Решение № 1432 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110042 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. В. Г. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Твърди се, че на 15.06.2023 г. е сключен договор за кредит с номер №*** за сума в размер на 1325 лв. със срок от 12 месеца. Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави, нарушава чл. 11 ЗПК и моли съдът да прогласи тази нищожност. По-конкретно навежда доводи, че ГПР не е посочен в реален размер в договора и в нарушение на закона не включва разходите по възнаграждението на дружеството-поръчител – „Ай Тръст“ ЕООД по сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договора за кредит.

Ответникът в отговора на исковата молба пъровначално оспорва да е сключен договор от тази дата и за тази сума, като твърди, че е сключен договор под същия номер, но под други параметри и на друга дата. В случай че съдът приеме, че е сключен договор за кредит с посочените от ищеца параметри, намира иска за неоснователен. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по кредита, но счита, че същото не отговаря на легалната дефиниция за разход по кредит. Освен това размерът на това възнаграждение не бил известен на кредитора към момента на сключване на договора, нито това обезпечение било задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка и възнаграждението по него не попада в понятието „общи разходи“. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Оспорва материалната затрудненост на ищеца. С последваща изрична молба заявява, че не оспорва сключването на договор за кредит №***/15.06.2023г. с посочените в исковата молба параметри.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, при условията на алтернативност на основанията.

1

За основателността им следва да са налице следните юридически факти: сключването на процесния договор и наличие на основания за неговата нищожност.

Страните не спорят по сключването на договора за кредит със сочения от ищеца номер и дата. Не се спори още, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД не било включено при изчисляване на ГПР. Спорно е дали това следва да е сторено.

Според съда възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПК по кредита. Този извод произтича от следните обстоятелства:

Общо известно от данните в Търговския регистър е, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственост на капитала на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Дори в кредита да не е поставено задължително условие за обезпечение, то всякога създава по-голяма вероятност длъжникът да бъде одобрен да получи искания кредит. Изборът именно на този вид обезпечение води до последицата, че кредиторът на практика поръчителства сам на себе си (доколкото печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД ще се разпредели като дивидент на едноличния му собственик - „Кредисимо“ ЕАД). За това се събира допълнително възнаграждение под формата на възнаграждение за поръчителя. Това възнаграждение ще постъпи като допълнителна печалба в имуществото на свързаните лица, без реално да се предоставя насрещната престация по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото самият кредитор чрез свързаното дружество ще плати собственото си задължение. Ето защо договорът за предоставяне на поръчителство икономически осигурява допълнителна печалба за кредитора. Без значение дали потребителят е имал избор да не предостави обезпечение или да предостави друг вид, обективният резултат, до който се е достигнало в случая, е един допълнителен разход по кредита – възнаграждението за поръчителство.

Характерът му на разход по кредита произтича от функцията му по обогатяване на един и същи икономически субект (макар отделен юридически) – кредиторът „Кредисимо“ ЕАД.

Този допълнителен разход по кредита обаче не намира отражение в ГПР. С това се нарушават правилата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за кредит е недействителен. Искът следва да се уважи.

При този изход на спора правно на разноски има ищецът, който е сторил разноски за държавна такса в размер на 68,58 лв. и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА, който следва да се определи под минимума в Наредба № 1 - в размер на 240 лв., с оглед възражението за прекомерност и поради ниската правна и фактическа сложност на делото. Не се обориха твърденията за материална затрудненост, като в тази връзка ответникът не е представил доказателства.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД,

ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от М. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №***/15.06.2023г. е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на: на М. В. Г., ЕГН: **********, сумата от 68,58 лв. за държавна такса;

2 на адв. С. Ж. П. от *** със съдебен адрес: гр. Пловдив, ***, сумата в размер на 240 лв. – адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3