Решение № 25 от 10.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Добрич, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева М.

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева М. Въззивно гражданско дело № 20243200500661 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№3838/01.03.2023г., поправена с вх.№4658/14.03.2023г., о т Н. Б.

М. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №99/09.02.2023г. по гр.д.№2489/2021г. на Добричкия районен съд в частите, в които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ„ – гр.София искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата парична сума в размер на разликата над 500 лева до 9500 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 04.09.2019г., предизвикано от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка „Хонда“ с ДК№***, застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ и парична сума в размер на разликата над 57.92 лева до 1 849.86 лева - обезщетение за забава върху главното парично задължение за периода от увреждането до предявяване на исковата молба.

Решението се обжалва като недопустимо по съображения, че съдът не бил компетентен да установи механизма на произшествието, при което въззивницата - ищца по делото пострадала. Изложени са и подробни доводи за 1 необоснованост на изводите в обжалваното решение за наличието на съпричиняване от страна на въззивницата на претърпените от нея вреди от произшествието, вида и степента на уврежданията й и справедливия размер на следващото й се обезщетение. Възразява се за това, че показанията на свидетеля – съпруг на ищцата не били кредитирани, макар той да имал преки впечатления от състоянието й след инцидента, както и изобщо физическите и психични страдания на въззивницата били неглижирани и подценени от първоинстанционния съд.

Възразява се и срещу кредитирането на показанията на приятелката на ищцата и на водача на лекия автомобил по въпроса за начина, по който се случило произшествието – защото първата не била очевидец, а вторият бил заинтересован да потули своето нарушение.

Изложен е подробен анализ на показанията на тези свидетели и писмените доказателства, като се поддържа становище, че въззивницата не е допринесла за уврежданията си. Настоява се решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да се удовлетворят в пълния им предявен размер.

Постъпила е и частна жалба с вх.№17783/17.09.2024г. от Н. Б. М., чрез адвоката й, срещу определение №2321/27.08.2024г. по гр.д.№2489/2021г., с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Иска се определението да бъде отменено и да се измени решението в частта на присъдените на тази страна разноски, като се вземат предвид всички сторени от нея такива за първоинстанционното производство.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ не е представил отговори по въззивната и по частната жалба.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, редовни са и са допустими, а, разгледани по същество, те са неоснователни.

Съдебното производство е образувано искова молба, с която Н. Б. М. от гр.Добрич е предявила срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” – гр.София искове по 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 9 500 лева за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1 849.86 лева за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от датата увреждането 04.09.2019г. Претендирана е и 2 законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Претенциите са обосновани с твърдения, че ищцата пострадала при пътно транспортно произшествие на 04.09.2019г., предизвикано от водача на лек автомобил „Хонда“ с рег.№*** – в гр.Добрич, на ул.“Независимост“№32, до ключарското ателие, при движение на заден ход лекият автомобил ударил пресичащата като пешеходец ищца.

От удара ищцата изпаднала в безсъзнание и имала загуба в паметта за случилото се. След произшествието била отведена и прегледана в ЦСМП, след което била освободена. При произшествието ищцата получила ожулване на дясното коляно, дясната предмишница и лакътя. От удара в главата започнала да страда от силни болки в тила и световъртеж, започнала да има паметови нарушения и постоянно забравяла. Тъй като по-рано била претърпяла няколко операции, както и десният й крак бил чупен, травмата от произшествието на този крак довела до състояние на постоянни и нетърпими болки. От травмата в ръката също имала последващи болки, наложило се лечение на мускул и сухожилие. Ищцата поначало имала множество здравословни проблеми /хипертония, диабет, онкологично заболяване с оперативни интервенции на млечна жлеза и пикочен мехур, операция за лечение на счупен десен крак с поставяне на имплант, операции за лечения на пъпна херния, щитовидна жлеза, жлъчка и миома/ и в резултат на произшествието свързаните с тези предходни заболявания на ищцата страдания се възстановили, изострили се, наложили се нови лечения.

От произшествието ищцата се стресирала, станала изнервена, неспокойна, потисната, тревожна, емоционално лабилна, сънят й станал неспокоен, изпитвала затруднения да се справя с обичайните си дейности, започнала да се страхува от автомобили, вкл. да пътува с автомобил, започнала да не понася хора край себе си.

Между водача на лекия автомобил, с който било причинено произшествието и ответника „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”АД имало сключен договор за застраховка гражданска отговорност. По реда на чл.380 ал.1 от КЗ ищцата отправила искане до застрахователя да бъде обезщетена в размер на 10 000 лева за неимуществените вреди, претърпени в резултат на пътно транспортното произшествие от 04.09.2019г., предизвикано от водача на 3 автомобила със застрахована при ответника гражданска отговорност. По искането ответникът определил и изплатил на ищцата обезщетение в размер на 500 лева.

Този размер на изплатеното обезщетение бил крайно несправедлив, с оглед сериозността на причинените й травми с все още неприключилото възстановяване от тях, поради което и ищцата е предявила претенция по чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД да бъде обезщетена от ответника с още 9 500 лева за неимуществените вреди, които са й причинени в резултат на пътно транспортното произшествие от 04.09.2019г., предизвикано от водача на автомобила със застрахована при ответника гражданска отговорност.

