоставяни от ищеца мобилни услуги под клиентски номер ***. За потребените услуги за исковия период ищецът е издал посочените по-горе фактури, сумите по които не са заплатени от ответника, поради което последният е уведомен по реда на чл.31а от ОУ и след изтичане на определения срок за плащане последователно са ограничени изходящите обаждания, впоследствие – входящите, като операторът неколкократно е изпратил смс-напомняния за наличие на неплатени месечни фактури и след като плащане не е последвало, за ищеца е възникнало правото да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, като датата на деактивация на процесния абонамент е 04.09.2020г. и тази деактивация се генерира автоматично в електронната система на оператора.

Следващото твърдение на ищеца е, че неизпълнението на ответника е обусловило правото му да ангажира договорната отговорност на абоната на основание т.11 от договора, като в крайната издадена фактура начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора. В тази връзка ищецът сочи, че по силата на постигната между него и Комисия за защита на потребителите спогодба относно начина на формиране на неустойките при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на ответника неустойка в размер на 108.93лв. е формирана съобразно правилата на т.11 от договора и представлява стойността на три месечни абонаментни такси за ползваната програма. За обосноваване на твърденията си за дължимост на исковите суми ищецът подробно цитира разпоредби от Общите условия на оператора.