Съответно е предявена и акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на 1 849.86 лева върху главното парично задължение, считано от датата на увреждането до предявяване на исковата молба, както се претендира и законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване.

Ответникът „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“АД не е оспорвал съществуването към датата 04.09.2019г. на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ за лекия автомобил „Хонда“ с рег.№***. Оспорвал е иска с възражения, че механизмът на настъпване на произшествието не съответства на описаното в исковата молба, оспорвал е виновното противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил, причинно-следствената връзка между произшествието и твърдяните от ищцата вреди, възразил е за съпричиняване на вредите от ищцата, навлязла на пътното платно на необозначено за пешеходци място, възразил е и, че травмите на ищцата не са съществени и не предполагат претендираното от нея прекомерно и несправедливо високо обезщетение.

Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, в които ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 500 лева за неимуществените вреди, болки и стадания, в резултат на пътно транспортно произшествие на 04.09.2019г., предизвикано от виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Хонда“ с рег.№*** В.

Г. В., застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, и сумата в размер на 57.92 лева, мораторна лихва за периода о т 15.06.2020г. до датата на предявяване на исковата молба 4

05.08.2021г.

Извършената в съответствие с чл.269 от ГПК служебна проверка от въззивния съд показва, че решението на районния съд е валидно. В обжалваната част то е допустимо, като обратно въведеното във въззивната жалба оплакване е неоснователно. То е подкрепено с доводи, свеждащи се до нарушения на процесуалните правила за изясняване на спора /при необходимост от специални знания, съдът не назначил експертиза/, което евентуално би могло да се отрази на правилността на съдебния акт, но е неотносимо към неговата допустимост.

Влязлото в сила решение в частта, в която искът по чл.432 ал.1 от КЗ е удовлетворен, със сила на присъдено нещо установява, предизвиканото на 04.09.2019г. от В. Г. В., като водач на лек автомобил „Хонда“ с рег.№***, пътно транспортно произшествие, вината на водача на автомобила, претърпяването от ищцата на неемуществени вреди, причинната връзка между вредите и произшествието, причиняването на вредите при наличието на валидно застрахователно правоотношение с „ОЗК – Застраховане“АД по застраховка „гражданска отговорност“ за лекия автомобил, с който са причинени уврежданията.

Спорът сега пред въззивния съд е за това дали пострадалата ищца е осъществила поведение, с което е допринесла за настъпването на уврежданията си, за точния вид и степен на проявление на твърдяните от ищцата физически и психологически травми от произшествието и за, справедливия размер за тяхното обезщетяване.

Установено е по делото, че на 04.09.2019г. около 17.30 часа в гр.Добрич, на ул.“Независимост“№32 /до ключарското ателие/, при управление на лек автомобил „Хонда“ с рег.№***, водачът В. Г. В. нарушил правилата на чл.40 от ЗДвП, като при маневра назад ударил ищцата Н. Б. М..

Единственият присъствал на случилото се, разпитан като свидетел по делото, е водачът В. Г. В.. Основание за дискредитиране на показанията му няма. Извършеното от свидетеля виновно противоправно деяние, причинило увреждания на ищцата, е установено със сила на присъдено нещо, а отговорността му за репариране на причинените увреждания е покрита по договора за застраховка „гражданска отговорност“. Следователно няма обоснована причина да се счита, че свидетелят е заинтересован да потули 5 своите нарушения, както неоснователно е посочено в жалбата. Не следва друго от факта, че свидетелят не е подал сигнал за произшествието веднага, като се е случило, а сигналът е подаден по-късно от съпруга на ищцата, както и от факта, че свидетелят не е бил тестван за употребен алкохол. Тези обстоятелства биха могли /евентуално, при наличието и на други условия/ да имат значение за личната административно наказателна или наказателна отговорност на свидетеля, но те нямат връзка с уврежданията на ищцата и гражданската отговорност за обезщетяването им.

От показанията на свидетеля В. Г. В. се установява, че автомобилът е бил спрян на улицата пред ключарското ателие. Свидетелят започнал маневра назад и усетил, че автомобилът опрял в нещо. Хората пред ключарското ателие скочили и се развикали, свидетелят спрял и намерил ищцата паднала зад автомобила. Преди това свидетелят изобщо не бил видял ищцата. Хората пред ключарското ателие му казали, че тя вървяла по пътното платно на улицата, зад автомобила.

Свидетелите М.А.М. и М. В. П. са съответно съпруг и приятелка на ищцата. Те не са присъствали и нямат лични впечатления от инцидента, но са свидетелствали въз основа на споделеното им от ищцата, поради което показанията им следва да бъдат подложени на обсъждане и съобразени в съвкупност с останалите доказателства. Така, показанията на свидетеля М.А.М. са, че ищцата слязла от тротоара, заобиколила автомобила, отишла зад него и тогава била ударена. Показанията на свидетелката М. В. П. са, че ищцата минавала зад автомобила, по платното за движение.